Кръвоизлив и хематом, усложняващи процедура, некласифицирани другаде МКБ T81.0

Рубриката кръвоизлив и хематом, усложняващи процедура, некласифицирани другаде включват:

• постоперативен кръвоизлив
• кръвоизлив след екстракция на зъб
• хематом

Следоперативният кръвоизлив е често срещано усложнение, което може да се наблюдава след всяка хирургична процедура. Следоперативните кръвоизливи се класифицират като:

• първичен кръвоизлив
• реактивен кръвоизлив
• вторичен кръвоизлив

Първичен кръвоизлив е този, който настъпва още по време на оперативната интервенция и изисква незабавна и адекватна реакция. Такъв пациент се следи отблизо в следоперативният период.

Реактивен кръвоизлив е този, който настъпва в първите 24 часа след операцията. Такъв кръвоизлив може да се дължи на изплъзване на направената лигатура или забравен съд. Съдове биват пропуснати обикновено, поради факта, че настъпва интраоперативна хипотония и вазоконстрикция на съдовете.

Вторичен кръвоизлив е този, който настъпва 7-10 дни след направена оперативна интервенция. Най-често се дължат на ерозията на съд, поради разпространение на инфекцията. Наблюдава се при затваряне на силно замърсена рана.

Следоперативно пациентът трябва да се преглежда щателно и много прецизно, да се провежда системна палпация на хирургичното поле за подувания, промяна в цвета, несъразмерна нежност и за белези на перитонизъм.

Кръвоизливите след екстракция на зъб (Haemorrhagia post extractionem) са доста често усложнение. Обикновено след екстракция на зъб се наблюдава слабо кървене, което има капилярен характер и спира спонтанно и окончателно след няколко минути. Спирането на кървенето се дължи на изпълването на алвеолата на зъба с кръвен коагулум.

За кръвоизлив се мисли, когато кървенето не спира след 3 до 8 минути или когато рецидивира след различен период от време, при нормално протекла хемокоагулация. Затова тя бива първична – веднага след екстракцията на зъба или вторична – часове, а понякога и дни след екстракцията на зъб. Вторичната се среща сравнително рядко и нейното наличие задължително насочва внимание за наличие на хеморагична диатеза. Причините за този тип кръвоизливи биват местни и общи.

Местни причини могат да бъдат:

• разкъсване на меки тъкани
• нарушаване на целостта на кръвоносен съд от различен калибър
• алвеолна фрактура
• недобре почистена гранулационна тъкан или останки от кистозен сак
• вазодилатация на кръвоносните съдове на алвеолата, рефлекторно преминаване от вазоконстрикция към вазодилатация
• злокачествени образувания на меките тъкани или костта в зоната на екстрахирания зъб (хемангиом, остеобластокластом)

Общите причини са характерни за различни хеморагични диатези. При всяко съмнение за такова заболяване е задължително да се изследва хемостазен статус. Той включва време на съсирване, време на кървене, хематокрит, брой тромбоцити, протртомбиново време.

Доказването на вида на хеморагичната диатеза е от важно значение, определящо поведението по време и след извършването на всякакъв вид инвазивна процедура. Най-често срещаните хеморагични диатези са тромбоцитопениите, тромбоцитопатиите, вазопатиите и коагулопатиите. Лечението е базирано на принципа на заместващата терапия.

Нарушения в кръвосъсирването могат да се срещат също така и при пациенти, приемащи продължително орално кумаринови антикоагуланти, каквито са Syntrom, Syncumar. Такива пациенти трябва да се консултират с лекуващия ги интернист преди всяка хирургична манипулация. Налага се спиране на приема на съответните лекарства, няколко дни преди интервенцията, след което приемът се възобновява.

Хематомът (Haematoma) представлява кръвоизлив в изкуствено създадена кухина, в резултат от кръвотечение. Това се дължи на увредена стена на кръвоносен съд (артерия, вена, или капиляри) и кръвта преминава в тъканите. Хематомът може да е малък, представен само с една точка кръв, или да бъде голям и да предизвика значителен оток.

Най-честите причини са закрити травми, на места богати на хлабава съединителна тъкан. Това са най-вече контузии, разтягания и разкъсвания. Други видове нараняване на тъканите, причиняващи хематом може да са резултат от операции от всякакъв вид, инвазивни медицински или дентални процедури (например, биопсии, инцизия и дренаж, сърдечна катетеризация), и инжектиране на медикаменти (например, инсулин, разредители на кръвта, ваксини), Тъй като тези процедури увреждат околните тъкани и кръвоносните съдове, често хематоми могат да образуват около мястото на процедурата.

Раневите хематоми се образуват в процепа на раната, в резултат на неадекватна хемостаза на кръвоносните съдове, разтварящи се в областта на раната. Други възможни причини са следоперативното покачване на кръвното налягане и реперфузия на колабиралите  кръвоносни съдове. Често те възникват, когато коагулацията е възпрепятствана от антикоагулантно лечение или при патологична недостатъчност в коагулационната система.

При малки хематоми, поставянето на лед и аспирацията могат да са достатъчни за тяхното ограничаване. По-големите хематоми трябва да се отстранят, като потенциална среда за развитие на инфекция. Ревизията обикновено се извършва в областта на предишния кожен разрез. Всички коагулуми трябва да се отстранят. След промиване с разтвор на Ringer се поставя аспирационен дренаж и раната се затваря.

Дори минимално увреждане на малък кръвоносен съд може да доведе до хематом. Например, хематом под ноктите (субунгвален хематом) може просто да се случи от незначителни травми на нокътя или от лек удар. По-тежките травми могат да причинят по-големи хематоми.

Скоростта на образуване на хематома зависи от стойността на кръвното налягане и степента на хлабавост на тъканта, в която се излива. Първоначално кръвта пропива в тъканта и едва след това започва да се образува първичната празнина чрез разединяване на съединителнотъканните влакна и други тъканни елементи. Празнината увеличава своя размер в резултат на напълването и с кръв. Тя престава да расте в момента, в който налягането в нея се изравни с налягането на разкъсания кръвоносен съд. Кръвта постепенно се съсирва, а кръвоносния съд тромбозира и постепенно се организира и възстановява.

След травмата се появява пулсираща подутина, която постепенно се увеличава. След което се образува плътен пограничен вал и наличие на флуктуация в централната му част.

Симптомите на хематома обикновено зависят от големината и местоположението. Болка, подуване, зачервяване и промяна в цвета са често срещани симптоми.

Някои симптоми, характерни спрямо местоположението на хематома са:

• Субдурален хематом: главоболие, неврологични проблеми (слабост на едната страна, затруднен говор, припадъци), объркване, гърчове

Повече информация за субдурален кръвоизлив можете да намерите в:

– МКБ S06.5 Травматичен субдурален кръвоизлив

• Епидурален хематом: болки в гърба, слабост, загуба на контрол върху червата или пикочния мехур

Повече информация за епидурален кръвоизлив можете да намерите в:

– МКБ S06.4 Епидурален кръвоизлив

• Субунгвален хематом: болка, слабост, падане на нокът, обезобразяване на ноктите
• Абдоминален хематом: коремна болка, болка в хълбока