Инфекция на акушерска хирургична рана МКБ O86.0

› Въведение

› Инфекция след разкъсване на меките родилни пътища, епизиотомия, перинеотомия

› Инфекция на хирургична рана след Цезарово сечение

Въведение 

Инфекцията на акушерска хирургична рана представлява усложнение, което се наблюдава в послеродовия период (пуерпериум). Касае се за инфекция на хирургичната рана от прекарано Цезарово сечение или инфекция на възстановени разкъсвания на мекия родилен път, епизиотомия, перинеотомия. Най-честите причинители са патогенни и условно патогенни микроорганизми. 

Инфекция на рана от разкъсване на меките родилни пътища, епизиотомия и перинеотомия

По голяма част от ражданията през естествените родови пътища се съпровождат от различни по големина разкъсвания на меките родови пътища. Повече за видовете разкъсвания четете тук:

» Акушерско високо разкъсване на влагалището МКБ O71.4 

» Акушерско разкъсване на шийката на матката МКБ O71.3 

В зависимост от големината на разкъсването, то се третират по различен начин. Повърхностните наранявания заздравяват спонтанно. Дълбоките разкъсвания налагат щателна хемостаза и възстановяване на увредените анатомични структури чрез шевове. По време на раждането при наличие на неотстъпчивост от страна на мекия родилен път, неправилни предлежания, необходимост раждането да завърши бързо поради наличието на белези на фетално страдание е необходимо да се направи епизиотомия или перинеотомия. Епизиотомията е малка хирургична процедура, при която се прави разрез между влагалището и ануса в латерална посока. Перинеотомията представлява хирургична инцизия на перинеума. Обикновено раните от епизиорафията и перинеорафията заздравяват по време на следродилния период. Различни фактори са предпоставка за инфекция на раната като прееклампсия, наличие на гестационен диабет с лош контрол, тютюнопушене, възрастна първескиня, лоши хигиенни навици, затлъстяване. 

Изображение: The original uploader was Jeremykemp at English Wikipedia., Public domain, via Wikimedia Commons

Инфекцията на раната след епизиотомия или перинеотомия се характеризира с наличие на болезненост, гноен жълтеникав секрет, неприятна миризна, зачервени и оточни раневи повърхности. Може да се наблюдава и дехисценция, която да налага допълнително зашиване. Лечението се състои в приложение на антибиотици, почистване на раната. Профилактиката се състои в тоалет на външни гениталии след всяко изхождане.

Изображение: Iyamagazine.com

Инфекция на хирургична рана след Цезарово сечение

Цезаровото сечение е една от най-разпространените процедури, извършвани от акушер-гинеколозите в световен мащаб. В днешно време то представлява около 40 % от всички раждания, като се наблюдава тенденция към нарастване на процента абдоминални родоразрешения. Следродилната хирургична инфекция и ендометритът са основните причини за удължаването на болничния престой след секцио. Причините за развитието на инфекция на хирургичната рана са много. Те се делят на фактори от страна на майката - тютюнопушене, ограничени пренатални грижи, затлъстяване, употреба на кортикостероиди, първо раждане, двуплодна бременност и анамнеза за предишни раневи инфекции. Предпоставки за инфекция от страна на плода и на оперативната процедура са наличие на хориоамнионит, преждевременно пукане на околоплодния мехур, продължително раждане, удължен втори период на раждането, голяма дължина на разреза, наличие на дебелина на подкожната тъкан над 3 см, подкожен хематом, липса на антибиотина профилактика, Цезарово сечение от спешен порядък. За предотвратяване на инфекцията на хирургична рана се използва профилактично използване на антибиотици предоперативни или интраоперативно, подготовка на кожата, обезкосмяване с помощта на машини вместо с бръснач, почистване на влагалището, обшиване на подкожието и кожата. 

Съществуват усложнения на раните от Цезарово сечение, предразполагащи към инфекция на хирургичната рана. Хематомът и серомът на раната предтавляват колекция на кръв и серум в раната. Те обикновено се дължат на недостатъчност на първичната хемостаза или на наличието на антикоагулантна терапия, силна кашлица, тежка хипертония веднага след оперативната интервенция, дехисценция на раната.

Инфекцията на хирургичната раната се проявява с еритем, отделяне и втвърдяване на разреза. Тази картина най-често се манифестира от 4-ти до 7-ми ден след Цезаровото сечение. Когато инфекцията на раната се развие в рамките на 48 часа причинителите най-често са хемолитичните стрептококи от група А или В. Други патогени, които могат да причинят инфекция на раната са Ureaplasma urealyticum, Staphylococcus epidermidis, Enterococcus facialis, Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Proteus mirabilis. 

Изображение: medicalnewstoday.com

Тежка форма на инфекция на оперативна рана след цезарово сечение е некротизиращият фасциит. Той се характеризира с бърза и прогресивна некроза на кожата и подкожието. Проявява се със силна болка, крепитус, дървенисто-твърда индурация на подкожните тъкани, булозни лезии, кожна некроза или екхимоза и повишено ниво на серумната креатин киназа. Отличителен белег на некротизиращия фасциит е бързата прогресия на клиничните прояви. Диагнозата се потвърждава по време на повторна операция. Подозрителни характеристики са фасция, която е подута и сива на цвят с области на некроза, некроза на кожата и лесна дисекция, наличие на газ в меките тъкани. Некротизиращият фасциит се дели на два типа: тип I е резултат от полимикробна инфекция, включваща аеробни и анаеробни микроорганизми. Тип II се причинява от един единствен микроорганизъм - стрептокок от група А. 

Малките хематоми могат да се резорбират без хирургични интервенции. Лечението на хематома на раната включва евакуация на съсирека при стерилни условия, лигиране на кървящи съдове и повторно затваряне на раната. Серомите забавят зарастването на раните и увеличават риска от инфекция на хирургичната рана. Серомите могат да бъдат евакуирани след аспирация с игла. За да се предотврати повторно натрупване, се поставя компресивна превръзка. 

Лечението на инфекцията на раната включва приложение на антибиотици, разрез и дреа, превръзка на рани. Повърхностната инфекция като целулит може да се лекува само с антибиотици и не изисква разрез и дренаж. При наличие на гнойна екскреция трябва да се прибави емпирична терапия с антибиотици. При наличие на гноен дренаж, ексудат или отделяне, е необходим разрез и дренаж за отсраняване на абцес, ексудат и хематом. Ако се идентифицира некторична тъкан е необходим дебридман с помощта на скалпел или ножица до здрава тъкан. Фасциалната дехисценция е спешен хирургичен случай и изисква допълнително изследване на раната в операционна зала. 

Друг способ за третиране на инфекцията на хирургичната рана са превръзките, ако раната има дълбок Обикновено се извършва смяна на мокра със суха превръзка няколко пъти на ден, като се поставя навлажнена марля в раната и се покрива със суха марля. При премахване на марлята по време на смяна на превръзката се отстранява некротична тъкан. След като некротичната тъкан е отстранена и започне да расте здрава гранулационна тъкан, смяна на превръзка се извършва по-рядко. 

Некротизиращият фасциит се лекува чрез ранна и агресивна хирургична намеса, състояща се в дебридман на некротичната тъкан до достигане на здрава, жизнеспособна тъкан. Към това се прибавя и емпирично антибиотично лечение.