Трициклични и тетрациклични антидепресанти МКБ T43.0

Използването на трициклични и тетрациклични антидепресанти за лечение на депресия започва още през 1958 година. Клиницистите използват трицикличните антидепресанти за лечение на много други психични разстройства, освен депресия, включително пристъпи на паника, генерализирано тревожно разстройство, посттравматично стресово разстройство, булимия и други. Тетрацикличните антидепресанти се използват за лечение на различни хронични болкови състояния и невропатия.
Трицикличните и тетрациклични антидепресанти са първо поколение антидепресанти и имат повече странични ефекти, отколкото по- новите (второ поколение) антидепресанти, като инхибиторите на обратното захващане на серотонина.

Към рубриката трициклични и тетрациклични антидепресанти спадат:

• аминептин
• амитриптилин
• амоксапин
• бензоктамид
• бутриптилин
• дохепин
• имипрамин
• кломактам

Трицикличните антидепресанти постъпват в организма през храносмилателната система, добре се резорбират в стомашната и чревната лигавица, метаболизират се в черния дроб и притежават ентеро-хепатален кръговрат (обратен път на метаболизиране черва — черен дроб), поради елиминиране чрез жлъчката. Свързват се със серумните протеини до 90 %. В организма се метаболизират до значителен брой също токсични метаболити. Елиминират се в малък процент под формата на метаболити през бъбреците. Притежават голям обем на разпределение и токсичната им концентрация в серума не отговаря на тази в тъканите. Притежава избирателна токсичност към мозъка. Токсичното действие се свързва с блокиране на обратното свързване на серотонина, по-слабо на норадреналина и отчасти на допамина в областта на аксоплазмата на централните моноаминоергичните неврони.

Клиничната картина при отравяне с трициклични и тетрациклични антидепресанти съчетава три основни синдрома:

• церебротоксичен ефект - нарушена координация, нарушаване на съзнанието до кома, гърчове при всеки опит да се докосне пациента, висока телесна температура
• холинолитичен ефект - разширяване на зениците, учестена сърдечна дейност, психомоторна възбуда до появата на делириозно променено съзнание с халюцинации, задържане на урината
• кардиотоксичен ефект - настъпва пряко токсично действие с разстройство на сърдечния ритъм, характерна ЕКГ - характеристика, настъпват ритъмни и проводни нарушения, с рязко спадане на кръвното налягане

Трициклични антидепресанти имат тесен терапевтичен индекс, тоест терапевтичната доза е близка до токсичната доза. В медицинската литература най-ниската съобщавана токсична доза е 6,7 милиграма на килограм телесно тегло. Фактори, които увеличават риска от токсичност са напредването на възрастта, състоянието на сърдечносъдовата система и едновременната употреба на други лекарства.

Амитриптилин е антидепресант, използван за лечение на редица психични заболявания. Това включва депресивно и тревожно разстройство, и по-рядко хиперактивност с дефицит на вниманието и биполярно разстройство. Други приложения са предотвратяване на мигрена, лечение на невропатична болка като фибромиалгия и постхерпетична невралгия, и по-рядко безсъние. Амитриптилин действа основно като инхибитор на обратното захващане на серотонина и норадреналина, със силни действия на преносителя на серотонин и умерени ефекти върху транспорта на норепинефрин. Той се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт и се метаболизира в голяма степен на първо преминаване през черния дроб.

Амитриптилин може да бъде особено опасен при предозиране. По тази причина той и другите трициклични антидепресанти вече не се препоръчват като първа линия при терапия на депресия.

Възможните симптоми при предозиране с амитриптилин включват:

• сънливост
• хипотермия (ниска телесна температура)
• тахикардия (висока сърдечна честота)
• други антиаритмични аномалии, като например бедрен блок
• застойна сърдечна недостатъчност
• разширени зеници
• гърчове
• тежка хипотония (ниско кръвно налягане)
• ступор
• кома
• смърт
• полирадикулоневропатия
• промени в електрокардиограмата
• възбуда
• хиперактивни рефлекси
• мускулна ригидност
• повръщане
• импотентност

Амоксапин представлява тетрацикличен антидепресанти от семейството дибензоксапини. Използва се при лечение на депресивно разстройство и шизофрения. Амоксапин притежава широк спектър от фармакологични ефекти. Той е умерено силен инхибитор на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Токсичните прояви на амоксапин се различават значително от тези на другите трициклични антидепресанти. Сериозни сърдечносъдови ефекти са рядкост, въпреки това токсичните ефекти върху ЦНС - особено гранд мал гърчове - се срещат често. Кома и ацидоза са други сериозни усложнения вследствие предозиране с амоксапин. Бъбречна недостатъчност може да се развие от два до пет дни след предозиране с този медикамент. Остра тубуларна некроза с рабдомиолиза и миоглобинурия е най-честото бъбречно усложнение в такива случаи.

Други странични ефекти в резултат на токсичността на амоксапин могат да бъдат:

• запек
• сухота в устата
• безпокойство
• атаксия
• замъглено зрение
• объркване
• виене на свят
• главоболие
• умора
• гадене
• безпокойство
• обрив
• треперене
• сърцебиене
• ЕКГ промени
• оток
• синкоп
• тахикардия
• менструални нарушения
• повръщане
• фотосенсибилизация
• шум в ушите
• дезориентация
• скованост в мускулите

Лечение на остро предозиране с трициклични и тетрациклични антидепресанти включва стомашна промивка. Тези пациенти обикновено се наблюдават в интензивно отделение в продължение на минимум 12 часа. Голямо внимание се отделя за поддържане на дихателните пътища, заедно с проследяване на кръвното налягане и непрекъснато наблюдение на ЕКГ.