Анализ на перикардна течност

Перикардната течност намаля триенето при работа на сърцето. Произвежда се от мезотелиалните клетки.

Редица състояния и заболявания предизвикват промени в перикардната течност и увеличение на количеството й. В анализ на перикардна течност се включват няколко изследвания, които помагат за поставянето на диагноза и откриването на причината за нарушението.

Двете основни причини за натрупване на голямо количество течност в перикардното пространство са:

• Нарушен баланс между кръвното налягане и съдържанието на белтъци в кръвта. В този случай се натрупва трансудат. Най-честите причини са цироза и застойна сърдечна недостатъчност
• Нараняване или възпаление на перикарда - натрупва се ексудат. Най-често срещаните причини са инфекции, малигнени заболявания (ракови метастази, лимфома, мезотелиом), автоимунни заболявания

Диференцирането на вида течност е важно, защото помага да се диагностицира точното заболяване или състояние.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Анализ на перикардна течност може да се направи, когато се подозира перикардит или перикарден излив. Насочващи са следните симптоми:

• Болка в гръдния кош (остра или понякога тъпа), която се облекчава при навеждане напред
• Кашлица
• Затруднено дишане
• Треска или висока температура
• Силна умора
• Промени в сърдечния ритъм
• Уголемена сърдечна сянка на рентгенография
• Ехографски данни за перикарден излив

Необходима ли е предварителна подготовка?

Подготовката за перикардиоцентеза обикновено включва прием на определени медикаменти преди изследването.

Метод на провеждане на изследването:

Анализ на перикардна течност се прави, след като се източи необходимото количество, посредством перикардна пункция (перикардиоцентеза).

Прочетете повече за перикардиоцентезата тук:

• Перикардиоцентеза

Какво ще усещате по време на изследването?

Манипулацията се прави под упойка и болка не се усеща.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Перикардиоцентезата е свързана с определени рискове, като пневмоторакс, въздушна емболия, кървене, засягане на миокарда и др.

Резултати от проведеното изследване:

Първоначалния анализ на перикардна течност помага да се установи дали натрупаната течност е ексудат или трансудат.

• Трансудат - бистра течност с ниско съдържание на протеини и клетки. Най-честите причини за натрупване на трансудат са застойната сърдечна недостатъчност и цирозата.
• Ексудат - натрупването му може да е причинено от редица заболявания и състояния. Представлява обикновено мътна течност с високо съдържание на протеини и клетъчни елементи.

Чрез допълнителни тестове може да се установи:

• Физични характеристики - подобен на мляко (участие на лимфната система в процеса), червен цвят (присъствие на кръв), мътен с гъста консистенция (присъствие на микроорганизми и/или левкоцити)
• Химичен анализ - освен изследване за протеини, може да се направи такова и за глюкоза (понижена концентрация е признак на инфекция)
• Микроскопско изследване - нормално се съдържат малък брой левкоцити, но не се съдържат еритроцити. Повишен брой на левкоцитите може да означава инфекция, а на неутрофилите при диференциално броене насочва към бактериална такава. Цитологичното изследване може да открие ракови клетки или незрели кръвни клетки, които са признак за злокачествено заболяване.
• Микробиологично изследване - нормално в перикардната течност не се съдържат микроорганизми.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Относителни контраиндикации са ниски тромбоцити, терапия с антикоагуланти, дисекираща аортна аневризма и др.