Термични и химични изгаряния с неуточнена локализация МКБ T30

Изгарянията са вид увреждане на кожата в резултат на излагането на тялото на различни причинители, най-често от термичен и химичен характер. Термични и химични изгаряния с неуточнена локализация обикновено са следствие от експозиция на огън, пламъци, гореща вода, пара, основи, киселини и др.

Тежестта на полученото увреждане зависи от редица фактори: продължителността на експозицията, вида на травматичния агент, локализацията на нараняването, засегнатата дълбочина.

Според дълбочината, която е увредена, термични и химични изгаряния с неуточнена локализация се класифицират на четири степени:

1. Първа степен изгаряне - увреден е само епидермисът. Проявява се със зачервяване, което избелява при натиск, и повишена чувствителност и болка. Възпалението преминава за няколко часа или дни без образуване на белези.
2. Втора степен изгаряне - засягат дермата в различна дебелина, като част от кожната тъкан остава жизнеспособна. При по-повърхностни изгаряния втора степен кожата изглежда розова, влажна и мека и е изключително чувствителна при докосване. Образуват се мехури, които се лекуват в рамките на 2-3 седмици, обикновено без или с минимални белези. Дълбоки дермални изгаряния от втора степен цветът на кожата е смесен - червен и бял. Мехурите са с дебели стени и често са разкъсани. В зависимост от анатомичната зона и характеристиките на кожата, тези изгаряния се излекуват за 3-6 седмици, ако няма инфекция, но образуване на белези е често срещано.
3. Трета степен изгаряне - засягат и подкожната тъкан. Има восъчно бял, черен или тъмно червен, жилав външен вид с тромбозирали кръвоносни съдове. Засегнатата област е безчувствена поради унищожение на нервните окончания. Обикновено е необходимо присаждане на кожа.
4. Четвърта степен изгаряне - включват унищожение на всички слоеве на кожата и увреждане на подлежащите тъкани - например мускули, кръвоносни съдове, нерви, кости, сухожилия.

Разбиране на патофизиологията на увреждането от изгаряне е важно за ефективно лечение. В допълнение, различните причинители водят до различни модели на увреждане, които изискват различно лечение. Поради това е важно да се разбере как е било причинено изгарянето и какъв вид физиологичен отговор ще предизвика.

Термични и химични изгаряния с неуточнена локализация предизвикват както локални, така и системни отговори.

Три локални зони на изгаряне са били описани от Джаксън (Jackson) през 1947 г:

1. Зона на коагулация - областта с най-големи щети. В тази зона има необратима загуба на тъкан поради коагулация на съставните протеини.
2. Зона на стаза - заобикаля зоната на коагулация и се характеризира с намалена тъканна перфузия. Тъканта в тази област е потенциално спасяема. Основната цел при спешните грижи е увеличаване на тъканната перфузия, за да се предотврати необратимостта на увреждането. Допълнителни фактори, като оток или инфекция, могат да превърнат тази област в зона с пълна тъканна загуба.
3. Зона на хиперемия - най-периферната зона, където перфузията е увеличена. Обикновено тъканта в тази област се възстановява, освен при наличие на продължителна хипоперфузия или сепсис.

Освобождаване на цитокини и други възпалителни медиатори на мястото на увреждане има системен ефект, ако изгарянето достигне 30 % от общата повърхност на тялото:

• Сърдечно-съдови промени - капилярната пропускливост се увеличава, което води до загуба на интраваскуларни протеини и течности в интерстициалното пространство. Възниква периферна и спланхникова вазоконстрикция. Миокардният контрактилитет е понижен, дължащо се вероятно на освобождаването на тумор-некротизиращ фактор алфа. Тези промени, съчетани със загубата на течности от изгорената рана, водят до системна хипотония и хипоперфузия на органи.
• Дихателни промени - възпалителните медиатори предизвикат бронхоспазъм, а при по-тежки изгаряния може да възникне остър респираторен дистрес синдром.
• Метаболитни промени - скоростта на метаболизма се покачва трикратно. Това, заедно със спланхниковата хипоперфузия, налага ранно и агресивно ентерално хранене за намаляване на катаболизма и запазване на целостта на червата.
• Имунологични промени - намален имунен отговор, засягащ както хуморалните пътища, така и клетъчните медиатори.

Различават се няколко механизми на увреждане от изгаряне според причинителя. Механизмите за термични изгаряния могат да се разделят на три вида.

Опарвания представляват около 70% от изгарянията при децата са причинени от попарване. Те също така често се появяват при по-възрастни хора. Честите механизми са разливане на топли напитки и течности или експозиция на гореща вода при къпане. Опарванията имат тенденция да предизвикват първа степен кожни изгаряния или по-повърхностни втора степен кожни изгаряния.

Изгаряния от пламъци се случват при около 50 % от изгарянията при възрастни хора. Те често са свързани едновременно с инхалационно увреждане и други травми. Изгарянията от пламъци имат тенденция да причиняват дълбоки изгаряния от втора степен или изгаряния от трета или четвърта степен.

За да се получи изгаряне от директен контакт (контактни изгаряния), докоснатият обект трябва да е много горещ или контактът да е необичайно дълъг. Последното е по-често срещана причина и тези видове изгаряния обикновено се наблюдават при хора с епилепсия или при злоупотреба с алкохол или наркотици. Те възникват и при хора в напреднала възраст след загуба на съзнание. Изгаряния от кратък контакт с много горещи вещества обикновено се дължи на трудови злополуки в промишлеността. Контактните изгаряния имат тенденция да предизвикват дълбоки изгаряния от втора степен или изгаряния от трета или четвърта степен.

Химичните изгаряния обикновено са в резултат на трудови злополуки, но могат да се появят при употреба на домакински химични продукти. Тези увреждания са с тенденция да бъдат дълбоки, като корозивният агент продължава да причинява увреждане, докато не бъде изцяло отстранен. Алкалните вещества водят до коликвационна некроза, проникват по-дълбоко и причиняват по-лоши изгаряния от киселините, които предизвикват коагулационна некроза.

Ако термични и химични изгаряния с неуточнена локализация предизвикат дълбоко увреждане на кожата, фиброзиране в излекуващите се области може да причини контрактури. Това може да доведе до деформации, малък обхват на движение и нарушена функция в зависимост от засегнатите райони. Други потенциални усложнения вследствие на изгаряне включват: инфекция, шок, белези, значителна психологическа травма, посттравматично стресово разстройство, социална изолация и др.

Първоначалното лечение на изгарянето започва с промиване / охлаждане на засегнатата област. При химичен причинител се премахват дрехите. При придружаващо инхалационно увреждане, ако е необходимо, се извършва интубация. Прилагат се обезболяващи медикаменти и антимикробни средства за предотвратяване на инфекция.

По-значими или тежки изгаряния изискват интравенозно вливане на течности. Възможна е хирургична намеса - за премахване на некротична тъкан и струпеи или за присаждане на кожа.