Термични и химични изгаряния с множествена и неуточнена локализация МКБ T29-T32

Термичните изгаряния са причинени от контакт на тялото с агенти с висока температура, като например гореща течност, огън, горещ предмет или пара. Химичните изгаряния са резултат от експозиция на тъканите на тялото на химични агенти, обикновено основи или киселини.

Факторите, които влияят на тежестта и прогнозата на изхода на изгарянето, както и на клиничната картина и лечението, включват: размера на засегнатата площ, увредената дълбочина, възрастта и съпътстващите заболявания на пострадалия, продължителността на експозиция, вида на травматичния агент, изминалото време до започване на лечението.

Термични и химични изгаряния с множествена и неуточнена локализация се класифицират според дълбочината на проникване на увреждането и според засегнатата площ.

Според дълбочината, която е засегната от увреждането, изгарянето се категоризира на:

1. Първа степен изгаряне - засяга само епидермиса (най-външния слой на кожата). Изгореното място е зачервено, болезнено, сухо и без никакви мехури. Обикновено няма дългосрочно тъканно увреждане. Болката обикновено продължава до 48-72 часа и след това затихва.
2. Втора степен изгаряне - увреждането включва епидермиса и част от дермата. Изгореното място се наблюдава като зачервено, оточно, с наличие на мехури, мокро и лъскаво. Пострадалият изпитва интензивна болка.
3. Трета степен изгаряне - засяга епидермиса, дермата и подкожната тъкан. Увредената област изглежда суха, жилава и оточна. Цветът й може да варира - восъчно бял, черен, кафяв или жълтеникав. Изгорената площ е безболезнена, тъй като нервните окончания са унищожени.
4. Четвърта степен изгаряне - най-тежкият вид изгаряне - усложнена трета степен, която освен слоевете на кожата засяга и подлежащите структури - кости, мускули, кръвоносни съдове, сухожилия и др.

За определяне на тежестта на изгарянето според размера на засегнатата площ се използва "правилото на деветките":

• 9 % - за глава и шия
• 9 % - за ляв / десен горен крайник
• 18 % - за предна / задна повърхност на торса
• 1 % - генитална област
• 18 % - за ляв / десен долен крайник

Според тази класификация изгарянията са леки, умерени и значителни.

Леките изгаряния са включващи до 15 % от телесната повърхност изгаряния без участие на глава, крака, ръце или перинеум.

Умерените изгаряния представляват включващи 15-25 % от телесната площ изгаряния с участие на епидермиса и част от дермата на главата, ръцете, краката и перинеума; наличие на значимо съпътстващо заболяване.

Значителните изгаряния са включващи 25 % от телесната площ изгаряния или включващи 10 % от телесната площ трета и четвърта степен изгаряния; наличие на дълбоки изгаряния на главата, ръцете, краката и перинеума; наличие на инхалационно увреждане; наличие на химично изгаряне.

Увреждането от изгаряне се характеризира с наличие на три зони, наподобяващи "биволско око". Зоната на коагулация е централната и най-тежко засегнатата област. Характеризира се с необратимо клетъчно увреждане и некроза на тъканите поради коагулация на протеините. Зоната на стаза се намира около зоната на коагулация. Характеризира се с намалена тъканна перфузия, но с обратимо увреждане. Основната цел на спешното лечение е да се увеличи тъканната перфузия и да се предотврати увреждането да стане необратимо. Допълнителни увреждания, като продължителна хипотензия, инфекция или оток, могат да превърнат тази зона в зона цялостна загуба на тъкан. Зоната на хиперемия е най-външната област и заобикаля зоната на стаза. В тази област хиперфузията е увеличена и няма клетъчна смърт. Проявява се с възпаление, но обикновено се възстановява, освен ако няма наличие на тежък сепсис или продължителна хипоперфузия.

Локалните ефекти от термични и химични изгаряния с множествена и неуточнена локализация могат да включват:

• загуба на водна регулация и терморегулация от страна на кожата (пряко или чрез изпарение на вода)
• загуба на протеини
• загуба на електролити
• инфекция на раната
• съдови тромбози
• развитие на некротична тъкан
• мехури
• оток

Системните ефекти поради термични и химични изгаряния с множествена и неуточнена локализация могат да се проявят с:

• хиповолемичен шок вследствие на хипоперфузия и понижен сърдечен дебит
• имунен отговор - промененият имунитет води до податливост към инфекции
• повишаване вискозитета на кръвта
• белодробни ефекти
• токсични газове
• белодробна недостатъчност - вследствие на хемолиза / рабдомиолиза
• запушване на дихателните пътища
• хипервентилация
• мускулно-скелетни ефекти (намаляване на обхвата на движение)
• невроендокринни ефекти - увеличено ниво на хормони (катехоламини, кортизон, глюкагон)
• гастроинтестинални ефекти (лезии на лигавицата, дилатация, намаление на спланхниковата перфузия и др.)
• повишен метаболизъм - особено при инфекция или хирургически стрес
• емоционална реакция - физическа болка, изолация от близки и познатата среда, депресия, страх от обезобразяване, деформации и постоянни увреждания

Първоначалното лечение на термични и химични изгаряния с множествена и неуточнена локализация включва промиване на засегнатите площи и отстраняване на дрехи и бижута. При необходимост се извършва интубация. Обемно заместване е необходимо при всички пациенти с изгаряния 15 % или повече. Медикаменти за обезболяване и за профилактика на инфекция се прилагат.

При по-дълбоки изгаряния се извършва отстраняване на мъртвата тъкан и на струпеите, последвани от присаждане на кожа. Провеждане на дългосрочна рехабилитация има за цел да възвърне качеството на живот на пострадалия преди травмата.