Витамин В12, фолиева киселина и други препарати за лечение на мегалобластна анемия МКБ Y44.1

Мегалобластната анемия се предизвиква от дефицит на витамин В12 и / или фолиева киселина, които участват като кофактори при нормалното узряване на червените кръвни клетки. Причини за развитието на мегалобластна анемия са злоупотреба с алкохол, химиотерапия, ракови заболявания, HIV инфекция, някои генетични заболявания, малабсорбционен синдром, паразитози (рибна тения), недостатъчен внос на витамин В12 и фолиева киселина с храната, при бременност, лечение с антагонисти на фолиевата киселина и др.

Основните клинични прояви са обща отпадналост и умора, отслабване, атрофичен гастрит и глосит (език), трофични промени по кожата и кожните придатъци (чупливост на ноктите и космите), болка в гърдите, главоболие, виене на свят, сънливост. Дефицитът на витамин В12 води до дегенеративни промени в централната нервна система поради натрупване на метилмалонил - коензим А в невроните на главния мозък.

Представители на витамин В12, фолиева киселина и други препарати за лечение на мегалобластна анемия са Cyanocobalamin, Hydroxocobalamin, Folic acid.

Подробна информация за медикаментите за лечение с мегалобластна анемия може да прочетете тук:

• АНТИАНЕМИЧНИ ПРЕПАРАТИ (ANTIANEMIC PREPARATIONS) | ATC B03
• Витамин Б12 добавка

Витамин В12 представлява съдържащо кобалт пръстенно съединение с наличие на две активни форми - дезоксиаденозилкобаламин и метилкобаламин. Той участва в множество процеси в организма - стимулация на съзряването на еритроцитите, в синтеза на креатинин, холин, нуклеинови киселини, повлиява благотворно нервната система и черния дроб, въздейства върху системата на кръвосъсирване.

Храни, богати на В12, са риби и черупчести, месо, домашни птици и яйца, млечни продукти.

В12 се резорбира в дисталния отдел на илеума, само в присъствието на вътрешен фактор посредством високо специфична транспортна система. Резорбираният В12 се пренася до всички части на тялото посредством плазмен гликопротеин, като излишъкът се акумулира в черния дроб или се отделя с урината.

При дефицит на витамин В12 не се образува тетрахидрофолиева киселина и се нарушава синтезата на ДНК, като се потиска пролиферацията и диференциацията на еритобластните в костния мозък и нормалната еритропоеза (червени кръвни клетки) се заменя с мегалобластна (големи клетки с ядра).

Cyanocobalamin (цианокобаламин) е изкуствена форма на витамин В12, която се използва за предотвратяване и лечение на ниски нива на този витамин в кръвта. Обикновено се предписва след хирургично отстраняване на част от стомаха или червата, за да се осигурят адекватни нива на витамин В12 в кръвта, за лечение на пернициозна анемия, дефицит на В12 (поради нисък прием от храна), тиреотоксикоза, кръвоизлив, злокачествени заболявания, чернодробни заболявания, бъбречни заболявания.

Оралното приложение на цианокобаламин, включващ се към групата на витамин В12, фолиева киселина и други препарати за лечение на мегалобластна анемия, може да причини странични ефекти, характеризиращи се с:

• главоболие
• гадене
• стомашно неразположение
• диария
• болки в ставите
• сърбеж или обрив

При лечението на някои тежки форми на анемия използването на цианокобаламин може да доведе рядко до тежка хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта). Необходимо е да се уведоми незабавно лекуващия лекар, ако се появи някоя от тези малко вероятни, но сериозни нежелани реакции:

• мускулни крампи
• слабост
• аритмия

При лечение с витамин B12, пациенти с болестта на Лебер могат да страдат от бърза атрофия на зрителния нерв.

Потенциалните нежелани реакции при парентералното приложение на цианокобаламин могат да се проявят с:

• болка или подуване на мястото на инжектиране
• сърбеж
• преходна екзантема
• обостряне или поява на възпалително акне и фоликулит - рядко, при по-високи дози на В12
• диспепсия
• гадене и / или повръщане
• лека преходна диария
• нарушения в походката
• астения
• тревожност
• замаяност
• хипоестезия (намалена чувствителност към различни стимули)
• липса на координация
• нервност
• парестезия
• главоболие
• артрит
• болки в гърба
• миалгия
• диспнея
• генерализирана болка
• усещане за оток на цялото тяло
• белодробен оток, периферна съдова тромбоза, застойна сърдечна недостатъчност - тези проблеми обикновено са съобщавани в началото на лечението

Рядко може да се появи алергична реакция към приложението на цианокобаламин. Тя се характеризира с:

• уртикария
• сърбеж
• затруднено дишане
• подуване на лицето, устните, езика или гърлото
• тежък световъртеж
• проблеми с преглъщането
• дрезгавост
• стягане в гърдите

Hydroxocobalamin (хидроксикобаламин) е инжекционна форма на изкуствено създаден В12, използвана за лечение на ниски нива (дефицит) на този витамин. Предпочита се пред цианокобаламина поради по-високата му степен за свързване с плазмените протеини и по-бавното му излъчване с урината.

