Увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване с цезарово сечение МКБ P03.4

В рубриката увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване с цезарово сечение са включени състояния, засягащи бебето и дължащи се на родоразрешаващата операция за извличане на плода - цезарово сечение.

Цезаровото сечение представлява оперативно родоразрешение, при което плодът бива изваден през разрез на коремната стена и маточната стена. След анестезия (упойка) се прави разрез на кожата в долната част на корема, следва отпрепариране послойно на мускулите и се достига до матката, на която чрез напречен разрез се стига до кухината, отваря се околоплодния мехур, изважда се плода, израждат се плацентата и обвивките и следва затваряне на оперативния разрез. Оперативната интервенция е с кратка продължителност - обикновено в рамките на час, самото изваждане на плода трае до 10 минути.

В съвременната медицина цезарово сечение като алтернатива на вагиналното (естественото) раждане се прилага по медицински показания и по желание. Показания за приложението му са стеснение, деформации на таза и родилните пътища, предлежание на плацентата, преждевременно отлепване на плацентата, патологично предлежание на плода, застрашен плод.

Цезарово сечение не бива да се извършва при данни за инфекциозни заболявания при майката, пренасяни чрез кръвта - като СПИН и други. При Rh - несъвместимост цезарово сечение също не бива да се извършва поради риск от възникване на хемолитична болест у новороденото.

Усложненията, които могат да настъпят за плода и новороденото са свързани предимно с клиника на неонатални респираторни нарушения. Значително по-често се наблюдава преходна тахипнея у новороденото, свързана с трудности в резорбцията на феталната течност, изпълваща белия дроб интраутробно, аспирация на мекониум, трудности в адаптацията - хипотермия, хипогликемия, мозъчни кръвоизливи, енцефалопатия, травми като травма на раменния сплит, луксации на крайниците при грубо манипулиране за изваждане на плода.

При цезарово сечение по желание на майката, проведено преди термин за недоизносване или грешно изчислен термин ,новородените се раждат с данни за недоносеност, в случая ятрогенна. Прочетете повече за заболяванията свързани с недоносеност.

При раждане в ход провеждането на цезарово сечение е свързано със значителна трудност в изваждането на плода поради спускането му на изхода на таза, което води до удължаване на процеса на раждане и риск от асфиксия на плода и по-чести травми на новороденото.

Аспирацията на мекониум е тежко усложнение у новороденото, възниква поради забавяне на раждането, налично фетално страдание и поглъщането на мекониум и попадането му в дихателните пътища. Клиниката се състои в трудности в проплакването, а по-късно и нарушена динамика и физиология на дишането на новороденото, развитие на възпалителни огнища. Състоянието се свързва, освен с попадането на течност в дихателните пътища, затрудняваща акта на дишане, така и с иритативното действие на мекониума върху тях. Прочетете повече за аспирация на мекониум.

Увиването на пъпна връв около плода при изваждането му от матката рядко дава усложнения поради възможността за бърза аспирация на новороденото.

Преходната неонатална тахипнея е обикновено самоограничаващо се неинфекциозно неонатално състояние в резултат забавен клирънс на феталната белодробна течност, но може да премине в неонатален респираторен дистрес синдром. Клиниката на преходна неонатална тахипнея се изразява в дихателна честота на новороденото над 60/мин, може да има данни за тираж, засилена цианоза, при тежко и продължително протичане са налице и данни за алкално-киселинен и кръвно-газов дисбаланс. Срещат се и случаи на т.нар. "тиха тахипнея" - без данни за остър дистрес. Симптомите обикновено отзвучават в рамките на 72 часа след раждането.

Патофизиологията на преходната тахипнея показва, че за разлика от вагиналното раждане, при което течността (мекониум), изпълваща дихателните пътища, бива изгонена при акта на раждане чрез т.нар. "вагинална преса", при цезаровото сечение плодът бива изваден от маточната кухина без да се оказва външно налягане върху гръдния кош. Налице са данни и за дисфункция на натриевите канали в белия дроб, ниски нива на катехоламини, недоимък на циркулиращи кортикостероиди в майчиното кръвообращение по време и след раждането поради отпадане на силния стресов фактор. Всичко това води до нарушен лимфен дренаж в белия дроб и забавена абсорбция на течността.

От диагностичните изследвания рентгенографията на белия дроб показва усилен съдов рисунък, усилени коренови сенки, съответстващо на трудностите в дренажа на лимфната система около хилусите, може да има инфилтративни сенки.

Диференциална диагноза на преходната неонатална тахипнея се прави с аспирация на мекониум, пневмомедиастиум, вродени пневмонии и други.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване с цезарово сечение се поставя след преглед от неонатолог - след раждането се регистрират основните жизнени показатели на новороденото по т.нар. Апгар оценка - на 1-та минута, 5-та минута, 10-та и 15-та минута, налице са данни за раждане чрез цезарово сечение. Резултатът обикновено е по-нисък, има данни за трудности в дишането, с или без нарушения в кръвните газове и алкално киселинния баланс. Необходимо е провеждането и на пулсоксиметрия за отчитане нивото на кислорода и въглеродния диоксид. При значителни отклонения се провежда и рентгенография на белия дроб. При съмнение за мозъчни увреждания - отклонения от страна на мускулния тонус или всички показатели по Апгар се провежда и компютърна томография. Всички изследвания се повтарят за проследяване динамиката в състоянието.

Лечението на уврежданията се състои в аспирация на новороденото, поставянето му в адекватна среда в първите часове след раждането, при необходимост в кувьоз, осигурява се адекватен прием на течности, при нужда интубация. Приложението на диуретици като фуроземид или инхалаторни бета-адренергични агонисти като салбутамол за по-бърза резорбция на течността и намаляване тахипнеята трябва да е по строги показания.

Като сериозно усложнение е респираторният дистрес синдром и развитието на хиелинно-мембранна болест, исхемична енцефалопатия у новороденото.

Последни проучвания показват, че раждане чрез цезарово сечение може да доведе до епигенетични промени у новороденото, увеличен е рискът от развитие на захарен диабет 1 тип по необяснени до момента механизми - предполага се, че това се дължи на активиране на гени поради големия стрес преди раждането, за разлика от естественото раждане, където натоварването на плода е продължително разпределено.

Профилактиране на увреждания на плода и новороденото от родоразрешаване с цезарово сечение се състои в приложението на тази акушерска операция само по медицински показания, насърчаване на естественото раждане поради значително по-физиологичното протичане на родилния процес и по-бързата адаптация на новороденото.