Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични субстанции МКБ X44
Лекарствените средства, повлияващи на дихателната система, са: антиастматични; медикаменти, прилагани при влажна или суха кашлица; белодробни сърфактанти; аналептици.
Антиастматичните средства включват: бета-адреномиметици; фосфодиестеразни инхибитори; М-холиномиметици; антихистаминни средства; преднизолонови производни за инхалационно приложение; лекарства, повлияващи цинковата обмяна; комбинирани (Серетид); левкотриенови блокери.
Salbutamol (Buto-asma, Ventolin) е селективен бета-адреномиметик. Проявява бронходилататорен и токолитичен ефект. Използва се при лечение на бронхиална астма, астматичен бронхит, белодробен емфизем, при риск от преждевременно раждане, профилактично при серклаж, миомектомия и други хирургични маточни операции по време на бременност и др. По време на астматичен пристъп препаратът се инхалира, като се използват дозирани аерозоли.
При предозиране на салбутамол в резултат на случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични субстанции се появява ангинозна болка, хипертензия, хипокалиемия, тахикардия, тремор.
Glaucine (Glauvent) е лекарство за лечение на суха кашлица. Глауцинът потиска центъра на кашлицата без да оказва влияние на дихателния център. Проявява и спазмолитично действие. При предозиране с глауцин се наблюдава отпадналост, замаяност, виене на свят, гадене, повръщане, хипотензия.
Средствата, повлияващи предимно на гладката и скелетната мускулатура, са: М-холиномиметици, алфа-адренергични блокери, бета-2-адренергични агонисти, адренорецептори, нервно-мускулни блокери, окситоцин.
Представител на М-холиномиметиците е Hyoscine Butylbromide (BAN) с търговско име Buscolysin. Химически представлява бутилскополамин - кватернизирано производно на алкалоида скополамин. Оказва блокиращо действие на периферните пре- и постсинаптични М-холинорецептори. Има и известна N-холинолитична активност по отношение на симпатиковите и парасимпатиковите вегетативни ганглии. Предозирането води до тахикардия, мидриаза, замъглено зрение, ксеростомия, запек.
Atracurium (Tracrium) е високоселективен компетитивен нервно-мускулен блокер. Използва се като допълнения към общата анестезия с цел създаване на условия за интубация или за релаксиране на скелетните мускули по време на операция. Предозирането му може да предизвика хипотензия или бронхоспазъм, по-рядко анафилактоидни реакции.
Baclofen е производно вещество на гама-аминомаслената киселина. Блокира пресинаптичните спинални рефлекси. Понижава патологично повишения тонус на паравертебралните мускули, намалява ригидността и премахва болката. При интоксикация причинява главоболие, замаяност, виене на свят, седация, еуфория.
Tetrazepam (Myolastan) е от групата на бензодиазепините. Притежава бързо появяващ се централен миорелаксиращ ефект и сравнително по-слаб анксиолитичен. Има ефект при мускулни контракции в резултат на лумбаго, ишиас, травми; спастични състояния на скелетната мускулатура и др. При предозиране възниква отслабване на вниманието, сомнолентност, кожни обриви. Има способност да повишава действието на алкохола.
Oxytocin е неврохипофизен хормон с полипептидна структура. Повишава пропускливостта на клетъчните мембрани за калиевите йони. По този начин окситоцинът улеснява деполяризацията и увеличава възбудимостта на миометриума.
Окситоцинът проявява релаксиращ ефект върху мускулатурата на collum uteri и улеснява разкритието. Вследствие на действието на окситоцина амплитудата и честотата на маточните контракции нараства, а от високи дози маточният тонус се повишава.
При интоксикация с окситоцин може да се установят: фетална брадикардия и асфиксия; преждевременно отлепване на плацентата; водна интоксикация с главоболие и повдигане; ruptura uteri; хипертонна и дискоординирана родилна дейност; амниотична емболия.
Анестезиращи средства имат общо или локално действие. Общите анестетици поискат последователно и обратимо различни структури на централната нервна система, в резултат на което се изключват болковото усещане, съзнанието, защитните рефлекси и се развива миорелаксация (разхлабване на скелетните мускули).
Състоянието на обща анестезия се предизвиква по време на операции от специалисти анестезиолози. Общите анестетици според начина на приложение се разделят на инхалационни и инжекционни.
Представител на инхалационните анестетици е Halothane (Narcotan). Разпределя се в главния мозък предимно в кората и базалните ганглии, които са богати на липиди, а също - и в ретикуларната формация. Поради стимулиране на парасимпатикуса халотанът може да предизвика синусова брадикардия, артериална хипотония, отслабване силата на сърдечните съкращения и дори асистола.
