Неустойчиво бедро МКБ Q65.6

Неустойчивото бедро е патологично състояние на тазо-бедрената става, което се характеризира с предразположение към луксация или сублуксация. Дефектът е известен още като дисплазия на тазо-бедрената става и може да се разглежда като начална фаза на пълно или частично разместване на артикулиращите повърхности на бедрото и тазовата кост.

Рисковите фактори за развитието на неустойчиво бедро обикновено включват наследствена предразположеност, седалищно разположение на плода, женски пол, стегната тазова и коремна мускулатура на майката, маловодие (понижено ниво на околоплодната течност), повиване на бебето в пристегнати пелени с изправени крачета, вътрематочни травми и други.

Едни от първите симптоми, които могат да се забележат при неустойчиво бедро са скъсяване на едното краче, разлика в гънките по бедрото и седалището.

Успешна профилактика се постига чрез употребата на ританки, които позволяват крачетата на бебето да извършват свободни движения, носене на бебето в поза ″жабче″ – с разтворени настрани и свити в коленцата крачета.

Диагнозата се поставя чрез физикален преглед и ехографско изследване. При ранно диагностициране (най-късно до около 3 месец) лечението е напълно успешно.

Лечението се постига чрез правилно позициониране на тазобедрените стави, като се използват специални ортопедични гащички или чрез каишки на Павлик (Pavlick).

Повече информация за усложнение, до което се стига при липса на лечение на неустойчиво бедро, може да прочетете на вродена луксация на бедрото.