Неинфекциозна диария у новородено МКБ P78.3

Диарията е синдром, който се характеризира с промяна в броя на дефекациите (повече от 3 за 24 часа) и на тяхната консистенция – те са редки и неоформени.

Неинфекциозната диария у новороденото може да се дължи на различни причини, които са с неинфекциозен характер. Обикновено възниква в резултат на нарушение на нормалните процеси на резорбция, секреция, екскреция и моторика.

Етиологията на неинфекциозната диария най-често се свързва с:

• хранителни фактори;
• алергични прояви;
• осмотични фактори;
• употребата на някои антибиотици;
• инфекции, които са извън храносмилателния тракт и други.

Патогенезата на острата диария, независимо от нейната етиология, е свързана с взаимодействието на следните фактори:

• нарушена транспортна функция на чревните епителни клетки;
• намалена абсорбтивна повърхност (увреждане на лигавицата на стомашно-чревния тракт);
• наличие в чревния лумен на осмотично активни вещества;
• ускорен чревен пасаж;
• повишен стомашен и чревен пермеабилитет (пропускливост).

Според патогенетичния механизъм диариите се делят на: секреторна, осмотична, ексудативна и възпалителна.

1. Секреторната диария се дължи на редица екзогенни и ендогенни фактори, които стимулират аденилциклазата. При тази диария е увеличена активната секреция или е инхибирана абсорбцията. Най-честата причина за този вид диария е холерния токсин, който стимулира секрецията на аниони, по-специално хлорни йони. В резултат на това се губят с изпражненията големи количества вода и електролити.
2. Осмотичната диария е резултат от увреждане на тънкочревната лигавица, което води до намаление на дизахаридазната активност. Неабсорбираните осмотично активни съставки в чревния лумен ускоряват мотилитета, което води до нарушаване на абсорбцията на вода и електролити.
3. При ексудативната диария се наблюдава кръв и гной в изпражненията. Това се наблюдава, когато има възпалителни заболявания на червата като болест на Крон, улцерозен колит, тежки инфекции или хранителни отравяния.
4. Възпалителна диария – при нея има лигавично увреждане, което води до загуба на богати на протеини течности и се намалява абсорбционната способност на чревната лигавица.

Клиничната картина при неинфекциозната диария у новороденото включва:

• отпадналост;
• болки в корема;
• прояви на дехидратация - загуба на тегло, сухи лигавици, намалена диуреза и други.

Алергичните диарии са неинфекциозни диарии, които се получават в резултат на алергия към хранителните протеини. Непоносимостта може да бъде към протеините в майчината кърма или към тези в кравето мляко, ако бебето е на изкуствено хранене. По-честа е алергията към кравето мляко. Тя може да варира от леки прояви като уртикария до тежки като анафилаксия. Диарията може да бъде една от изявите на анафилактичната реакция към кравето мляко.

Антибиотико-обусловените диарии се получават след прилагането на някои медикаменти като ампицилин, неомицин и други. Те намаляват дизахаридазната активност и предизвикват осмотична диария. Други антибиотици като клиндамицина нарушават водно-електролитния транспорт и се развива секреторна диария.

За поставянето на диагнозата неинфекциозната диария у новородено е необходимо да се извършат редица изследвания. Правят се микробиологични, вирусологични, серологични изследвания, с които се изолира причинителя на заболяването, ако има такъв.

Основното лечение на неинфекциозната диария е адекватната рехидратация. Тя зависи от степента на обезводняване. В зависимост от това какъв процент от телесното си тегло е загубило новороденото, се определя степента на дехидратацията. При лека степен дефицитът на вода е приблизително 40-50 мл/кг, при умерена - 60-90 мл/кг и при тежка - 100-110 мл/кг. Определя се количеството течности, което трябва да се влее за 24 часа, след което през първите 2 часа се вливат половината от определените загуби. През останалите 4-5 часа останалата половина, а през следващите 16 часа лечението е поддържащо.