Травма на абдоминалната аорта МКБ S35.0

Честотата на травматична руптура на коремната аорта е изключително рядко. Травма на абдоминалната аорта е втората най-честа причина за смърт от тъпи травми след травмата на главата и вторият по честота контузен съд от коремната област. 21% от всички коремни съдови наранявания се падат на травма на аортата.
Увреждане на аортата след тъпа травма е рядкост 0.04% от всички тъпи травми. Най-често срещаните лезии при тъпа травма на аортата са дисекация на интимата и тромбоза.
По-чести са проникващите травми на аортата, от които 2,7% се падат на огнестрелните рани на корема и 1,5% на рани от нож.
Около 50% от пациентите с травма на аортата умират бързо още на мястото на травмата и по-малко от 20% от пациентите оцеляват първоначалната травма и транспорта до болница.

Патофизиология на травма на абдоминалната аорта
Проникваща травма на аортата обикновено води до бързо и фатално разкъсване на аортата. Тъпите травми могат да доведат до частично или пълно разкъсване на аортата. Аортата може да бъде увредена или притисната при фрактури или размествания на вертебрални прешлени. Степента на нараняването на аортата може да бъде от субинтимална хеморагия до цялостна руптура на аортата.
Травма на абдоминалната аорта може да се класифицира като
-I степен включваща интармурален хематом или лезии ограничени върху клапите на интимата;
-II степен включва разкъсване на субадвентицията или нарушена геометрична форма на аортата;
-III степен включва напречно разкъсване на аортата с активно кървене или обструкция на аортата с исхемия.

Клиника на травма на абдоминалната аорта
Клиничната картина в 70% от случаите с травма на абдоминалната аорта протича остро или с остра артериална недостатъчност или с остър корем.

Лечение на травма на абдоминалната аорта
Високо рисковите пациенти с травма на аортата изискват бързо транспортиране до травматологичен център едновременно с адекватна реанимация по време на транспорта. Пациентите с хипотония първоначално трябва да възстановят загубите на кръв с кристалоидни разтвори или кръвопреливане и внимателно прилагане на вазоактивни средства ако е необходимо за поддържане на адекватна перфузия. I степен нараняване на абдоминалната аорта най-често са предмет на наблюдение, докато II и III степен изискват незабавна хирургична намеса.