Антивирусни лекарствени средства МКБ Y41.5

Антивирусните медикаменти са лекарства, които лекуват или контролират вирусни инфекции. За разлика от антибактериалните лекарства, които могат да обхващат широк спектър от патогени, антивирусните лекарствени средства се характеризират с по-тесен спектър на действие и ограничена ефикасност.

Вирусът представлява микроскопична частица, състояща се от протеини и нуклеинови киселини, която има способността да зарази клетките на живите организми. Вирусите са облигатни паразити, което означава, че те не могат да се размножават извън живите клетки. Те нямат своя собствена метаболитна система и техния растеж и възпроизвеждане зависят от клетките на приемника. Вирусите са молекули на нуклеинови киселини (ДНК или РНК), затворени в защитна протеинова обвивка (капсула) Вирусите съдържат само един вид нуклеинова киселина - или ДНК или РНК.

Лечението на вирусна инфекция е насочено към различни вирусни жизнени цикли. Различават се няколко групи антивирусни лекарствени средства с различен механизъм на действие:

• противогрипни лекарства
• интерферони
• нуклеозидни аналози
• ненуклеозидни инхибитори на ДНК полимеразата
• протеазни инхибитори
• средства за лечение на опортюнистичните инфекции при СПИН

Противогрипните лекарства биват:

• лекарства, активни срещу грипен вирус А - Rimantadine, Amantadine
• лекарства, активни срещу грипен вирус А и В (невраминидазни инхибитори) - Oseltamivir (p.o.), Zanamivir (per nasi)
• ваксини - Vaxigrip, Fluogen, Fluarix, Influfac

Rimantadine потиска проникването на грипния вирус в клетките на организма, освобождаването на вирусния геном и синтезата на специфични за вируса пептиди. Потиска репродукцията на вируса в началния стадий на инфекциозния процес.

Zanamivir представлява мощен инхибитор на невраминидазата (ензим на повърхността на грипния вирус). Вирусната невраминидаза подпомага освобождаването на новообразуваните вируси от инфектираните клетки. Ограничава разпространението на грипните вируси тип А и тип В. Прилага се чрез инхалиране през устата посредством инхалатор.

Amantadine стимулира освобождаването на допамин от допаминергичните неврони. Той има също противовирусна активност.

Интерфероните се отнасят към цитокините (медиатори на клетъчния растеж и функции) и представляват глюкопротеини, секретирани от вирус-инфектирани клетки. Интерфероните се свързват с рецептори, разположени върху клетъчната мембрана. В групата на интерфероните влизат:

• Interferon alfa-2a
• Interferon alfa-2b
• Interferon beta-1a
• Interferon beta-1b
• Interferon gamma-1b
• Peginterferon alfa-2a
• Peginterferon alfa-2b и др.

Интерфероните повлияват активността на имунната система и засилват елиминирането на вирусите. Имат още имуностимулиращ, антипролиферативен, противотуморен, инхибиращ ангиогенезата и други ефекти.

Нуклеозидните аналози инхибират ензима обратна транскриптаза (ДНК - полимераза). Групата на нуклеозидните аналози се състои от:

• нуклеозидни аналози за лечение на herpes simplex и varicella/zoster инфекции - Aciclovir, Brivudine, Famciclovir, Valaciclovir
• нуклеозидни аналози за лечение на СПИН (нуклеозидни инхибитори на ДНК полимеразата за лечение на СПИН) - Amprenavir, Indinavir, Nelfinavir, Ritonavir, Saquinavir
• лекарства за лечение на хепатит С - Ribavirin (в комбинация с пегинтерферон)

Aciclovir е предлекарство, което се определя като гуанизинов дериват. Той блокира избирателно вирусната ДНК полимераза. Отличава се с висока специфичност към Herpes simplex и varicella zoster вирусите.

Famciclovir представлява нуклеозиден аналог на тимидина. Оказва инхибиращо действие върху репликацията на вирусната ДНК.

Ribavirin е синтетичен нуклеозиден аналог с антивирусно действие срещу РНК и ДНК вируси. Прилага се при хроничен хепатит С.

Ненуклеозидните инхибитори на ДНК полимеразата са показани за лечение на СПИН:

• Evafirenz
• Enfuviritide
• Nevirapine

Протеазните инхибитори се използват за лечение на СПИН. Представители са:

• Amprenavir
• Indinavir
• Nelfinavir
• Ritonavir
• Saquinavir

Amprenavir оказва блокиращо действие върху способността на вирусната HIV протеаза да разцепва прекурсорните полипептиди, нужни за репликацията на вируса.

Indinavir оказва блокиращ ефект. Възпрепятства деленето на прекурсора на вирусния липопротеин, което се извършва по време на съзряването на новообразуваните вирусни частици. Образувалите се незрели вирусни частици не са инфекциозни и не могат да предизвикат нови цикли на HIV-инфекция.

Ritonavir оказва инхибиращ ефект върху HIV-1 и HIV-2 аспартил-протеазите, в резултат на което се получават морфологично незрели частици HIV без инфектогенна активност.

За лечение на опортюнистичните инфекции при СПИН се използват:

• Co-Trimoxazole - Pneumocystis carinii пневмония
• Fluconazole - орофарингеална кандидоза
• Rifabutin - за профилактика на дисеминирана инфекция, причинена от M. avium complex

В зависимост от антивирусния медикамент, който се приема, и реакцията към него, възможните странични ефекти могат да варират в широки граници. Някои от възможните нежелани лекарствени реакции, които са общи за много антивирусни лекарствени средства, включват:

• световъртеж
• главоболие
• отпадналост
• умерено безпокойство или раздразнителност
• безсъние
• кашлица
• хрема или запушен нос
• изтръпване и/или мравучкане
• ставни или мускулни болки
• сухота в устата
• гадене
• повръщане
• диария
• загуба на апетит
• загуба на тегло
• болка, подуване или зачервяване на мястото на инжектиране

По-сериозните странични ефекти при прием на антивирусни лекарствени средства, при появата на които е необходима консултация с лекар, се характеризират с:

• висока температура и/или втрисане
• грипоподобни симптоми
• бавен или неравномерен пулс
• затруднено дишане
• затруднено преглъщане
• необичайна слабост
• анемия
• болки в тялото
• лесно образуване на синини или кървене
• затруднено изкачване на стълби или изправяне
• абдоминални болки
• жълтеница
• панкреатит
• намалена бъбречна функция
• кървава диария
• бели петна в устата или устните
• агресия или автоагресия
• объркване
• тежка депресия
• проблеми със зрението
• нарушения в говора