Необходимост от имунизация против вирусен хепатит МКБ Z24.6
Вирусните хепатити са антропонози, причинени от хепатотропните вируси A, B, C, D и други вируси от семейство Flaviviridae с налична виремия и специфична локализация на причинителите в черния дроб, включително заразоносителство с различен механизъм на заразяване и многофакторни пътища на разпространение.
Те са основен проблем в инфекциозната патология поради усложненията, които предизвикват - хронични хепатити, чернодробна цироза и следхапатитен рак на черния дроб. Различават се пет вида вирусен хепатит - A, B, C, D, E.
Вирусният хепатит А е чревна антропоноза, предизвикана от хепатитния вирус А, който се предава по фекално-орален механизъм. Характеризира се с увреждане на черния дроб, клинически причинява интоксикация, жълтенични и безжълтенични форми.
Разпространява се в зависимост от социално-икономическото развитие на дадена страна.
Изворът на заразата е болният човек, прекарващ заболяването с или без жълтеница, който е заразен обикновено 2-3 седмици преди изявата на заболяването и 7-10 дни след това.
Заразоносителството е предимно здраво и непродължително и неговата роля е незначителна в разпространението на инфекциите.
Заболяването може да протече като типична жълтенична форма, субклинично или безсимптомно. Не се установява хронифициране.
Механизмът на предаване на заразата е фекално-орален, който се реализира с помощта на контаминирани фекалии (микрофекализация) ръце, храни и питейна вода. Директно (пряко) предаване от лице на лице е най-важният път на предаване на заразата (контактнобитов път), но са възможен хранителен и воден път на предаване. Не са изключени възможности за предаване на заразата от мухи, както и по трансфузионен път (с минимално епидемиологично значение) при преливане на кръв и кръвни продукти, както и при използване на общи инжекционни игли.
Възприемчивостта към заболяването е всеобща.
При вирусните хепатити значение имат общите профилактични мерки, както при чревни инфекции - подобряване на санитарно-битовите условия на живот, труд и бит, лична и обществена здравна култура.
Разработени са класически тип убити ваксини против хепатит А, които все още не са намерили широко приложение. Тя не е включена в задължителните ваксини в имунизационния календар.
Необходимост от имунизация против вирусен хепатит има при някои особени случаи:
- Препоръчително е да бъдат ваксинирани деца межди 12 и 23 месечна възраст,
- Всички пътуващи в страни с високо или средно разпространение на хепатит А - Централна и Южна Америка, Мексико, Азия, Африка, Източна европа,
- Деца от 2 до 18 години, където ваксинатацията е задължителна, поради висока заболяемост.
Необходими са две дози на имунизация, приложени в разстояние най-малко от 6 месеца. Хепатит А ваксината може да се прилага едновременно и с други ваксини.
Хепатит В се причинява от вирус, като подобно на хепатит а може да доведе до остро заболяване, което да увреди черния дроб като предизвиква тежки некротични изменения на чернодробната клетка.
Хепатит В е антропоноза, като заразоносител е болният в острата фаза, а могат да се срещнат и леки атипични форми.
Извор на заразата са болни в острата или хронична фаза. Има заразоносителство.
Механизми на предаване на заразата са:
- хоризонтален - полов контакт, при интравенозно кръвопреливане на заразени кръвни продукти, стоматологични интервенции, използване на нестерилизирани инструменти,
- вертикален - трансплацентарно от бременна заразена жена на детето й.
Това е така, поради наличието на вируса в телесно течности кръв, ликвор, кърма, пот, вагинален секрет.
Възприемчивостта е всеобща, но се наблюдава повишена заболеваемост във възрастта между 20 и 30 години.
В България ваксината срещу хепатит В е задължителна и включена в имунизационния календар.
Необходимост от ваксина против вирусния хепатит в има поради силно намаляване на риска от инфекция, но също води до значително намаляване на случаите с усложнения от вирусните хепатити.
Смята се, че ваксината осигурява ефективна защита между 5 и 7 години. С течение на времето се е установило, че ваксината осигурява поне 25 годишна протекция след двукратно прилагане.
Ваксината се поставя в първите 24 часа след раждане на бебето и в първия и шести месец.
Срещу хепатит С все още няма ваксина, която да е доказано ефективна. В момента се разработват такива, тъй като необходимост от такава има, тъй като хепатит С е също агресивно заболяване и дава висок процент хронификация.
Повече информация:
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
ТУИНРИКС ВАКСИНА ЗА ХЕПАТИТ А - В ЗА ВЪЗРАСТНИ
Термолабилни
Коментари към Необходимост от имунизация против вирусен хепатит МКБ Z24.6