Травма на гръбначния мозък на неуточнено ниво МКБ T09.3

Честотата на травмите на гръбначния мозък съставлява 0.7-4% от всички травми на човешкото тяло и 10-18% от всички скелетни фрактури. Повечето от тях засягат млади индивиди, като 50% са на възраст под 25 години, а 80% са от мъжки пол. При травма на гръбначния мозък на неуточнено ниво най-често се засягат по-подвижните сегменти на гръбначния стълб - шийногръдния и гръднопоясния. Причинява се най-често от автомобилни произшествия, спортни травми, падания от височина и др.

Гръбначномозъчната травма се предизвиква основно от фрактури, дислокации или сублуксации на прешлените. Изключение правят огнестрелните и порезни наранявания, които могат да увредят гръбначния мозък чрез директно проникване на травматичния агент. При огнестрелната травма роля играе също така и ударната вълна, предизвикана от проектила.

Според патогенетичните механизми се подразделят следните видове увреждания при травма на гръбначния мозък на неуточнено ниво:

• сътресение
• контузия
• хематомиелия
• частично/пълно анатомично прекъсване
• аксонално прекъсване
• коренчева увреда и др.

В основата на сътресението стои възникването на нарушен съдов кръвоток в определен участък от гръбначния мозък и биохимичните промени, които настъпват като следствие от това, без да има анатомични увреди на мозъка. Настъпва оток на гръбначния мозък и мозъчните обвивки.
Клиниката се характеризира с паралитични прояви, задръжка на урина, повишена чуствителност от проводников тип. Клиничните оплаквания отшумяват за около 2-3 дни. Лечението на сътресението се свежда до покой на легло за 4-6 седмици, манитол, витамин В6, нивалин.

При контузия настъпва частична или пълна некроза на съответния участък от гръбначния мозък, в резултат на разместване, счупване на прешлените или директно му увреждане. При този вид травма обикновено се наблюдава спинален шок. При пълно прекъсване настъпва парализа на крайниците и пълна анестезия на всички видове сетивност, като бързо се развиват декубитални рани. При непълното прекъсване на гръбначния мозък се наблюдава частично възстановяване на функциите в известна степен.

Спиналният шок се дефинира като състояние на вяла парализа на мускулатурата, на пълно сетивно, вегетативно и тазоворезервоарно функционално отпадане под нивото на увредата. При увреждане на гръбначния мозък на нивото на 4-ти шиен сегмент се наблюдава отпадане на диафрагмалното дишане поради нарушаване на функцията на франиалния нерв. След отзвучаване на спиналния шок настъпва възстановяване на мускулните и анални рефлекси, като може да се наблюдава автономна дисрегулация с атонична дилатация на кухите коремни органи, високи стойности на кръвното налягане и пристъпни тахикардии.

При хематомиелия се установява кръвоизлив в сивото мозъчно вещество. Клиниката се свежда до настъпване на внезапна, пълна парализа и анестезия от проводников тип от мястото на кръвоизлива надолу. В мускулите инервирани от съответния сегмент на гръбначния мозък настъпва вяла атрофична парализа, а под тях - спастична парализа. Наблюдават се и сетивни разтройства - загуба на усет за болка и температура при запазен допир и дълбока сетивност, тежки тазоворезервоарни разтройства и декубитуси. Лечението се свежда до прилагане на кръвоспиращи, обезболяващи, нивалин, антисептични средства и дехидратираща терапия с оглед да се преодолее отока.