Други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция МКБ Y53.1

Към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, се отнасят:

• Инхибитори на протонната помпа (празоли) - Esomeprazole, Omeprazole, Lansoprazole, Pantoprazole, Rabeprazole
• Селективни М₁-холинолитици - Pirenzepine, Gastrozepin
• Нерезорбируеми алкални соли - Aluminium hydroxide, Magnesium hydroxide
• Резорбируеми алкални соли - Magnesium carbonate, Calcium carbonate, Sodium bicarbonate (Natrii hydrogencarbonas)
• Комбинирани антиациди - Herbazol, Hydrotalcite, Magaldrate, Stop-acid
• Антиациди с мукозопротективна активност - Acidrine, Almagel, Coalgel, Almalox
• Гастродуоденални мукозопротектори - простагландинови аналози (Misoprostol), лекарства, стимулиращи локалната продукция на PGE (Colloidal bismuth subcitrate, Sucralfate), други препарати (S-Methylmethionin)

Повече информация за други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, може да прочетете тук:

• ЛЕКАРСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАЗСТРОЙСТВА, СВЪРЗАНИ С КИСЕЛИННОСТТА (DRUGS FOR ACID RELATED DISORDERS) | ATC A02
• Инхибитори на протонната помпа

Инхибиторите на протонната помпа намаляват производството на киселина чрез блокиране на ензима в стената на стомаха, който произвежда киселина. Намаляването на киселината предпазва от язви и позволява заздравяването на язви, които съществуват в хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.

Тези лекарства се използват за лечение на много заболявания, като например диспепсия, пептична язва, гастроезофагеална рефлуксна болест, ларингофарингиален рефлукс, хранопровод на Barrett, еозинофилен езофагит, превенция на стрес гастрит, гастриноми и други състояния, които причиняват хиперсекреция на киселина, синдром на Zollinger-Ellison.

Инхибиторите на протонната помпа (както и други антиацидни препарати) чрез потискане на киселинно-медиирано разрушаване на протеини водят до повишен риск от развитие на хранителни алергии. Не е ясно дали този риск се проявява само с дългосрочна употреба, или е налице при краткосрочна употреба.

Пациентите са също така изложени на риск от развитие на свръхчувствителност спрямо лекарството. Излагане на киселинно-супресивни лекарства по време на бременност е свързано с развитие на астма през детството.

Като цяло, инхибиторите на протонната помпа се понасят добре, а честотата на краткосрочните неблагоприятни ефекти е относително ниска. Обхватът и появата на нежелани ефекти са сходни при всички лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа, въпреки че са били докладвани по-често при употреба на омепразол.

Чести нежелани реакции при прием на инхибитори на протонната помпа, включващи се към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, се проявяват с:

• главоболие
• гадене
• диария
• коремна болка
• умора
• виене на свят

Тъй като тялото използва стомашна киселина, за да освободи витамин В12 от хранителните частици, намалена абсорбция на витамин В12 може да се случи при дългосрочната употреба на инхибитори на протонната помпа, и може да доведе до дефицит на витамин В12. Смята се, че пациентите в напреднала възраст са изложени на риск от развитие на дефицит на В12.

Редки странични ефекти при приложение на инхибитори на протонната помпа, спадащи към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, включват:

• обрив
• сърбеж
• метеоризъм
• запек
• тревожност
• депресия

В редки случаи употреба на инхибиторите на протонната помпа може да доведе до идиосинкратични реакции, като еритема мултиформе, панкреатит, синдром на Stevens-Johnson, тромбоцитопения и остър интерстициален нефрит. Отчетен е случай на хиперпролактинемия като рядък неблагоприятен ефект поради приложение на инхибитори на протонната помпа.

Потискане на стомашна киселина при употреба на Н2-антагонисти и инхибитори на протонната помпа, е свързано с повишен риск от придобита в обществото пневмония. Потискане на киселината може да доведе до недостатъчно отстраняване на патогенни микроорганизми. Ето защо се препоръчва на пациентите с висок риск от пневмония да бъдат предписани инхибитори на протонната помпа само при по-ниски дози и само когато е необходимо. Едно проучване установява повишен риск от хоспитализация за придобита в обществото пневмония при използване на инхибитори на протонната помпа.

Инхибиторите на протонната помпа са свързани с увеличаване на стареенето на кожата.

Употребата на тези медикаменти може да е свързана с поява на миопатии, включително сериозната реакция рабдомиолиза.

Продължителната употреба на инхибиторите на протонната помпа е по-малко проучена от краткосрочната употреба.

