Кардиомиопатия в послеродовия период МКБ O90.3

Кардиомиопатия в послеродовия период представлява рядко срещано, но сериозно усложнение, при което има сериозна опасност за живота и здравето на родилката.

По своята същност кардиомиопатиите в послеродовия период представляват група невъзпалителни сърдечно-съдови заболявания, които в голям процент от случаите са с неизвестна етиология.

При тези заболявания се наблюдава засягане на сърдечния мускул от хипертрофия характеризираща се с увеличаване на размерите на миокарда, дилатация характеризираща се с разширение и отпускане на миокарда или наличие на дегенерация и фиброза засягащи миокарда.

Различават се три основни групи кардиомиопатии:

• Дилатативна.
• Хипертрофична.
• Рестриктивна.

Според причината кардиаомиопатия в послеродовия период биват:

• Идиопатични - причината за възникването не е ясна.
• Вторични - наличие на дадено сърдечно заболяване.

Хипертрофичната кардиомиопатия се характеризира с уголемяване на двете камери на сърцето, значителна хипертрофия на междукамерната преграда и в голям процент от случаите с мускулна субаортна стеноза.

Причините за развитие на заболяването кардиомиопатия са неизвестни, но има основание да се приеме генетично предаване по автозомно-доминантен път.

Хемодинамичните нарушения при кардиомиопатията се характеризират с намалена вместимост на сърцето, затруднено пълнене на камерите по време на диастола, наличие на повишено теледиастолно налягане на камерата, което предизвиква повишено налягане в лявото предсърдие, белодробните капиляри и вени, което от своя страна води до развитие на белодробен застой.

Клиничната картина при кардиаомиопатия в послеродовия период се характеризира със симптоми като ограничени физически възможности, задух, лесна умора, болка в областта на гръдната кост и сърцебиене.

Обикновено голяма част от симптомите се проявяват в първите дни след раждането.

За диагнозата кардиаомиопатия в послеродовия период основно значение имат анамнезата, физикалния и инструменталния преглед.

Инструменталните изследвания с най-голямо значение са електрокардиограма (ЕКГ), рентгенография на белите дробове и сърцето, ехокардиография.

Ехокардиографията е необходимо да се да се извърши от кардиолог с голям опит в ехокардиографията. Тя има решаващо значение за поставяне на диагнозата. Установява се силно задебеляване на междукамерната преграда с дебелина по-голяма от тази на левокамерната стена. Вижда се малка кухина на лявата камера, разширено ляво предсърдие, намалени движения на свободната стена на камерата.

Усложненията, които могат да се наблюдават при кардиаомиопатия в послеродовия период са:

• Застойна сърдечна недостатъчност.
• Ендокардит.
• Емболия.
• Предсърдно мъждене.
• Камерни тахиаритмии.

Лечението при кардиаомиопатия в послеродовия период включва ограничаване на физическата активност, назначава се терапия с бета-блокер или калциев антагонист, при необходимост се прилагат антиаритмични медикаменти.

При тежки случаи може да се наложи оперативно лечение.