Инфекция, свързана с процедура, некласифицирана другаде МКБ T81.4

В рубриката инфекция, свързана с процедура, некласифицирана другаде се включват:

1. Абсцес:

• на ръбовете на рана
• интраабдоминален
• субдиафрагмални
• на рана, след процедура

    2. Септицемия

Абсцесът представлява гнойна колекция, ограничена в кухина. Най-често се предизвикват от бактериални инфекции.

Интраабдоминален абсцес може да се получи като усложнение от пункция на коремната кухина, биопсии на коремни органи, подкожни инфекции, след коремни операции или други процедури в областта. Абсцесът може да  обхваща произволни коремни органи-паренхимни или кухи, париеталната плевра, подкожната мастна тъкан, гънките на червата. Коремните абсцеси могат да бъдат причинени и от бактериална инфекция. Най-честите  бактерии, които го причиняват се намират в стомаха и червата. Един от тях е Е.коли. Ако не се лекува, бактериите продължават да се размножават и могат да предизвикат възпаление или некроза на околните  тъкани.

Най-честите симптоми на интраабдоминалния абсцес са:

• Висока температура до 39-40 ºC
• Болки в корема
• Болки в гърдите или около рамото
• Липса на апетит
• Гадене и повръщане
• Промени в чревната перисталтика
• Увеличена чувствителност в областта или чувство за пълнота
• Маса в областта на корема
• Малдигестия и/или малабсорбция
• Илеус

Диагнозата се поставя чрез кръвни изследвания-търсят се признаци на инфекция или интра-абдоминален абсцес, КТ, Ултразвукова диагностика или ЯМР. От физикалното изследване е важно да се открие болезненост в  областта на корема, наличие на ограничена от околната среда течност.

Лечението се провежда основно чрез антибиотична терапия. Рядко се налага оперативна намеса.

Абсцес по ръбовете на оперативна рана може да се наблюдава при вторично инфектиране на раната от нормалната микрофлора на кожата, от замърсена болнична обстановка, замърсени хирургични инструменти (по-рядко).  Това забавя и усложнява процеса на зарастване на раната.

Субдиафрагмален (субфреничен) абсцес е състояние, което представлява събиране на инфектирана течност между диафрагмата, черният дроб и слезката. Развива се най-често след хирургични операции и спленектомия.

Характеризира се най-вече със симптоми от страна на дихателната система. Като например учестено и щадящо дишане, което е неефективно, хълцане, тъп перкъторен тон, повишена чувствителност около 8 и 11 ребро, висока температура, втрисане, анорексия и болки в рамото на върха от засегнатата страна. Може да се придружава с признаци на перитонит, в резултат от руптура-мускулен дефанс, неспокоен корем, невъзможност за  провеждане на дълбока палпация, силна болезненост и усилена чувствителност в областта или на целия корем.

Диагностиката се извършва чрез ултразвук, КТ, ЯМР, кръвни изследванията и съответната физикална находка.

Лечението трябва да започне незабавно с антибактериални средства. Впротивен случай може бързо да доведе до сепсис, септичен шок и смърт.

Повече информация за абсцеси може да намерите в:

— Абсцес

Септицемията представлява състояние, при което микроорганизми нахлуват в кръвния ток от съседно първично гнойно огнище. С токсинемия се означава нахлуването и на бактериалните токсини в кръвта. Това  състояние лесно може да прогресира в обща гнойна инфекция, наречена сепсис.

Септицемията е сериозна и животозастрашаваща инфекция на кръвта. Това възпаление може да доведе до образуването на кръвни съсиреци и кислороден блок до жизнено важни органи, което води до полиорганна недостатъчност. Тези състояние  задължително трябва да бъдат лекувани в болнична среда.

Най-честите инфекции, които водят до септицемия са:

• инфекции на пикочните пътища
• белодробни инфекции, като пневмония
• бъбречни инфекции
• инфекции в коремната област

Хората, постъпили в болница по друг повод, най-често хирургична интервенция, са изложени на по-висок риск от развитие на сепсис. Тези инфекции често са по-опасни, тъй като вътреболничните причинители са най-често устойчиви към повечето антибиотични средтсва.

С по-висок риск от развитие на септицемия са и хората с:

• тежки рани или изгаряния
• малките деца или много възрастни хора
• имунодефицитни състояния
• уринарна инфекция
• интравенозен катетър
• механична вентилация
• химиотерапия
• употребата на кортикостероиди дълго време

Тази инфекция протича бурно и динамично.

Най-честите симптоми са:

• втрисане
• повишена телесна температура  до 39-40° С (треска)
• учестено дишане
• ускорен сърдечен ритъм
• объркване
• гадене и повръщане
• червени точки, които се появяват върху кожата
• намален обем на урината
• неадекватен приток на кръв (шок)

Септицемията има редица сериозни усложнения. Тези усложнения могат да бъдат фатални, ако състоянието не се лекува, или, ако лечението се забави твърде дълго. Такива усложнения са сепсис, септичен шок, остър респираторен дистрес синдром (ARDS).

Диагностиката на септицемията и съответно сепсиса се извършва чрез провеждане на кръвни изследвания и съответните клиничи данни.

Лечението се провежда непременно в болнична обстановка, с определени антибиотични комбинации и активна реанимация и рехидратация.

Повече информация за септицемия може да намерите в:

— МКБ A41.9 Септицемия, неуточнена