Надбъбречен кръвоизлив у новородено МКБ P54.4

Надбъбречната хеморагия е сериозно състояние, което може да бъде фатално за новороденото. Честота е около 1,7 на 1000 аутопсирани новородени и се наблюдава при около 3% от децата, подложени на скрининг чрез коремна ултрасонография.

Честотата на надбъбречния кръвоизлив у новороденото не е малка и се дължи на сравнително голямата маса на надбъбречната жлеза и нейното специфично кръвоснабдяване. Отнесена към телесното тегло на новороденото, жлезата е 10-20 пъти по-голяма, отколкото при възрастните. От 50 до 60 артериални разклонения от трите надбъбречни артерии доставят кръв на всяка жлеза чрез субкапсуларния сплит. Всяко състояние, водещо до хипоксия на бебето, може да доведе до промяна в притока на кръв към жизненоважните органи. Освен това по време на физиологичен стрес се освобождава адренокортикотропен хормон, което води още повече до увеличаване на притока на кръв към важните органи. Това може да причини кръвоизлив в жлезата. Хипоксията също причинява увреждане на ендотелните клетки, което ги прави по-податливи на кръвоизлив.

Предразполагащите фактори включват асфиксия по време на раждане, родова травма, септицемия и други. Почти в 70% от случаите надбъбречната хеморагия възниква от дясната страна. Обяснението за това е, че дясната надбъбречната жлеза е по-вероятно да бъде притисната между черния дроб и гръбначния стълб и вената на дясната надбъбречна жлеза обикновено се влива директно в долната празна вена.

Клиничните прояви на надбъбречен кръвоизлив у новороденото варират в зависимост от степента и скоростта, с която се получава кръвоизлива. Изолираният едностранен надбъбречен кръвоизлив може да протече субклинично, докато при масивен двустранен надбъбречен кръвоизлив се наблюдава тежка клинична симптоматика. Големи едностранни или двустранни обширни кръвоизливи могат да се представят с клиника на шок, анемия, жълтеница, прояви на надбъбречна недостатъчност.

Диагнозата се базира на анамнестичните данни за прекарана хипоксия или асфиксия при раждането, клиничната картина, лабораторните и инструменталните изследвания. Основна роля има ултрасонографското изследване и компютърната томография. При новородените надбъбречните жлези се визуализират много добре с ултрасонографията. Надбъбречната жлеза се състои от хипоехогенна кора и тънка ехогенна медула. Надбъбречният хематом има различна ехогенност в зависимост от неговата възраст. Когато е в ранен стадий хематомът изглежда солиден с дифузна или нехомогенна ехогенност. Калцификати могат да се появят не по-рано от 1-2 седмици след кръвоизлива.

Диференциална диагноза трябва да се прави с невробластома и то по-специално с кистозната му форма. Определя се екскрецията с урината на ванилбадемова киселина, тъй като увеличаването и е почти сигурен белег за невробластом. Също над 90% от децата с невробластом имат повишена екскреция на метаболити на катехоламините.

Лечението на надбъбречния кръвоизлив у новороденото включва:

• водно-солеви разтвори;
• кръвопреливане при загуба на по-големи количества кръв;
• заместваща терапия с глюкокортикоиди.