Послеродов тиреоидит МКБ O90.5

Послеродов тиреоидит представлява съсояние, което се наблюдава след раждането и може да включва хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм или двете състояния последователно.

Състоянието засяга около 5% от всички жени в рамките на една година след раждането.

Първата фаза на състоянието обикновено се характеризра с  хипертиреоидизъм. След това щитовидната жлеза или се връща към нормалното си функциониране или настъпва хипотиреоидизъм.

Една на пет от всички жени, които развиват хипотиреоидизъм, свързан с раждането ще развие постоянен хипотиреоидизъм, изискващ доживотно лечение.

Като причина за послеродовия тиреоидит се смятат измененията на имунната система, които са необходими по време на бременността.

Хистологично послеродовият тиреоидит представлява е подостър лимфоцитенн тиреоидит.

Обикновено процеса се самоограничава, но когато се установят конвенционални антитела има голяма вероятност хипотиреоидизмът да остане постоянен.

Първата фаза и началните симптоми на хипертиреоидизъм се наблюдават около 2-6 месеца след раждането.

Типичните симптоми включват умора, раздразнителност, нервност, сърцебиене, и топлинна непоносимост.

Хормоналните нарушения по време на тази фаза се проявяват с по-ниска интензивност в сравнение с хипотиреоидно фаза. 

Втората фаза се характеризира със симптоми на хипотиреоидизъм, които също могат да бъдат преходни. Те могат да се проявят по всяко време в рамките от три до дванадесет месеца след раждането.

Родилката обикновено се оплаква от слабост, слаба памет, нарушена концентрация.

Наблюдават се безгрижие, суха кожа, непоносимост към студ, и болки по цялото тяло. Обикновено една година след раждането се възстановява еутиреоидна функция. 

При наличие на симптоми на хипотиреоидизъм симптоми една година след раждането най-вероятно не се касае за следродилен тиреоидит и трябва да се търси друга причина за състоянието.

Установено е, че жените, които имат положителен тест за антитела на щитовидната жлеза имат повишен риск от развитие на симптоми, свързани с депресия след раждането, в сравнение с жените, при които не са открити тиреоидни антитела.

За диагнозата послеродов тиреоидит основно значение имат лабораторните изследвания. Нисък TSH може да се наблюдава в хипертиреоидни фаза и висок в хипотиреоидната. Един нормален TSH с персистиращи симптоми може да представлява преминаването между фазите и изисква повторно тестване в рамките на 4-6 седмици след последното направено изследване.

Лечението при послеродовия тиреоидит е специфично. При повечето родилки симптоматиката е леко проявена и обиковено не се изисква провеждането на няакво специфично лечение.

Лечението в хипотиреоидната фаза е по-сложна. Жените с налична симптоматика или с много високи стойности на TSH, обикновено започват курс с левотироксин.