По-честите нежелани реакции при парентералната терапия с хидроксикобаламин включват:

• болка или зачервяване на мястото на инжектиране
• лека диария
• сърбеж
• чувство на подуване на цялото тяло
• акне-подобен обрив
• главоболие
• гадене
• червено оцветяване на урината
• зачервяване на кожата

Много от хората, използващи това лекарство, нямат сериозни нежелани реакции. При поява на сериозни неблагоприятни ефекти на лечението с хидроксикобаламин, спадащ към лекарствената група витамин В12, фолиева киселина и други препарати за лечение на мегалобластна анемия, трябва да се потърси незабавно лекарска помощ:

• кървави изпражнения
• дискомфорт в гърдите
• виене на свят
• сухота или стягане в гърлото
• дразнене, зачервяване или подуване на очите
• бърза или неритмична сърдечна дейност
• преходна екзантема и еритема
• проблеми с паметта
• безпокойство
• тежка или персистираща диария
• гадене, повръщане или болки в стомаха
• тежко или продължително главоболие
• недостиг на въздух
• подуване на глезените или ходилата
• затруднено преглъщане
• хипокалиемия, проявяваща се с мускулни крампи, умора и слабост, неритмична сърдечна дейност

Хората с рядкото хематологично разстройство полицитемия вера могат нечесто да имат симптоми, свързани с това заболяването, докато приемат хидроксокобаламин. Необходимо е да се потърси медицинска помощ веднага, ако се установят някой от тези редки, но много сериозни признаци:

• болка в гърдите (особено с недостиг на въздух)
• слабост на едната страна на тялото
• внезапни промени в зрението
• неясна реч

Тежка алергична реакция може да възникне много рядко, но изисква незабавна медицинска намеса. Тя се характеризира с:

• обрив или уртикария
• сърбеж
• затруднено преглъщане
• затруднено дишане
• стягане в гърдите
• подуване на устата, лицето, устните или езика
• необичайно дрезгав глас
• тежко виене на свят

Фолиевата киселина, известна още като витамин М, витамин В9, витамин Вс (или фолацин), е форма на водоразтворимия витамин В9. Самата фолиева киселина не е билогично активна, но биологичното й значение се дължи на тетрахидрофолата и другите й производни след нейното превръщане в дихидрофолиевата киселина в черния дроб.

Храните, които са богати естествено на високи нива на фолиева киселина, включват: листни зеленчуци (като спанак, броколи, маруля), бамя, аспержи, плодове (като банани, пъпеши и лимони), боб, гъби, месо (например черен дроб и бъбреци), портокалов сок и доматен сок. Приетата фолиева киселина се резорбира в по-горния отдел на йеюнума.

Фолиевата киселина е необходима за синтеза на ДНК, въздейства положително върху синтеза на метионин и холин и върху еритропоезата. Тя е от особено значение в подпомагането на бързото клетъчно делене и растеж, като в ранната детска възраст и бременността.

Липсата на фолати в храната може да причини дефицит на фолиева киселина. Този дефицит може да доведе до много здравословни проблеми, като мегалобластна анемия и дефекти на невралната тръба в развиващите се ембриони.

Folic acid (Acidum folicum) е показана за коригиране на фолиевия дефицит - за предотвратяване и профилактика на ниски нива на фолиева киселина в кръвта, както и усложненията. При пернициозна анемия фолиевата киселина се прилага в комбинация с витамин В12. Фолиевата киселина се използва също така и за други състояния, често свързани с недостиг на фолиева киселина, включително язвен колит, заболяване на черния дроб, алкохолизъм и диализа.

Жените, които са бременни или могат да забременеят, приемат фолиева киселина за предотвратяване на спонтанен аборт и дефекти на невралната тръба, вродени дефекти като спина бифида, които се случват, когато гръбначния стълб и гърба на плода не се затварят по време на развитието.

Някои хора използват фолиева киселина за предотвратяване на рак на дебелото черво или рак на шийката на матката. Тя се употребява и за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания и инсулт, както и за намаляване на кръвните нива на вещество, наречено хомоцистеин. Високите нива на хомоцистеин могат да представляват риск за болест на сърцето.

Фолиевата киселина се използва при загуба на паметта, болест на Алцхаймер, свързана с възрастта загуба на слух, предотвратяване на свързана с възрастта дегенерация на макулата, намаляване на признаците на стареене, слаби кости (остеопороза), синдром на неспокойните крака, проблеми със съня, депресия, неврологична болка, болки в мускулите, СПИН, кожни заболявания, като витилиго. Употребява се също така за намаляване на вредните странични ефекти от лечение с лекарствата лометрексол и метотрексат.

Фолиевата киселина е безопасна за повечето хора. Повечето потребители не изпитват странични ефекти.

Рядко могат да се появят нежелани реакции при приема на фолиева киселина, проявяващи се с:

• повишена температура
• генерализирана слабост или дискомфорт
• зачервена кожа
• недостиг на въздух
• кожен обрив или сърбеж
• затруднено дишане
• стягане в гърдите

По-високи дози на фолиева киселина, представител на лекарствената група витамин В12, фолиева киселина и други препарати за лечение на мегалобластна анемия, могат да предизвикват неблагоприятни ефекти, като:

• загуба на апетит
• гадене
• стомашно неразположение
• горчив вкус
• абдоминални крампи
• диария
• нарушения на съня
• раздразнителност
• объркване
• промени в поведението
• възбудимост
• нарушена абсорбция на цинк

Странични ефекти на свръхчувствителност са били докладвани рядко. Те се характеризират с:

• еритема
• обрив
• сърбеж
• неразположение
• диспнея с бронхоспазъм