Извънматочна бременност, неуточнена МКБ O00.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Извънматочната (нарича се още ектопична) бременност представлява имплантация и развитие на оплодената яйцеклетка извън ендометриума в матката.

Описана е за първи път от арабския лекар Албуказис през 963г. Състоянието засяга жени във фертилната възраст, може да се дължи на множество и разнородни причини и често протича неспецифично с болки, кървене, дискомфорт. Ранната диагноза и подходящо лечение предпазват жените от някои тежки и дори животозастрашаващи усложнения, асоциирани с извънматочната бременност.

Причини и рискови фактори

Обикновено оплождането (сливането на мъжката и женска полова клетка) се осъществява в ампуларната част на маточната тръба. След това оплодената яйцеклетка (зигота) се придвижва към маточната кухина, процес, който продължава около пет до седем дни и се внедрява в нейната лигавица (ендометриум), процес, наречен имплантация на яйцеклетката.

В случаите, в които има нарушения по хода на този процес и различна локализация на оплодената яйцеклетка се говори за извънматочна бременност.

Причините за извънматочна бременност могат да включват:

• възпалителни заболявания на женските полови органи: салпингити (възпаление на маточните тръби), довели до тубарни адхезии (сраствания), оофорити (възпаление на яйчниците), тазова възпалителна болест и други
• инфекции: някои инфекции, особено предаваните по полов път, като гонорея, хламидийни инфекции
• тумори: наличието на туморни процеси (доброкачествени или злокачествени), включително миома, овариални кисти, яйчникови тумори, тумори на матката и други
• ендометриоза: наличие на ендометриална лигавица извън маточната кухина на нетипично място
• ин витро оплождане: в редки случаи при техниките за асистирана репродукция при въвеждане на яйцеклетката под високо налягане последната може да бъде вкарана в тръбата или да попадне другаде
• други причини: използване на вътрематочни песари (спирали), конгенитални (вродени) аномалии на половите органи, хирургични интервенции в областта на малкия таз и корема и много други

Установяването на причините може да подпомогне както последващата терапия на жената, но също така и превенция на нови извънматочни бременности в бъдеще.

Симптоми и усложнения

Извънматочната бременност бива няколко основни различни вида, съобразно локализацията на процеса, а именно тубарна бременност (развитие на плода в маточната тръба), абдоминална бременност (развитие на плода в коремната кухина), овариална бременоост (развитие на плода в яйчника), цервикална бременност (развитие на плода в шийката на матката) и други.

При неуточнена извънматочна бременност точната локализация не може да бъде определена. Тази форма се наблюдава много рядко в съвременната медицина и обикновено се поставя в ранен срок на бременността (преди шеста гестационна седмица). С напредване на бременността и при използване на съвременните образни методи на изследване се визуализират съответните промени и може да се установи точната локализация на бременността.

Симптомите при извънматочна бременност включват болки ниско в корема, които не са остри, гадене, аменорея (липса на менструация), повръщане, метеоризъм (наличие на газове в червата), констипация (запек), диария, понякога има кървене от вагината.

Движенията на фетуса са болезнени. При масаж върху предполагаемата матка не се усеща втвърдяване на маточната стена, което се среща при развитие на нормална бременност с развитие на плода в матката.

Основните рискове при извънматочната бременност са свързани с тежко кървене и изпадане в шоково състояние, налагащо медицинска намеса в спешен порядък.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при извънматочна бременност, неуточнена, често налага комплексен подход с назначаване на различни лабораторни и най-вече образни изследвания:

• разпит и гинекологичен преглед: данни за субективни оплаквания на жената, анамнеза за предшестващи възпаление и инфекции в тазовата област, предишна ектопична бременност в комбинация с обстоен гинекологичен преглед
• лабораторни изследвания: диагнозата на извънматочна бременност се прави чрез изследване на човешки хорионгонадотропин. Наличието му говори за бременност, но не дава отговор за това дали бременността е нормална или ектопична. Обикновено показва отклонения в степента на нарастване
• образни изследвания: използва се ултразвук, като обикновено в рамките на 5-6 гестационна седмица чрез този метод се визуализира плодният сак. Ако при изследването той не се установи в маточната кухина и тестът за бременност е положителен, има съмнения за извънматочна бременност. Лапороскопията е най-сигурният начин за доказване на ектопичната бременност, като се прилага основно в случаите на неясна и несигурна диагноза

Диференциална диагноза включва различаване на отделните форми на ектопична бременност една от друга, различаване от апандицит, салпингит, руптура на жълтото тяло, маточен аборт, торзия (завъртане) на овариална киста, аднексиална формация и други, показващи някои идентични белези.

Лечение

Лечението при неуточнена извънматочна бременност е предимно оперативно, като е необходима подходяща предварителна подготовка на жените, предприемане на необходимите мерки за редуциране риска от някои следоперативни усложнения и избор на техника и методика, която позволява максимално съхранение на женските полови органи и последващо нормално забременяване.

В някои случаи може да се наложи извършване на хистеректомия (премахване на матката), което макар да има животоспасяващ характер за жената, не позволява последваща бременност.

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно вида на наличните нарушения и отклонения в показателите, срок на бременността, използвана оперативна техника за прекъсване на бременността и много други фактори.

Изображения: freepik.com