Аритмогенната му активност се проявява по-често при неадекватно вентилиране на белите дробове и недостатъчна дълбочина на наркозата. Хипоксията, ацидозата и електролитния дисбаланс благоприятстват развитието на аритмии. Препаратът намалява диурезата и засилва калиевата екскреция.
При еднократно прилагане на халотан хепатотоксични явления са редки. Хепатотоксичността на препарата се дължи на неговите метаболити, които се свързват с клетъчните протеини на хепатоцитите и водят до образуване на антитела срещу последните.
Инжекционните общи анестетици са липидоразтворими съединения. Те бързо преминават кръвно-ликворната бариера и достигат висока начална концентрация в мозъка и други добре оросявани органи.
Инжекционните анестетици се разпределят и в тъкани с по-слабо кръвооросяване, но представляващи голям процент от телесната маса (скелетни мускули, кожа, мастна тъкан), откъдето се излъчват бавно. По тази причина при повторното им въвеждане може да настъпи кумулация с риск от спиране на дишането, остра сърдечно-съдова слабост и др.
Menthohexital (Brietal) е вид инжекционен анестетик с общо действие. При продължително приложение метохекситалът кумулира и предизвиква удължена сънливост, намаляване на сърдечния дебит, компесаторна тахикардия, хипотензия и гърчове; възбуда, безпокойство, тревога и делир; припадъци, привикване.
Местните анестетици временно отстраняват чувствителността на рецепторите в областта, в която са приложени, и блокират проводимостта на периферните нерви, без да повлияват централната нервна система.
Bupivacaine (Marcaine) е местен анестетик, който е подходящ за предизвикване на анестезия с продължителност 2-4 часа при операция на долните крайници, в коремната и урологичната хирургия. При предозиране се установява брадикардия, артериална хипотония, възбуда, гърчове.
Lidocaine стабилизира невронните мембрани като потиска натриевия инфлукс, необходими за създаване и провеждане на импулси. Антиритмичната му активност се проявява при венозно и мускулно прилагане.
При интоксикация с лидокаин в резултат на случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични субстанции се установяват хипотония, дихателна депресия, нарушена AV проводимост, гърчове, метхемоглобинемия.
Лекарствените препарати, влияещи на сърдечно-съдовата система, са: лекарства за лечение на сърдечна недостатъчност; антиаритмични средства; антиангинозни средства; антихипертензивни средства; антихипотензивни средства; периферни вазодилататори; ангиопротектори; антимигренозни средства; антидислипидемични средства.
Digitoxin (Digitaline) има добре изразени положителен инотропен и батмотропен ефект отрицателен хроно- и дромотропен ефект. Увеличава диурезата. Прилага се при хронична сърдечна недостатъчност в резултат на митрален порок, миокардна дистрофия, хипертонична болест, тахиаритмична форма на предсърдно мъждене и др. При наличие на хипопротеинемия, магнезиев или калиев дефицит има риск от предозиране.
В резултат на интоксикацията с дигитоксин се наблюдават: безапетитие, поява на аритмия, повръщане, хеморагични лезии върху гастро-интестиналната лигавица, диария, нарушения в зрението (намалено зрение, фотофобия, диплопия), политопна екстрасистолия, бигеминия, тригеминия, AV блок, коронароспазъм, обърканост, главоболие, афазия, халюцинации, обриви, намаляване на диурезата.
Има наличие на разлики е токсичните ефекти при здрави хора и страдащи от сърдечна недостатъчност. При интоксикирани здрави хора най-често се установяват предсърдни, атриовентрикуларни, ритъмни и проводни нарушения и смъртните случаи са рядкост. При сърдечно болни са налице ектопичните камерни ритъмни нарушения, съпроводени понякога с AV проводни нарушения.
Антиаритмичните средства са сред най-рисковите. При неправилно използване те могат да предизвикат тежки ритъмни нарушения (особено камерна тахикардия и фибрилация).
Калциевите антагонисти се включват в групата на антиаритмичните, антиангинозните, антихипертензивните с представители Verapamil, Diltiazem, Nifidepin, Bepridil, Adenosine.
Токсичното им действие се свързва с възпрепятстване на калциевите йони да постъпят в каналите, намиращи се в структурата на сърцето, гладките мускули на артериите, гладката мускулатура на бронхите и др. Засегнатите органи нарушават метаболизма си.
При интоксикация с калциеви антагонисти се появява: гадене, повръщане, сухота на устната лигавица, бледа кожа, понижен мускулен тонус, сънливост, нарушения в равновесието и съзнанието, разширени зеници. Кардиотоксичният синдром се изявява с: хипотония, синусова брадикардия, ритъмни нарушения, AV блок, камерни екстрасистоли, абсолютна аритмия при предсърдно мъждене.
