Производни на хлора МКБ Y47.2

Освен опиума и алкохола, производните на хлора са най-старите депресанти на централната нервна система.

Подробна информация за производни на хлора може да прочетете тук:

• Алдехиди и производни (Aldehydes and derivatives) | ATC N05CC

Chloral hydrate се е използвал като седативно и хипнотично лекарство. Резорбира се бързо в организма. В червените кръвни клетки, черния дроб и бъбреците се превръща в трихлоретанол (активен метаболит). Това лекарство има както бързо действащи, така и дълготрайни седативни ефекти. Сънотворният му ефект се проявява след 15-30 минути и продължава 6-8 часа. Това производно на хлора е с много тесен терапевтичен прозорец, което прави използването на медикамента трудно. По-високи дози могат да потиснат дишането и кръвното налягане.

Хлоралхидратът се е използвал за краткосрочно лечение на безсъние и като успокоително преди леки медицински или дентални процедури. Той е бил заместен до голяма степен от барбитуратите и впоследствие от бензодиазепините. Все още се използва като успокоително преди ЕЕГ процедури, тъй като той е едно от малкото седативни лекарства, които не потискат епилептиформените промени. Днес като сънотворно средство се назначава предимно на възрастни болни, проявяващи непоносимост към барбитурати и бензодиазепини. Хлоралхидратът може да се използва и при лечение на симптоми на алкохолна абстиненция или за облекчаване на тревожност, причинена от спиране на някои медикаменти, като барбитурати или наркотични лекарства.

Трихлоретанолът потиска превръщането на етанол в ацеталдехид и може да предизвика дисулфирам реакция (гадене, повръщане, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, зачервяване). Той може да измести кумариновите антикоагуланти от плазмените протеини и да засили ефектите им.

Честите странични ефекти при употреба на хлоралхидрата, включващ се към производни на хлора, се проявяват с:

• главоболие
• сънливост
• проблеми със събуждането на следващата сутрин
• световъртеж или замаяност
• стомашни проблеми - гадене, повръщане, болки в стомаха, диария, които могат да бъдат намалени чрез приема на хлоралхидрата с пълна чаша вода

Необходима е консултация с лекуващия лекар, ако се появи някой от по-редките, но сериозни неблагоприятни ефекти на лечението с хлоралхидрат:

• уртикария или кожен обрив
• объркване
• зрителни или слухови халюцинации
• необичайна възбуда
• бавно / повърхностно дишане
• ходене на сън
• нестабилна походка и загуба на равновесие
• тежко замайване
• припадък

Много сериозна алергична реакция към това лекарство е рядкост. Въпреки това, е нужно да се потърси незабавно медицинска помощ, ако се забележат някакви симптоми на сериозна алергична реакция, включително:

• обрив
• сърбеж
• оток - на лицето, езика, гърлото
• дрезгавост
• проблеми с преглъщането
• затруднено дишане
• тежък световъртеж
• учестен пулс

Продължителната употреба на хлоралхидрат може да доведе до сериозни проблеми със стомаха (гастрит) или бъбреците. Необходимо е да се уведоми веднага лекуващия лекар, ако се появят някои от тези много редки, но много сериозни нежелани реакции:

• повръщане, чиято консистенция прилича на утайка от кафе
• трудно / болезнено преглъщане
• черни изпражнения
• тежка абдоминална болка
• промяна в количеството на урината

При хронична употреба хлоралхидратът предизвиква зависимост. След като спре лекарството, пациентът все още може да изпитва някои странични ефекти, които се нуждаят от медицинско внимание:

• объркване
• гадене или повръщане
• нервност
• безпокойство
• слухови или зрителни халюцинации
• болки в стомаха
• треперене
• необичайна възбуда

Chlorpromazine е допаминов антагонист, причисляващ се към производни на хлора, който притежава допълнително антиадренергични, антисеротонергични, антихолинергични и антихистаминни свойства, използвани за лечение на шизофрения. Хлорпромазинът е първото лекарство, разработено с конкретно антипсихотично действие и служи като прототип за фенотиазиноя клас лекарства. Въвеждането на хлорпромазин в клинична употреба е описано като най-големия напредък в психиатричната помощ, значително подобрявайки прогнозата на пациентите в психиатричните болници по целия свят.

Лекарството се резорбира добре в стомашно-чревния тракт, метаболизира се в черния дроб в голяма степен. Преминава през кръвно-мозъчната бариера и плацентата. Показан е при шизофрения, шизоафективни психози, психоза с психомоторна възбуда, мания, делир, еклампсия, профилактика и лечение на шок. Хлорпромазинът въздейства на различни рецептори в централната нервна система, произвеждайки мощни антихолинергични, антидопаминергични, антихистаминови и антиадренергични ефекти. Също така има анксиолитични свойства. Антипсихотичният ефект на хлорпромазина се изразява в постепенно избледняване на налудните идеи, халюцинации и връщане на нормалната психична активност.

