Вродена токсоплазмоза МКБ P37.1

Токсоплазмозата е една от най-често срещаните антропозоонози. Честотата и варира от 1 на 1000 до 1 на 10 000 живородени деца. При 90% от бременните инфекцията протича безсимптомно, докато при новородените състоянието е тежко и е с различни клинични прояви.

Причинителят на вродената токсоплазмоза е токсоплазма гондии (Toxoplasma gondii). Това е вътреклетъчен микропаразит, който инфектира животните и човека. Той е широко разпространен сред  редица домашни и диви животни. Основен резервоар се явява домашната котка.

Заразяването на детето става чрез преминаване на паразита трансплацентарно. Единствено при първична инфекция на майката може да се зарази бебето. Много рядко се наблюдава повторно раждане на дете с токсоплазмоза. Има такива случаи при жени, които са имунокомпроментирани. Колкото в по-ранен срок на бременността стане инфектирането на майката, толкова по-тежко е протичането на заболяването.

Клиничната картина на заболяването може да бъде разнообразна. Най-характерно е засягането на ЦНС на плода. Това се дължи на невротропизма на паразита. Бебетата са предимно преждевременно родени. Клиничните прояви включват:

• токсоплазмозен менингоенцефалит с последваща хидроцефалия или микроцефалия (това са най-типичните прояви на заболяването);
• калцификати в мозъчното вещество;
• гърчове;
• степенни промени в съзнанието;
• нистагъм, страбизъм и други неврологични прояви;
• изоставане в психомоторното развитие на децата;
• окото, като придатък на мозъка също се засяга почти винаги - откриват се възпалителни промени в хороидеята (хороидит);
• микрофталмия на едното или двете очи;
• хепатоспленомегалия (увеличени черен дроб и слезка);
• в тежките случаи жълтеница от хепатален тип.

При по-късно инфектиране на плода клиничната картина е на генерализирана септична инфекция със засягане на черния дроб, мозъка, бъбреците и белите дробове. Вродената токсоплазмоза се сочи и като една от причините за неимунен хидропс у новороденото.

Диагнозата на заболяването се поставя чрез:

• доказване на специфични IgM-ELISA, с последващо нарастване на IgG при динамично проследяване. Диагнозата обикновено е серологична. Правят се тестовете, които измерват IgG и така се преценява дали жената е била в контакт с токсоплазма;
• директно наблюдение на паразита чрез оцветяване в тъканни проби, цереброспинална течност (ликвор) и други биопсични материи. Тези методики се използват по-рядко. Паразитите също така могат да бъдат изолирани от кръв и други телесни течности (напр. ликвор);
• РСR за доказване на токсоплазми в амниотичната течност, ако се предполага, че бременната е инфектирана;
• тест на Sabin-Feldman и тест за свързване на комплемента. Те често са отрицателни в първите месеци след раждането, независимо от клиничната картина;
• рентгенологично изследване – чрез него се откриват мозъчни калцификати, подобни на ивици или зърнисти отлагания.

Медикаментите, които се използват при лечението на вродената токсоплазмоза, са: Бисептол, Пириметамин, Сулфадиазин съчетан с фолиева киселина.

Превенцията е изключително важна. Бременните жени трябва да избягват контакт с котки, котешки тоалетни и други райони, заразени с котешки фекалии. Трябва да се спазва добра хигиена, да се измиват внимателно ръцете след обработка на сурово месо. Също е важно да се обработва добре термично месото, за да се избегне евентуално заразяване на бременната. Ако жената е била вече в контакт, трябва да се изследват антителата. При установяване на висок титър на антителата бременната се подлага на лечение, за да се избегне инфектирането на плода.