Първична ателектаза на новороденото МКБ P28.0

Ателектазата представлява обезвъздушаване на определени белодробни участъци, в резултат на което белодробният паренхим се свива. Нарушението на белодробната функция води до дихателна недостатъчност в зависимост от обема на ателектазата - колкото по-голяма част от белия дроб е засегната, толкова по-ясно изявена е дихателната недостатъчност.

Първичната ателектаза се среща само у мъртвородени и новородени деца, при които белите дробове не се разгъват, поради което не попада въздух в тях. Първична ателектаза на новороденото може да се дължи на белодробна незрялост (при недоносени), аномално развитие на бронхиалното дърво (белодробна хипоплазия), при масивна аспирация на околоплодни води или мекониум, увреждания на ЦНС.

Белодробна незрялост

Недоносени са деца, родени преди 37 гестационна седмица. За тях е характерна незрялост на всички органи и системи, което създава редица проблеми в периода на адаптация. Сериозен проблем на недоносените деца е недостатъчното количество сърфактант, чието нормално образуване и натрупване завършва 32-34 г.с. Липсата му при недоносени предизвиква белодробни ателектази и развитието на хиалинномембранна болест. Оценка на белодробната зрялост се прави чрез изследването на съотношението лицетин/сфингомиелин в околоплодната течност, нормално то е 2:1. При необходимост може да се стимулира матурацията на белия дроб антенатално чрез прилагането на кортикостероиди.

Клиничната картина включва стенещо дишане, тахипнея, диспнея и хипоксия, които започват скоро след раждането.

Диагнозата на белодробната незрялост, включваща се към първична ателектаза на новороденото се поставя чрез:

• Рентгенологични критерии : фина, мрежесто-гранулирана белодробна структура, въздушна бронхограма, неясни или липсващи контури на диафрагмалните куполи и сърдечната сянка.
• Артериални кръвни газове – данни за хипоксия и хиперкапнея.
• ЕКГ и кръвно налягане с данни за кардиоциркулатори нарушения.

Лечението включва кислородотерапия, сърфактант заместваща терапия, корекция на метаболитната ацидоза, антибиотици при вторична инфекция.

Белодробна хипоплазия, свързана с недоносеност

Тя представлява непълно развитие на бронхите и белодробния паренхим. Това е рядка аномалия, но тежка, обикновено завършваща летално.

Причините за белодробна хипоплазия са редица вродени малформации, при които белодробната хипоплазия е усложнение:

• вродена диафрагмална херния
• хидронефроза
• медиастинален тумор и тератом със значителни размери
• големи маси на шията

Има теория за връзката на белодробната хипоплазия с олигохидрамнион чрез различни механизми. И в двата случая има запушване на пикочния мехур, което не позволява неговото изпразване. Той остава пълен и добива големи размери, а това пречи на нормалното развитие на другите органи, включително белите дробове. Другият механизъм е свързан с налягането в пикочния мехур, което става необичайно високо и води до абнормна функция на бъбреците. Високото налягане също пречи на нормалното развитие на другите органи.

Простата хипоплазия се характеризира с недоразвитие на дроба, отделните лобове или сегменти. Хипоплазията на белия дроб има следните клинични и рентгенови белези:

• стеснение на междуребрията
• висок стоеж на диафрагмата
• асиметрия на гръдната клетка
• изместване на органите на средостението към болната страна

Клиничните прояви зависят от вторично развиващите се възпалителни изменения в аномалния участък.

Диагнозата белодробна хипоплазия, включваща се към първична ателектаза на новороденото, е трудна за поставяне, но ултразвуковите изследвания по време на бременността могат да насочат към нея. Най-сигурният начин остава хистологичното изследване.

Лечението е симптоматично: осигуряване на топлинен комфорт, кислородотерапия, корекция на метаболитната ацидоза, антибиотици при инфекция.