Много честите странични ефекти на хлорпромазина включват:

• седация
• сънливост
• екстрапирамидни симптоми
• наддаване на тегло
• ортостатична хипотония
• рефлекторна тахикардия
• сухота в устата
• запек

Честите странични ефекти на терапията с хлорпромазин са:

• ЕКГ промени
• контактен дерматит
• фоточувствителност
• уртикария
• петехиални или едематозни реакции
• хиперпролактинемия
• нарушена терморегулация
• хипергликемия
• замъглено зрение
• психично объркване
• мидриаза
• понижен тонус на дебелото черво
• гърчове
• възбуда
• вълнение
• безпокойство
• болка на мястото на инжектиране
• абсцес на мястото на инжектиране

Нечестите нежелани реакции на лечението с хлорпромазин, включващ се към групата на производни на хлора, се характеризират с:

• миоза
• задържане на урина
• назална конгестия
• гадене
• обстипация
• аритмии
• хиперпигментация на кожата
• глюкозурия
• хипогликемия
• паралитичен илеус

Редките неблагоприятни реакции в резултат на приема на хлорпромазин се проявяват с:

• агранулоцитоза
• хемолитична анемия
• апластична анемия
• A-V блок
• хипертонични кризи
• тромбоцитопенична пурпура
• ексфолиативен дерматит
• токсична епидермална некролиза
• ангиоедем
• анафилаксия
• системен лупус еритематозус
• синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (МКБ E22.2)
• задържане на вода
• холестатична жълтеница
• увреждане на черния дроб
• невролептичен малигнен синдром
• миастения гравис

С неизвестна честота са следните неблагоприятни ефекти на терапията с хлорпромазин:

• левкопения
• еозинофилия
• панцитопения
• приапизъм
• фотофобия
• корнеални отлагания
• респираторна депресия
• камерна тахикардия
• удължаване на QT-интервала
• предсърдни фибрилации
• хипертермия
• хипотермия
• галакторея
• уголемяване на гърдите и при двата пола
• фалшиво положителни тестове за бременност
• алергична реакция
• припадъци
• мозъчен оток
• инконтиненция на урина
• коагулационни дефекти
• кошмари
• аномалия на протеините в гръбначномозъчната течност
• дисфория
• кататонично вълнение
• тесноъгълна глаукома
• атрофия на зрителния нерв
• пигментна ретинопатия
• анеморея
• безплодие
• късна дискинезия

Препоръчва се постепенно спиране на лечението с хлорпрозамзин, за да се избегне остър синдром на отнемане или бърз рецидив. Въпреки че могат да се появят симптоми на абстиненция, няма доказателства, че се развива толерантност към антипсихотични ефекти на лекарството. Пациентът може да се поддържа в продължение на години на терапевтично ефективна доза, без да се отчете понижаване на ефективността. Изглежда, че толеранс се развива към седативните ефекти на хлорпромазина.

Липсата на явни симптоми на отнемане може да се дължи на относително дългия полуживот на лекарството, което води до изключително бавната екскреция от тялото. Въпреки това, има случаи, характеризиращи се с:

• мускулен дискомфорт
• агравация на психотичните симптоми и двигателните нарушения
• проблеми със съня,

когато се спре внезапно хлорпромазина, но след години на нормални дози тези ефекти обикновено не се наблюдават.

Chlorprothixene притежава антипсихотично действие и известна антидепресивна активност. Това лекарство се използва за лечение на симптомите на някои видове психични или емоционални състояния.

Основните показания на хлорпротиксена са лечението на психотични разстройства (например шизофрения) и остра мания, явяваща се като част от биполярно разстройство. Други приложения са предоперативни и следоперативни състояния с безпокойство и безсъние, тежко гадене / повръщане (при хоспитализирани пациенти), облекчаване на тревожност и възбуда поради използването на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина за лечение на депресия и за облекчаване на абстиненцията на алкохол и опиати. Медикаментът може също така да се използва с повишено внимание при лечение на непсихотична раздразнителност, агресивност, безсъние и при педиатрични пациенти.

Хлорпротиксенът има силно успокоителна дейност с висока честота на антихолинергичните неблагоприятни реакции. Нежеланите му ефекти включват:

• сънливост
• замаяност
• замъглено зрение
• нарушения на съня
• безпокойство
• намалено либидо и импотентност
• сухота в устата
• значителна хипотония и тахикардия
• хиперхидроза
• повишен апетит
• значително наддаване на тегло
• стомашно неразположение

По-сериозните нежелани реакции на терапията с хлорпротиксен, спадащ съм групата производни на хлора, се проявяват с:

• болки в гърдите
• затруднено дишане
• болки в мускулите и треперене
• необичайно кървене или образуване на синини
• тремор
• обрив по кожата
• неволеви движение на лицето / езика / устата
• пожълтяване на очите или кожата

Най-тежките или необратими неблагоприятни ефекти от хлорпротиксена, които водят до допълнителни усложнения, включват:

• късна дискинезия
• гърчове
• системен лупус еритематозус

Хлорпротиксенът произвежда потенциално животозастрашаващи ефекти, включващи:

• обструктивна жълтеница
• невролептичен малигнен синдром,

които са отговорни за спирането на терапията с хлорпротиксен.

Хлорпротиксенът е структурно сходен с хлорпромазина, поради което, по принцип, има сходни странични ефекти. Алергичните странични ефекти и увреждането на черния дроб възникват със значително по-ниска честота. Хората в напреднала възраст са особено чувствителни към антихолинергичните странични ефекти на хлорпротиксена (тесноъгълна глаукома, тежък запек, затруднено уриниране, обърканост). При пациенти на възраст повече от 60 години дозите трябва да са особено ниски. Ранни и късни екстрапирамидни странични ефекти могат да се появят, но са отбелязани с ниска честота.