Дивертикул на Meckel МКБ Q43.0

Дивертикул на Meckel, същински вроден дивертикул, представлява леко балоновидно разширение на тънкото черво, което е налице от раждането. Представлява рудиментарен израстък от омфаломезентериалния канал. Това е най-честата малформация на гастроинтестиналния тракт, която е налице при около 2% от населението и засяга по-често мъжкия пол. Мекеловият дивертикул е описан за пръв път през шестнадесети век от Fabricius Hildanus и е именуван на Йохан Фридрих Мекел, който е описал ембрионалният произход на този тип дивертикул през 1809 година.

Дивертикулът на Meckel е локализиран в дисталния илеум, обикновено на 60-100 сантиметра от илеоцекалната клапа. Този сляп сегмент или малка торбичка е около 3-6 сантиметра дълъг и може да има по-голям диаметър на лумена от илеума. Представлява същински дивертикул, който съдържа трите пласта на чревната стена - мукоза, субмукоза и мускулен слой.

Мекеловият дивертикул може да съдържа и аномални тъкани, като ембрионални остатъци от други типове тъкан. Йеюнална, дуоденална мукоза и тъкан на Brunner са открити в по 2% от всички ектопични случаи. Хетеротопични остатъци от стомашна лигавица и панкреасна тъкан са били открити съответно в 60% и 6% от случаите. Хетеротопия означава изместване на тъкан или орган на различно от анатомичното му място.

Болшинството хора с дивертикул на Meckel са асимптомни. Ако се проявят симптоми, това обикновено се случва преди двугодишна възраст.

Най-честата презентация е болезнено ректално кървене подобно на мелена, последвано от интестинална обструкция, волвулус и инвагинация. Понякога Мекеловият дивертикул може да се прояви с всички характерни симптоми на апендицита. Също понякога може да има усещане за силна болка в епигастриума, съчетани с подуване на епигастриума и умбиликалната област. В някои случаи болката е толкова силна, че може да причини безсъние.

В повечето случаи, кървенето се появява и спира спонтанно. Болковите симптоми могат да бъдат сбъркани с коремна болка при нехранене или констипация.

Изследване на избор за диагностициране на дивертикул на Meckel при деца е това с 99m-технеций. Други изследвания са ендоскопските и ултразвуковите. При асимптомните пациенти Мекеловият дивертикул обикновено се открива случайно при лапароскопия или лапаротомия.

Лечението е хирургическо, евентуално чрез лапароскопска резекция. При случаи с обструкция или перфорация, лечението се състои в резекция на дивертикула и част от червото. При пациенти без тежки усложнения се прави само дивертикулектомия (премахване на дивертикула).