Генерализирана хиперхидроза МКБ R61.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хиперидрозата представлява прекомерно изпотяване, въпреки нормалната терморегулация, като най-често се засягат дланите, стъпалата, лицето, аксиларната област. Генерализирана хиперхидроза може да бъде вследствие на автономни нарушения или да се развие в резултат на метаболитно, фебрилно или злокачествено заболяване. Идентифицирането на подлежащата причина играе важна роля при изготвянето на ефективен терапевтичен план.

Причини и рискови фактори

Генерализираната хиперхидроза, за разлика от локализираната форма, не се ограничава само в определен участък от тялото, а засяга едновременно длани, стъпала, подмишници, гръб, гърди, лице.

При генерализираната форма в много редки случаи се говори за идиопатична форма, при която причината не е известна. Обикновено състоянието се развива в резултат от подлежащи неврологични или неопластични заболявания, метаболитни нарушения (тиреотоксикоза, захарен диабет, хипогликемия, подагра, феохромоцитом, менопауза), прием на някои лекарства (пропранолол, физостигмин, пилокарпин, трициклични антидепресанти, инхибитори на обратния захват на серотонина, ефавиренц), хроничен алкохолизъм, болест на Ходжкин, туберкулоза.

Сред основните причини за болестта се включват:

• ендокринни и метаболитни нарушения: при пациентите с хипертиреоидизъм и Базедова болест в резултат от ускорената основна обмяна е налице прекомерно изпотяване и непоносимост към високи температури, което е типичен клиничен признак на състоянието. Генерализирана хиперхидроза се наблюдава често и при пациенти с феохромоцитом, хипогликемия, нарушения по оста хипоталамус или хипофиза, както и при жени в менопауза
• инфекции: някои инфекции протичат с генерализирана хиперхидроза, като типично например е нощното изпотяване при туберкулоза, прекомерно изпотяване при малария, остеомиелит, ХИВ, СПИН и други
• злокачествени заболявания: генерализираната хиперхидроза е характерна при различните видове лимфоми, левкемии, а в някои случаи и при напреднали солидни тумори
• неврологични заболявания: след инсулт, при увреждане на хипоталамуса, при автономна невропатия, каквато се наблюдава при лица с диабет и болест на Паркинсон също може да се развие генерализирана хиперхидроза
• лекарства: продължителният прием на някои лекарства, като антидепресанти, аналгетици, антипиретици, инсулин, лекарства за лечение на диабет, хормони и други също може да причини прекомерно изпотяване

Изложени на по-висок риск от развитие на генерализирана хиперхидроза са лица в напреднала възраст с множество подлежащи хронични заболявания, прием на множество различни медикаменти, хормонален дисбаланс, подлежаща депресия, тревожност, панически разстройства.

Симптоми

Генерализираната хиперхидроза, както подсказва нейното наименование, представлява състояние на прекомерно изпотяване, което обхваща цялото тяло.

Обикновено едновременно се обхващат големи участъци от тялото, предимно гръб, гърди, крайници, лице, като изпотяването се наблюдава независимо от температурата на околната среда. Може да се прояви както през деня, така и нощем, което е един от факторите, по които се различава от локализираната форма, която притеснява пациентите основно денем.

Тъй като обикновено е вторична и асоциирана с друго заболяване, при вторичната хиперхидроза често се наблюдават и други оплаквания, съобразно вида, тежестта и естеството на подлежащите нарушения.

Чести допълнителни оплаквания са сърцебиене, загуба на тегло, прекомерна умора и слабост, нарушения на съня, нарушения в менструалния цикъл при жените и много други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при генерализирана хиперхидроза често е предимно клинично, но в случаите, при които етиологията не е изяснена, може да се наложи назначаване на различни по вид допълнителни изследвания:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, идентифициране на рискови фактори, връзка между появата на оплакванията с определени събития, наличие на други, допълнителни оплаквания. Важно значение има уточняването на локализацията на засегнатите зони, изпотяване през деня или нощта е по-изразено в комбинация с обстоен клиничен преглед и оценка на общото състояние
• лабораторни изследвания: при необходимост може да се наложи назначаване на различни кръвни изследвания, включително проследяване нивата на щитовидните хормони, пълна кръвна картина, кръвна захар и гликиран хемоглобин, чернодробни ензими, бъбречни показатели, маркери на възпалението и други
• образни изследвания: в редки случаи, главно при съмнения за подлежащ онкологичен процес, може да се наложи назначаване на подходящи образни изследвания, включително компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс и други

При диференциалната диагноза е важно различаване на генерализирана от локализирана хиперхидроза, от хипертиреоидизъм и Базедова болест, подлежащи инфекции или злокачествени заболявания на лимфообращението, реакция към лекарства, менопауза и други.

Лечение

Терапевтичният подход при генерализираната хиперхидроза зависи до голяма степен от етиологията на болестта, тъй като обикновено състоянието е вторично. Контролът на основното заболяване обикновено води до облекчаване на симптомите или отшумяване на състоянието.

За целта най-често се прилагат следните подходи:

• лечение на подлежащите заболявания: лечение с тиреостатици при хипертиреоидизъм, подходяща антидиабетна терапия и стриктен мониторинг при диабет, антибиотична терапия при инфекции, химиотерапия, лъчетерапия или таргетна терапия при онкологичен процес, подмяна на приеманите лекарства при медикаментозно-индуцираните форми с по-безопасни алтернативи
• симптоматично лечение: симптоматично могат да се прилагат локални антиперспиранти с алуминиев хлорид, може да се наложи перорална терапия с антихолинергични средства, прием на антидепресанти при стрес-индуцираните форми, инжектиране на ботулинов токсин (обикновено се предпочита при локализираната форма, но може да има и приемлив резултат при генерализирана хиперхидроза)
• общи мерки: избор на подходящо облекло и материя, поддържане на висока лична хигиена, поддържане на кожата суха и чиста, използване на подходящи измивни и почистващи средства, балансирана диета, прием на достатъчно течности

Прогнозата при генерализирана хиперхидроза зависи до голяма степен от възможностите за овладяване на подлежащите заболявания. При успешно лечение на основното заболяване, хиперхидрозата обикновено отшумява и изчезва напълно. При хронични заболявания е необходимо продължително симптоматично лечение и общи мерки за подобряване на комфорта на засегнатите.

Изображения: freepik.com