Според проучвания дългосрочният прием на тези лекарства е свързан с повишен риск от фрактури, особено на тазобедрената става при по-възрастните пациенти. Теории за причината за увеличаване на възможността от счупвания включват хипотезата, че намаляването на стомашната киселина намалява количеството калций, разтворено в стомаха, или хипотезата, че инхибиторите на протонната помпа могат да повлияват разрушаването и възстановяването на костите, като нарушават киселинното производство на остеокластите. Намаляването на количеството на витамин B12 може също да увеличи чупливостта на костите чрез повишаване на хомоцистеина. Друга теория е, ефектите на инхибиторите на протонната помпа върху костта могат да се дължат частично на повишеното отделяне на хистамин.

Инхибиторите на протонната помпа могат да предизвикат зависимост чрез увеличаване на стомашните симптоми, ако приемът е преустановен. При изследване и проследяване на здрави доброволци, приемали медикамент от групата на инхибиторите на протонната помпа, около 50 % от изследваните индивиди съобщават за симптоми на диспепсия след прекратяване на приема на лекарството. Смята се, че този "ребаунд хиперацидитет" се медиира от гастрин хормонална секреция, която е настъпила след спиране на инхибитора на протонната помпа, и пациентите трябва да очакват влошаване на симптомите на хиперкиселинност една или две седмици след спиране на тези лекарства.

Дългосрочната терапия с инхибитори на протонната помпа също така нарушава абсорбцията на цинк и телесните запази от цинк. Такова продължително лечение може да причини анемия.

Хроничната употреба на тези лекарства може също така да увреди левкоцитната функция чрез повишаване на базалните цитозолични калциеви концентрации на неутрофилите и намаляване на вътреклетъчните и извънклетъчните реактивни кислородни видове, нарушавайки бактерицидната дейност.

Доклад от изследване е показал почти четирикратно увеличение на някои сърдечни аритмии. Хипотезата за потенциалния механизъм е свързана с промени в pH, нивото на калций и калий в определени сърдечни клетки.

Лекарствата от групата на инхибиторите на протонната помпа могат да причинят ниски серумни нива на магнезий (хипомагнезиемия), ако се приемат за продължителен период от време, в повечето случаи по-дълги от една година.

Друго рядко потенциално неблагоприятно събитие при приложение на инхибиторите на протонната помпа е остър интерстициален нефрит, водещ до хронична бъбречна недостатъчност и краен стадий на бъбречно заболяване.

Селективни М₁-холинолитици се прилагат за лечение и профилактика на пептична язва. Неблагоприятните ефекти при приложение на селективни М₁-холинолитици, включващи се към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, се проявяват с

• диария
• сухота в устата
• повишен апетит
• неясно зрение

Някои антиацидни лекарства съдържат и алкални соли и представляват слаби бази. Те предизвикват химична неутрализация на водородните йони на стомашните сок, чиято продукция се катализира от карбоанхидразата. Антиацидният ефекти на алкалните соли е по-силно изразен при дуоденална язва. Те се употребяват още при за профилактика на улцерогенното действие на НСПВЛ, ГКС и резерпина, както и при рефлукс-езофагит, гастрит. При необходимост от терапия с антиациди по време на бременност се препоръчват нерезорбируеми антиациди.

Препаратите, съдържащи магнезий, могат да причинят

• диария,

а лекарствата с алуминий или калций -

• запек.

При дългосрочна употреба на високи дози резорбируеми антиациди (калциев карбонат, натриев бикарбонат), спадащи към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, и консумиране на богати на калций храни (млечни продукти) се развива

• млечно-алкален синдром.

Той се характеризира с хиперкалциемия, отлагане на калций в конюнктивите и развитие на бъбречна недостатъчност с признаци на метаболитна алкалоза. Клиничната манифестация на синдрома се проявява с главоболие, адинамия, безапетитие, повръщане, абдоминални болки, полидипсия, полиурия.

При продължителен прием на алуминий-съдържащи антиациди се установява

• хипофосфатемия
• хиперкалциурия
• остеомалация,

а при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност може да се развие

• енцефалопатия.

Поради рационален подбор на съставките нежеланите лекарствени реакции при комбинираните антиациди, включващи се към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, са по-редки и по-леки в сравнение с монопрепаратите.

Гастродуоденалните мукозопротектори имат цитопротективен и антисекреторен ефект поради засилване на мукусната секреция и стимулиране на бикарбонатната секреция в стомашната лигавица. Инхибира базалната и стимулираната секреция на солна киселина. Употребяват се при профилактика и лечение на язвена болест, включително и язви, индуцирани от НСПВЛ.

Страничните ефекти при приложение на гастродуоденални мукозопротектори, спадащи към други антиациди и средства, потискащи стомашната секреция, включват

• диария
• коремна болка
• запек
• гадене
• повръщане
• главоболие