Бета-адреноблокерите имат широка употреба при лечение на хипертония, исхемична болест на сърцето, на ритъмни нарушения и др. Представители на тази група са Propranolol, Atenolol, Pindolol, Metoprolol и др. Токсичният им ефект се дължи на блокиране на бета-адренорецепторите и снижаване реакцията им на ендогенните катехоламини и приетите адреномиметици.
Клиничната картина на интоксикация с бета-адреноблокери се проявява с нарушения в сърдечно-съдовата функция: брадикардия, атриовентрикуларен блок, артериална хипотония, екзотоксичен шок. От страна на централната нервна система симптоматиката включва: сънливост, сопор до кома, гърчове, мозъчна хипоксия, респираторна депресия. Други симптоми са: бронхоспазъм, белодробен оток, хипогликемия, хиперкалиемия.
Indapamide (Tertensif SR) е салидиуретик, който се използва като антихипертензивно средство. Притежава антихипертензивно и умерено диуретично действие. Освен това стимулира синтезата на съдоразширяващите простагландини, понижава чувствителността на съдовите стени към норадреналина, отслабва периферната съдова резистентност и понижава артериалното налягане.
Основните предимства на индапамида в сравнение с други диуретици са: метаболотропна неутралност по отношение на липидния статус и глюкозната толерантност, кардиопротекция, намаляване на левокамерната хипертрофия и албуминурията. В резултат на предозиране на препарата се появяват: летаргия, повишена диуреза, объркване, мускулна слабост.
Bencyclan (Halidor) е миотропен вазодилататор, който има миотропно съдоразширяващо и спазмолитично действие. Инхибира тромбоцитната агрегация. Притежава антисеротонинова активност. Употребява се при съдови спазми, включително на мозъчните съдове, при стомашно-чревни, бъбречни и жлъчни колики. Предозиране на препарата предизвиква халюцинации и епилептиформени припадъци.
Препаратите, влияещи на стомашно-чревния тракт, включват: антиулкусни средства; антиеметици; средства, повлияващи апетита; холеретични и холекинетични средства; хепатопротектори; ензимни панкреатични средства; спазмолитици; очистителни лекарства; антидиарични средства; средства, прилагани при метеоризъм; средства, повишаващи стомашно-чревния тонус и моторика; чревни противовъзпалителни средства; средства, регулиращи равновесието на чревната микрофлора.
Esomeprazole (Nexium) намалява секрецията на солна киселина в стомаха чрез инхибиране на протонната помпа в париеталните клетки. Използва се за лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест, за предотвратяване на рецидив на пептични язви, за ерозивен рефлукс-езофагит. Предозирането на езомепразол води до поява на симптоми на слабост и гастроинтестинални симптоми: гадене, повръщане, запек или диария.
Spasmalgon е препарат със спазмолитично и аналгетично действие. Употребява се при бъбречни, жлъчни и други колики, както и при бронхиална астма. При предозиране проявява атропиноподобни реакции - двигателно и психично възбуждане, хипотония, безпокойство.
Lactitol (Importal) представлява производно на сорбитола с осмотичен лаксативен ефект. Освен това притежава и хипоамониемичен ефект, който се дължи на намаленото образуване на азотсъдържащи вещества в проксималния отдел на дебелото черво поради потискане на растежа на протеолитични микроорганизми и намалена резорбция на амоняк. В резултат на високи дози от препарата се наблюдава метеоризъм, флатуленция, болки в корема, гадене, повръщане, диария.
Cisapride (Coordinax) повишава чревния тонус и моторика. Ускорява изпразването на стомаха и дуоденума. Вследствие на предозиране се установяват абдоминални болки, диария, хипокалиемия.
Sulfasalazine (Salazopyrin EN) представлява чревно противовъзпалително средство, азотсъединение на сулфапиридина с 5-аминосалициловата киселина. Предозирането предизвиква коремни болки, жълтеница, ацидоза, фебрилитет, хемолитична анемия, хематологична токсичност.
Хормоните и синтетичните им заместители представляват: хипоталамични и хипофизни хормони и техните аналози; тиреоактивни средства; паратхормон; адренокортикоактивни средства; полови хормони и антихормони; гонадоактивни средства.
Clomiphene (Clostilbegyt) е от групата на гоноактивните средства и представлява синтетично нестероидно средство. Кломифенът се свързва с цитозолния естрогенен рецептор и предотвратява свързването на естрогените. По този начин той прекъсва обратната връзка с аденохипофизата и стимулира продукцията на FSH, респективно овулацията.
Предозирането на кломифена при случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични субстанции води до поява на: главоболие, виене на свят, повръщане, депресия, безсъние, отпадналост, гастралгии, зрителни нарушения, дерматит и др.
Dihydroergocryptine (Almirid) е гоноактивно средство, което потиска лактацията. Интоксикацията с дихидроергокриптина причинява хипотензия, тахикардия, гаден, повръщане.
