Повърхностни травми на гръдния кош, корема, седалището и таза МКБ T00.1

Затворените (повърхностни) травми са тези, при които целостта на кожата и лигавиците е запазена, като клиниката, протичането и усложненията, а така също и лечението се различават от тези при отворените травмени увреждания.

Към повърхностни травми на гръдния кош, корема, седалището и таза се отнасят натъртване (contusio), разтягане (distorsio), разкъсване (ruptura), счупване (fractura), сътресение (commotio), притискане (compressio), изкълчване (luxatio).

Повърхностните травми на гръдния кош биват три вида: сътресение, притискане и натъртване. Сътресението на гръдния кош се получава се получава при силен тъп удар или падане от височина. Характеризира се с липса на морфологични промени, а има само нарушение на белодробната функция. Клинично се изразява в плевро-пулмонален шок:

• хипотония
• тахипнея
• тахикардия
• загуба на съзнание
• кръвохрак

Лечението е консервативно - обезболяващи, кръвопреливане, покой, кислород и кардиални средства.

При притискане на гръдния кош се получава повишаване на интраторакалното налягане, а така също и в системата на горната празна вена поради притискане на гръдната клетка. Поради рязкото повишаване на интравенозното налягане се получават екхимози по главата, шията, гръдния кош и по видимите лигавици, оток и посиняване на кожата на лицето и шията. Субективните оплаквания са болки, задух, кашлица и нерядко кръвохрак.

При натъртване на гръдния кош се увреждат гръдните органи в различна степен. При пневмоторакс въздух прониква в плевралната кухина, което води до позитивно налягане в нея, изместване на медиастинума, колапс на белия дроб, плеврален шок и дихателна недостатъчност. Има следните видове пневмоторакс: отворен, затворен и вентилен. Най-тежка клинична картина се наблюдава при вентилния пневмоторакс, когато въздух прониква в плевралната кухина и не излиза навън поради създадения клапен механизъм. Лечението на пневмоторакса е в зависимост от вида му и се изразява в евакуиране на въздуха с цел отбременяване на хомолатералния бял дроб.

Травменият емфизем възниква при гръдни травми в резултат на създаване травмена комуникация на алвеолите и трахео-бронхиалното дърво с външната атмосфера. В основата си е свързан с травмения пневмоторакс. При подкожния емфизем въздух се натрупва в подкожието поради пробив на белия дроб от счупено ребро.

Хемотораксът е излив на кръв в плевралната кухина поради увреждане на белодробния паренхим или гръдната стена. Клинично се характеризира с кашлица, кръвохрак, анемичен синдром и по-рядко хеморагичен шок. Лечението се състои в пункции с цел аспирация на кръвта от плевралната кухина.

Повърхностни травми на гръдния кош, корема, седалището и таза възникват при директна травма на коремната стена, но при запазена цялост на кожата. Степента на увреждане зависи от състоянието на коремната стена, мястото на удара, напълнеността на кухите органи и евентуално патологичното състояние на даден орган. Клиничната картина е в зависимост от вида и степента на увреждането на дадения паренхимен или кух орган.

При увреждане на паренхимен орган има кръвотечение, което може да доведе до хеморагичен шок и перитонеално дразнене, а при увреждане на кух орган - всички признаци на перитонит. Лечението при двете травмени увреждания е спешна лапаротомия за ликвидиране по оперативен път на кръвотечението или ликвидиране на перитонита.

Фрактурите на костите на седалището и таза често се съчетават с усложнения, най-важните от които са: травмено увреждане на нервни стволове и плексуси от костните фрагменти, което може да доведе до шок, пареза или парализа, вътрешно кръвотечение при закрити фрактури, руптура на различни мускулни групи и сухожилия, мастна емболия и др. Основните симптоми са:

• болка в слабините, бедрото или долната част на гърба
• скованост или изтръпване на краката
• кървене от влагалището, уретрата или ректума
• затруднено уриниране
• затруднено ходене или стоене

Диагнозата се поставя чрез рентгенография или компютърна томография.