Антимикобактериални препарати МКБ Y41.1

Антимикобактериални препарати включват в групата си противотуберкулозните средства и антилепрозните средства. Противотуберкулозните средства биват синтетични противотуберкулозни средства и противотуберкулозни антибиотици.

Туберкулозата е инфекциозна болест, причинена от Mycobacterium tuberculosis, и се характеризира с развитието на клетъчни алергии, специфични грануломи в различни органи и тъкани и полиморфна клинична картина. Mycobacterium tuberculosis (бацил на Кох) обикновено засяга белите дробове, лимфната система, костите, ставите, пикочо-половите органи, кожата, очите, нервната система. Ако не се лекува, болестта прогресира и завършва фатално.

Лечението на туберкулоза при новооткрити болни се осъществява първоначално с тройна комбинация, която се състои от медикаментите изониазид, рифампицин и стрептомицин. Така състоящата се комбинация се прилага 1-2 месеца, след което стрептомицинът се заменя с етамбутол. Курсът на лечение продължава 6-9 месеца.

Представители на синтетичните противотуберкулозни средства, част от групата на антимикобактериални препарати, са:

• Ethambutol (Ethambutol)
• Ethionamide (Trecator-SC)
• Isoniazid (Rimicid)
• Pyrazinamide (Pyrazinamid)

Етамбутолът се разпределя бързо в тъканите, като образува депо в червените кръвни клетки. В ликвора прониква само при менингит. Препаратът образува комплексни съединения с медни и цинкови йони, участващи в синтеза на ДНК. Етамбутолът оказва бактериостатично действие върху повечето туберкулозни бактерии, резистентни на стрептомицин, изониазид и етионамид.

Нежеланите лекарствени реакции при прием на етамбутол, които изискват незабавна консултация с лекар, са:

• болка в окото или промени в зрението, включително загуба на зрението или промени в цветното зрение (червено-зеленото виждане)
• болезнени или подути стави, особено в коляното, глезена
• горещо усещане в кожата над болезнените или подути стави
• студени тръпки

Възможно е да се появят и други странични ефекти, но те не се нуждаят от медицинска помощ, освен ако не изчезнат, когато организмът се приспособи към лекарството:

• главоболие
• объркване
• гадене и повръщане
• болки в корема
• загуба на апетит

Етионамидът се използва в комбиниране терапия за лечение на туберкулозата и лепрата. По-малко сериозните странични ефекти при прием на етионамид включват:

• главоболие
• световъртеж
• гадене
• повръщане
• хипогликемия
• загуба на апетит
• болки в устата
• стоматит
• метален вкус

Обикновено преминават при привикването на организма с медикамента.

Сериозните странични реакции от терапията с етионамид, при появата на които е необходима консултация с лекар, се изразяват с:

• болки в очите, замъглено зрение или други промени в зрението
• симптоми като нестабилност, тромавост и болка, скованост, изтръпване или парене в ръцете или краката могат да бъдат първите признаци на неврологични сериозни проблеми
• гърчове
• пожълтяване на очите или кожата
• промени в настроението или психични промени като депресия или объркване

Изониазидът потиска синтезата на миколиновата киселина, която е важна съставка на клетъчната стена на микобактериите. Оказва бактерициден ефект върху делящите се вътреклетъчни и извънклетъчни туберкулозни микобактерии.

Това лекарство от групата на антимикобактериални препарати може да причини сериозно увреждане на черния дроб, особено при хора над 40-годишна възраст. Разпознаването на ранните признаци на увреждане на черния дроб и нервите може да помогне за предотвратяване на възникване на усложнения. Ако се появи някой от тези симптоми, пациентът трябва да се консултира с лекар незабавно:

• необичайна умора или слабост
• тромавост или нестабилност
• болка, скованост, изтръпване или парене в ръцете и краката
• загуба на апетит
• повръщане

Сърдечно-съдовите нежелани странични реакции при терапия с изониазид се проявяват с:

• палпитации
• стенокардия
• повишено кръвно налягане

От страна на храносмилателната система възникналите странични ефекти могат да бъдат:

• гадене
• повръщане
• токсичен хепатит

Страничните ефекти върху нервната система се характеризират с:

• главоболие
• виене на свят
• рядко прекомерна умора или слабост
• раздразнителност
• еуфория
• безсъние
• парестезии
• изтръпване на крайниците
• периферна невропатия
• неврит на зрителния нерв
• замъглено зрение или други промени в зрението
• симетричен полиневрит със сензомоторни нарушения
• психози
• промени в настроението
• депресия
• паметови нарушения
• шум в ушите
• загуба на самоконтрол
• миалгии и артралгии

Алергичните реакции може да се проявят с:

• кожен обрив
• сърбеж
• повишена температура
• болки в ставите

Други много рядко срещащи се нежелани лекарствени реакции са:

• гинекомастия
• менорагия
• склонност към кървене
• кръвоизливи

Пиразинамидът има добро разпределение в тъканите. Прониква в цереброспиналната течност. Метаболизира се в черния дроб. Оказва бактерициден ефект срещу микобактерията, причиняваща туберкулоза.

Страничните ефекти при прием на пиразинамид включват:

• загуба на апетит
• повръщане
• артралгия
• треска
• сидеробластна анемия
• гърчове
• кожни обриви
• повишена чувствителност към светлина
• дизурия
• хиперурикемия
• дозозависима хепатотоксичност

Антилепрозните средства, вид антимикобактериални препарати, оказват действие върху Mycobacterium leprae, който причинява проказа (лепра). Представители на тази група медикаменти са:

• Clofazimine (Lamprene)
• Dapsone (Avlosulfon)

Лечението на проказата се продължава в срок от 24 месеца, като представлява комбинация от Clofazimine, Dapsone и Rifampicin.

Страничните ефекти при прием на дапсон се характеризират с:

• хепатит
• кожни обриви
• синдром на Стивън-Джонсън
• агранулоцитоза
• периферна невропатия
• хемолитична анемия
• метхемоглобинемия

Нежеланите лекарствени реакции при прием на клофазимин се проявяват с:

• болки в корема
• ксеродерма
• повръщане
• диария
• сърбеж
• кожни обриви
• сънливост
• отпадналост
• главоболие
• отоци