Амилаза в урината

При изследване на амилаза се измерва количеството на ензима в проба от кръв или урина.

В кръвта и в урината нормално има ниски нива на амилаза. При заболявания или увреждания на панкреаса (задстомашната жлеза) или слюнчените жлези се освобождава амилаза. Нивата на амилаза в кръвта се повишават по-бързо, отколкото тези в урината, но в урината повишените нива се запазват по-дълго време.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на амилаза в урина се провежда в някой от следните случаи:

• За откриване на панкреатит или други заболявания на панкреаса (задстомашната жлеза).

• За проследяване на ефекта от проведената терапия.

• При оток или възпаление на слюнчените жлези.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди провеждане на изследването е необходимо:

• Да не приемате алкохол 24 часа преди теста.

• Да приемате достатъчно течности.

Приемът на някои лекарства може да промени резултатите от изследването. Съобщете на Вашия лекар всички лекарства, които приемате независимо дали са по рецепта или не.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Изследването на амилаза в урина може да се направи в 24-часова или 2-часова проба от урина.

Как се събира 24-часова проба урина?

• Започвате да събирате урина от сутринта. След като станете от сън отидете до тоалетна, без да събирате отделената първа урина, а само отбележете часа и спрямо този час отбележете 24-часовия период;

• Събирайте урината, която отделяте през следващите 24 часа. Вашия лекар или лабораторията, в която се провежда изследването ще Ви снабдят с достатъчно голям съд (~ 4 l). В този контейнер има малко количество консервант. Отделяйте урината първо в по-малък, чист съд, след което я изливайте в големия контейнер като внимавайте да не докосвате с ръце вътрешната му повърхност;

• През тези 24 часа съхранявайте големия контейнер с урина в хладилника;

• Отделете последната урина в края на 24-часовия период или малко преди изтичането му и я добавете към големия контейнер като отново отбележете часа;

• Внимавайте да не попаднат тоалетна хартия, косми, фецес (изпражнения); менструална кръв или др. в пробата.

Изследването на амилаза в 2-часова урина става по същия начин, както в 24-часова урина, но периодът на събиране на урина е по-кратък.

Какво ще усещате по време на изследването?

При това изследване не се усеща дискомфорт.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове, свързани с този тест.

Резултати от проведеното изследване:

При изследване на амилаза се измерва количеството на ензима в проба от кръв или урина.

Много състояния могат да доведат до промяна в нивата на амилазата. Ако имате отклонения от резултатите Вашия лекар ще Ви обясни на какво могат да се дължат, дали е необходимо да правите допълнителни изследвания или да провеждате лечение.

Резултатите от изследването са готови до 72 часа.

Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории.

   Нормални стойности:

Проба от 2-часова урина:

2–34 U или 16–283 mckat/hour

Проба от 24-часова урина:

24–408 U или 400–6,800 mckat/day

   Отклонения от нормата:

Високите стойности на амилаза може да се дължат на:

• Възпаление или рак на панкреаса.

• Възпаление на слюнчените жлези – заушка.

• Запушване или увреждане на червата.

• Стомашна язва.

• Камъни в жлъчката – могат да доведат до панкреатит.

• Кистична фиброза.

• Бременност.

• Диабетна кетоацидоза.

• Извънматочна бременност.

Ниските стойности на амилаза може да се дължат на:

• Тежки чернодробни заболявания.

• Бременност.

• Прееклампсия.

• Напреднала кистична фиброза.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването на амилаза в урина може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Прием на някои медикаменти – кодеин, морфин, противозачатъчни лекарства, диуретици, индометацин, антикоагуланти, аспирин.

• Хепатит, цироза или силно увреждане на панкреаса.

• Прием на големи количества алкохол.

• Слюнка с високо съдържание на амилаза.

• Кашляне, кихане и дори говорене върху проба от кръв или урина може да доведе до контаминиране и фалшиво високи стойности на амилаза.

• Хронични заболявания на бъбреците – бъбреците е са в състояние да отстраняват амилазата от кръвта.