Акушерско високо разкъсване на влагалището МКБ O71.4

› Въведение

› Причини

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение 

Разкъсвания на влагалището се наблюдават при по-голяма част при ражданията през естествените родови пътища и най-често при първескини. Когато са малки и повърхностни и когато не се съпровождат от кървене, няма неблагоприятни последствия и заздравяват спонтанно. По-големите разкъсвания изискват допълнително възстановяване.

Причини

Причините за разкъсвания на влагалището са:

• оперативни раждания (форцепс, вакуум, раждане при едри деца, дефлексионни и задно тилни предлежания, преципитирано и форсирано раждане).
• Вродените и придобите изменения на влагалището. Към тях се причисляват инфантилно влагалище, вродено стеснения на горната част на влагалището, вагинални пластки, цикатрикси от предхождащо раждане.
• Силно изразено възпаление на влагалището (колпит)
• Ятрогенно разкъсване - от прекалено силно отваряне на влагалището с акушерски валви.  

Диагноза

Диагнозата се поставя при оглед с валви. Трябва да се уточнят дълбочината и броят на разкъсванията, както и отношението им със съседните органи. При разкъсване на задната част е необходима внимателна проверка за целостта на ректума. При разкъсване и на ректума руптурата се определя като комплетна. Пропускът да се установи разкъсване на ректума е най-честата причина за възникване на ректовагинални фистули. Дълбоките разкъсвания на предна влагалищна стена могат да засегната утертата и пикочния мехур и да доведат до образуването на фистули. Разкъсванията на страничните стени на влагалището могат да бъдат толкова високи, че да достигат до fossa Ischiorectalis и да навлизат в нея. Това се демонстрира с наличието на жълта фиброзо-адипозна тъкан, която е характерна за това пространство. 

Лечение

Лечението на разкъсванията се състои във възстановяването им с резорбируем конец. За предпочитане е да се използват кръгли атравматични игли. За предпочитане е да се използва продължителен шев, защото е по-хемостатичен. При поставяне на шевовете трябва да се хваща и дъното на разкъсването, за да се предотврати образуването на вагинални хематоми. При възстановяване на форникса шевовете не трябва да се поставят много дълбоко, тъй като той се намира на 1,5-2 см от маточната артерия и уретрата. При разкъсване на fossa Ischiorectalis се шие само влагалищната мукоза, тъй като адипозната тъкан на пространството прорязва. Кървящите съдове се лигират по отделно. Ако след края на възстановяването на разкъсването се наблюдава капилярно кървене е необходимо да се сложи влагалищна тампонада. 

Профилактика

Профилактиката на разкъсванията се състои в своевременно лекуване на влагалищните инфекции преди раждането, избягване на дордирането на втория период на раждането. Епизиотомията и перинеотомията намаляват честотата на неправилни разкъсвания.