Контакт с други уточнени отровни растения МКБ X28

При контакт с други уточнени отровни растения попадането на отровни вещества или токсини през кожата на човек се осъществява при убождане с бодли, игли, при изтичане на сок от растението или по друг начин.

Отравянията, появили се в резултат на съприкосновението с отровни растения с кожата на човек, предизвикват увреждания основно от възпалителен характер - дерматити. В някои редки случаи попадналата на кожата отрова може да причини общо отравяне на организма (например бясното дърво).

Отравяния вследствие на вдишване на разпръснати във въздуха прахообразни частици от отровни растения се по-редки. В затворени или лошо проветряващи се помещения по-големи букети, съдържащи мак, бял крем, магнолия и др., могат да доведат до поява на главоболие, слабост, гадене.

При попадане на отрова от растение върху кожата е нужно засегнатият участък да се измие няколко пъти с вода и сапун и да се третира с 2%-ов разтвор на калиев перманганат. Необходимо е да се потърси лекарска помощ.

Бодящото дърво се определя като най-смъртоносната коприва в света. По-сериозните "убождания" могат да предизвикат летален изход при пострадалия.

Бясното дърво се нарича още див люляк или вълчо лико. В България се среща по сенчести, влажни или каменисти райони, в горите и планините. Цветовете му са основно розово оцветени, по-рядко - бели.

Основното му отровно вещество е мезерин. То е силно отровно дори при съприкосновение с кожата или при вдишване на сухи разпрашнени частици от листата, цветовете или кората.

Манчинелово дърво се среща предимно в Централна и Южна Америка. Преводът на испанското му име означава "малка ябълка на смъртта". Всички части на дървото са много токсични.

По време на дъжд по кората на дървото се стича бял сок, който причинява при съприкосновение с кожата поява на мехури. При изгаряне дървесината му отделя дим със силно отровни изпарения.

Обикновено има поставени табели до тези дървета с цел предупреждение да се избягва всякакъв контакт с растението.

Олеандърът, наречен още зокум, представлява красиво пищно растение с големи розови, червени или бели цветове. Сокът от олеандър причинява кожни раздразнения, тежки очни възпаления при попадане в очите, алергични реакции, дерматити.

Опасен е дори ароматът на цветовете. Ако човек държи цветове или листа от зокум, е необходимо след това да измие добре ръцете си със сапун.

Дифенбахията съдържа като отровно вещество калциев оксалат. Представлява микроскопични кристалчета, които, ако попаднат върху кожата на човек, причиняват възпаления. Сокът от растението при попадане в очите предизвиква силно дразнене и възпаление.

При работа с хортензии у някои се появяват контактни дерматити. Хортензията съдържа хидрагин и цианогенен гликозид.

Отровното вещество на антуриума е калциев оксалат. При попадане на микрокристалите върху кожата се предизвиква еритема.

Хризантемата съдържа отровното вещество сесквитерпен лактон. Това е химично съединение, което причинява различни алергични реакции.

Такова вещество има не само в хризантемите, но и в цялото семейство Сложноцветни, тоест ако човек проявява алергична реакция към хризантема, може да получи такава например и от лайка и бял равнец.

В домашни условия се отглеждат различни видове бръшлян с красива окраска на листата. Дидехидрофалкаринол, фалкаринол, хедерасапонини са отровните вещества, съдържащи се в бръшляна. Дидехидрофалкаринолът и фалкаринолът причиняват силно зачервяване на кожата и дерматити при чувствителни към тях хора.

При нараняване на еуфорбия се отделя мляко, което съдържа токсини (дву- и тритерпен естери). Те могат да предизвикат различни възпалителни реакции у човека. В резултат на попадане върху лигавиците (на носа, устата, очите) токсините предизвикват тежко болезнено възпаление - зачервяване и изприщване на кожата.

При работа с тези растения е нужно да се вземат предпазни мерки, за да не попадне мляко върху лигавиците, а след работа да се измиват добре ръцете.

Алстромерията (перуанска лилия) се отличава с красиви цветове. Често срещано растение е в цветарските магазини.

Сокът на перуанската лилия съдържа тюлипозиди. Те представляват лактони, които се срещат и в лалетата, откъдето произлиза и името им. Сокът на перуанската лилия причинява контактни алергични дерматити - появява се зачервяване и изприщване на кожата.

Чемширът съдържа в листата си стероидни алкалоиди. Класифицира се като слабо отровно растения. При контакт с кожата сокът на чемшира може да предизвика контактни дерматити.

Самакитката се определя като едно от най-отровните растения в Европа. При работа с храста трябва да се използват ръкавици, защото дори само контакт с корените на растението без да се отдели сок предизвиква кожни раздразнения.

Заглавно изображение: freepik.com