Плацентарни нарушения МКБ O43

Плацентата е орган на бременността, която е с кръгла форма и с маса около 500 г.

При някои патологични състояния плацентата може да е с много по-големи размери или по-малки.

Например при диабет, сифилис плацентата е много голяма. При други състояния като хипертония и бъбречни заболявания, плацентата е с много малки размери.

Съществуват множество различни плацентарни нарушения, които могат да застрашат живота на плода.

Плацентата е съставена от две повърхности – маточна и фетална. Маточната повърхност е обърната към стените на матката, а феталната е към плода. От феталната повърхност излиза пъпната връв.

Маточната повърхност съдържа 15-20 сегмента наречени котиледони. Всеки котиледон има самостоятелно кръвообращение. По време на раждане един или повече котиледона могат да се отцепят от мястото на прикрепянето си към плацентата и да останат прикрепени към вътрешната повърност на матката след раждане на плацентата. Това създава сериозно проблеми през плацентарния период и е предпоставка за атонични кръвотечения.

Към плацентарни нарушения принадлежат:

• Плацентарен трансфузионен синдром.
• Аномалия на плацентата.
• Други плацентарни нарушения.

1) Плацентарен трансфузионен синдром представлява сравнително рядко срещано състояние, което се среща при многоплодна бременност.

Плацентарният трансфузионен синдром или както се нарича още Т синдрома е характерен за многоплодната бременност и по специално за еднояйчните близнаци.

Те се водят за гранично състояния между нормата и патологията.

Плацентарният трансфузионен синдром представлява формиране на връзки или анастомози между съдовете на двете плаценти. Това се отразява върху развитието на единия от двата еднояйчни близнаци.

При трансфузионния синдром единият плод играе ролята на донор като си дава артериалната кръв на реципиента или приемателя.

В резултат на това донора остава анемичен, недохранен, изоставя във физическото си развитие и намалява количеството на околоплодните му води.

Реципиентът става голям, хипертрофира, увеличава се количеството на кръвта и околоплодните води – настъпва хиперволемия, полихидрамнион.

Възможно е да започнат да се формират тромби в съдовете му. Ако този синдром се развие в първите три месеца от бременността е възможно единия плода да загине.

Плацентарните нарушения се диагностицират на базата на състоянието на майката и плода, оплакванията на родилката, ултразкукова ехография, амниоцентеза.

2) Съществуват различни аномалии, които могат да се наблюдават при плацентата.

Формата и размера на плацентата имат клинично значение. Формата й зависи до голяма степен от плацентарното място. При плаценти прикрепени към предната или задната маточна стена формата е кръгловата, а при прикрепяне към кантовете на матката, плацентата е с два или повече лоба. 

Аномалиите на плацентата могат да бъдат във формата, размерите, масата, целостта, броя и начина на прикрепяне към маточната стена.

При отклонения от нормалната форма, плацентата може да има бъбрековидна, подковообразна форма или форма на сърце. Възможни е отделни части от плацента да липсват - състояние наречено плацента фенестра. Когато плацентата е много тънка и заема голяма площ се говори за плацента мембранацея.

Когато плацентат се състои от две или повече части се говори за плацента бипартита, трипартита и т.н. добавъчната плацента се характеризира с един или няколко допълнителни дяла – нарича се плацента сукцентурията.

При нормално протичане на бременността хориалните въси не проникват дълбоко в маточната стена. При патологични състояния те проникват по-дълбоко. В такива случаи се говори за: плацента адхеренс  – срасналата плацента достига маточната мускулатура. При плацента акрета хориалните въси навлизат в маточната мускулатура.

Когато хориалните въси проникнат през цялата дебелина на маточната стена достигнат до коремната кухина. Тези аномалии не се проявяват по време на бременност. Проблемите идват през плацентарния период, когато трябва да се отдели плацентата – настъпват редица усложнения като неотделяне на плацентата, задържане на плацентарни части, атонични кръвотечения и др.

Плацентарните нарушения се диагностицират на базата на състоянието на майката и плода, оплакванията на родилката, ултразкукова ехография, амниоцентеза.

Методите за лечение на плацентарни нарушения са различни и зависят от вида на увреждане на плацентата, от състоянието на майката, плода или плодовете.

Един от съвременните методите за лечение трансфузионен синдром е емболизация на съдовете с цел прекратяване на връзката между съдовете на двете плаценти. Процедурата се извършва с лазер.