Thyreoidin (Thyreoidea siccata) представлява тиреомиметик. Предозирането му води до изпотяване, тахикардия, симптоми на хипертиреодизъм.
Hydrocortisone има противовъзпалителен (антиексудативен и антипролиферативен), антиалергичен, имуносупресивен и противошоков ефект. Високите дози на препарата може да причинят: хипертензия, хипергликемия, мускулна слабост, стомашно-чревни нарушения (диспептични, хеморагични, улцерогенни и др.), психични нарушения, гърчове, главоболие, виене на свят, зрителни патологии и др.
Хематологичните средства биват: антитромботични лекарства и антихеморагични (хемостатични) средства.
Iloprost Tromethamol (Ilomedin) представлява аналог на простациклина. Инхибира тромбоцитната агрегация, дилатира артериолите и венулите, повишава плътността на капилярите и намалява увеличената съдова пропускливост.
При предозиране възникват: зачервяване на лицето, силно главоболие, болка в крайника или гърба, съдова вагусна реакция с внезапно побледняване, повръщане, коремни колики, диария, обилно изпотяване, промени в артериалното налягане с бради- или тахикардия.
Антибиотиците със системно действие се разделят на няколко групи: бета-лактами (пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми и монобактами); аминогликозиди, тетрациклини, хинолони, амфениколи, макролиди, полимиксини, линкозамиди, сулфонамиди, квонолони, стрептомицини.
Антибиотиците, които по-често предизвикват алергична реакция, са: пеницилини, цефалоспорини, сулфонамиди, хинолони, тетрациклини. Ото- и нефротоксичност причиняват аминогликозидите. Вестибуларни нарушения (световъртеж и загуба на равновесие) са резултат от прием на Streptomycin, Gentamycin, Tobramycin.
Слухови нарушения (шум в ушите и прогресивно намаляване на слуха) могат да се появят при употреба на Kanamycin, Amikacin, Neomycin, Tobramyccin. Нефротоксичност причиняват и цефалоспорините, флуорхинолоните, сулфонамидите. При предозиране на карбапенемите се появяват гърчове. Макролидите и тетрациклинът са хепатотоксични във високи дози.
Глюкокортикоиди са противовъзпалителни средства, които имат противовъзпалителен, имуносупресивен, антиалергичен и противошоков ефект. Предозирането може да доведе до: хипертензия, хипергликемия, главоболие, световъртеж, нарушения в психиката, адинамия, промени в настроението и др.
Двуазотният оксид (райски газ) е газ с терапевтично значение. Наркозата се развива бързо. При предозиране предизвиква психични нарушения, халюцинации, затруднено дишане, сънливост, еуфория, световъртеж, главоболие.
Ваксините съдържат антигени, които индуцират активен специфичен имунен отговор по отношение на едно или повече инфекциозни заболявания.
Engerix представлява активна имунизация срещу хепатит В вирусна инфекция. В резултат на предозирането й се появяват симптоми, които могат да възникнат като нежелани странични реакции при прилагане на нормална доза: главоболие, сънливост, замаяност, гадене, повръщане, диария, болки в корема, безапетитие, миалгия, умора, раздразнителност, неразположение, висока температура, еритема, мускулна слабост, хипотония, алергична реакция и др.
При повечето съвременни ваксини не се очакват странични нежелани лекарствени реакции при предозиране.
Веществата, които влияят на водния баланс и лекарствените средства, влияещи на метаболизма на минералните соли и на пикочната киселина, са основно: препарати, оказващи влияние на отделителната система; инфузионни разтвори; средства, съдържащи микроелементи.
Диуретиците чрез пряко действие върху бъбреците предизвикват екскреция на електролити и вторично по осмотичен път - екскреция на вода.
Torsemide (Demadex) е бримков диуретик. Притежава мощен диуретичен ефект, който се дължи на потискане на реабсорбцията на хлориди и натрий във възходящото рамо на бримката на Хенле.
При предозиране на торземид се развиват тежки електролитни нарушения, дехидратация, хипотензия, хиповолемия, съдов колапс, силна отпадналост, объркване, замаяност, летаргия, безапетитие, повръщане, мускулни спазми.
Mannitol е осмотичен диуретик. Предозирането му причинява диспептични смущения, халюцинации и др.
Allopurinol (Milurit) блокира разграждането на ксантина и хипоксантина до пикочна киселина. Предозирането може да предизвика повръщане, коремни колики, главоболие, световъртеж, атаксия, сънливост и др.
Sodium Chloride (Natrii chloridum) е инфузионен плазмозаместващ разтвор. В резултат на предозиране се появява солено-горчив вкус, гадене, повръщане, диария, миалгии, нарушения в съзнанието, възбуда, делир.
Прочетете още информация:
Коментари към Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични субстанции МКБ X44