Термични изгаряния, класифицирани според площта на поразената телесна повърхност МКБ T31

Термичното изгаряне представлява вид увреждане на кожата в резултат на експозиция на агент с висока температура. Изгарянията се характеризират с голямо разнообразие в зависимост от засегнатите тъкани, тежестта и произтичащите усложнения. По-голямата част от изгарянията са в резултат на излагане на пламъци (55 %), следвани от изгаряния от попарване с гореща течност (40 %).

За категоризиране на термични изгаряния, класифицирани според площта на поразената телесна повърхност, са предлагани редица способи. S. Berkov 1924г. е определял площта на отделни анатомични области. Други автори определят абсолютната площ на изгарянето, която отнасят към общата площ на повърхността на тялото.

Площта на тялото на възрастен пациент варира от 16 000 см² до 22 000 см² и затова са предложени и специални формули, които коригират площта на поражението, съобразено с ръста и масата на пострадалия.

Американските автори предлагат площта (обширността) на поразената телесна повърхност да се изчислява посредством налагане на милиметрова хартия върху поражението, очертавайки контурите му и изчисляване по този начин на площта на раневите повърхности чрез сумиране на квадратчетата на милиметровата хартия (всяко едно по 1 кв.см) при определена площ на тялото на пациента. Методът е бързо отхвърлен поради трудоемкостта му и липсата на различия повече от няколко процента при изчисление на пораженията по други по-лесни методики.

Повечето центрове по света приемат най-вече метода на A. Wallance – 1951г. Той е известен като "правилото на деветките". Това правило не е абсолютно точно, но се запомня и прилага лесно и дава реална представа за обширността на поражението.

Според това правило 100 % е общата площ на тялото, като процентите на засегнатите области са:

• 9 % - глава и шия
• 9 % - на всеки горен крайник (= 18 %)
• 18 % - гръб (задната повърхност на торса)
• 18 % - гърди (предната повърхност на торса)
• 18 % - за всеки долен крайник (= 36 %)
• 1 % - перинеална област

При децата се използва същата схема, но там пропорциите са по-различни, тъй като съотношенията на частите на тялото се променят през различните възрастови периоди:

• 18 % - глава и шия
• 9 % - за всеки горен крайник (= 18 %)
• 18 % - гръб (задната повърхност на торса)
• 18 % - гърди (предната повърхност на торса)
• 13,5 % - за всеки долен крайник (= 27 %)
• 1 % - перинеална област

За правилно и точно определяне на площта на изгарянето в специализираните центрове се използват схемите на C. Lund и S. Browder 1944г. Във всички предлагани таблици съответстват разлики от 1-2 % за някои области в различните възрастови групи.

Това още веднъж показва, че най-практичният и сравнително точен метод за категоризиране на термични изгаряния, класифицирани според площта на поразената телесна повърхност, е "методът на деветките".