Треска с неясен произход МКБ R50

Треската е патологичен процес у човека, който се предизвиква от действието на пирогенни вещества и се характеризира с временно преустройство на терморегулаторния център и повишена телесна температура.

Съществена особеност на треската е, че повишаването на телесната температура не се влияе от температурата на околната среда, а се регулира от терморегулаторния център. По време на треска, въпреки промените в съотношението на топлообразуване и топлоотдаване, терморегулацията се запазва на ново, по-високо ниво. С това треската се отличава от хипертермията, при която телесната температура се повишава, въпреки стремежът на терморегулаторния център да поддържа нормалната температура. Охлаждането на организма отстранява хипертермията, а допълнителното загряване я засилва.

Треската се причинява от т.нар. пирогенни вещества. По произход се делят на екзогенни и ендогенни, а по махнизъм на действие- на първични и вторични.

            Екзогенните пирогени са от бактериален и небактериален произход. От бактериалните пирогени силни пирогенни свойства имат ендотоксините на Грам-отрицателните микроорганизми. Някои вируси, рикетсии и спирохети, предизвикват заболявания, протичащи с треска, но в тези причинители са доказани незначителни количества пирогени. Към групата на екзогенните небактериални пирогени се отнасят някои токсични химични вещества (олово, цинк), чужд белтък, хипертоничен разствор на натриев хлорид, синтетични хормони и др.

            Ендогенните пирогени са вещества с клетъчно-тъканен произход. Те не съществуват в готов вид,а се образуват при въздействие върху левкоцитите и макрофагите на други екзогенни или ендогенни фактори (бактериални частици, вируси, некротични клетки, стероидни хормони, метаболити на прогестерона и др.). Ендогенните пирогени действат по-бързо, имат кратък латентен период и максимумът на треската е след един час. Екзогенните пирогени имат по-дълъг латентен период и максималното повишение на температурата е след няколко часа. Развитието на треската зависи и от дозата и начина на възеждане на пирогена.

Развитието на треската преминава през 3 стадия:

1. Стадий на повишаване на телесната температура (stadium incrementi);

Стадият на повишаване на температурата може да настъпи с бързо покачване на телесната температура (грип, крупозна пневмония) или бавно в продължение на дни и седмици (коремен тиф).

1. Стадий на висока температура (stadium fastigii);

Стадият на високата температура се нарича още върхов стадий. През този стадий се установява ново равновесие между топлопродукция и топлоотдаване, в резултат на което телесната температура остава висока.

1. Стадий на понижаване на температурата (stadium decrementi).

Този стадий настъпва при преустановяване на действието на пирогените, когато се възстановява точката на температурната хомеостаза.

Обособяването на тези стадии се определя от различните взаимоотношения между топлопродукцият и топлоотдаване в условията на временна пренастройка на топлорегулаторния център.

Високата температура при треска може да стане фактор за допълнително разстройство в обмяната на веществата и функционалното състояние на редица жизнено важни органи и с това да се усложнят протичането и изходът на основното забоялвнае. Треската крие опасности при малки деца, възрастни и изтощени болни, при лица със сърдечни забоялвания и др. В тези случаи е целесъобразно понижаване на теелсната температура с различни антипиретични средства.