Абдоминална бременност МКБ O00.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Бременност, при която оплодената яйцеклетка се имплантира ектопично (не на типичното място), извън матката, а именно в коремната кухина, се означава с термина абдоминална бременност. Абдоминалната бременност е рядко срещана, но с потенциален животозастрашаващ характер форма на ектопична бременност, чието ранно установяване и предприемане на съответните лечебни мерки може да има изключително важно значение.

Причини и рискови фактори

Нормално оплодената яйцеклетка през маточната тръба се спуска и се имплантира в матката. При някои условия обаче, може да се промени нормалното предвижване на оплодената яйцеклетка и тя да се имплантира в коремната кухина.

Абдоминалната бременност се подразделя на първична и вторична:

• първична абдоминална бременност: при първичната абдоминална бременност, поради нарушаване на нормалния ход на предвижване на яйцеклетката, тя преминава през абдоминалния край на маточната тръба и попада в коремната кухина
• вторична абдоминална бременност: при вторичната абдоминална бременност има недиагностицирана тубарна руптура (разкъсване на маточната тръба) и жизнеспособната яйцеклетка попада в коремната кухина, където се имплантира. Имплантацията може да стане върху тазовия перитонеум, оментума, широката връзка и върху матката

Причините и основните механизми, които водят до развитието на извънматочната бременност могат да са различни, но най-често включват:

• възпалителни процеси: салпингити, тазово-възпалителна болест, най-често причинена от хламидийна инфекция, като инфекциозният процес нарушава двигателната активност на ресничките в маточните тръби, с което придвижването на зиготата се забавя и впоследствие тя се имплантира неправилно
• операции: хирургични интервенции в тазовата област, включително цезарово сечение, миомектомия, апендектомия и други, които впоследствие могат да станат причина за поява на сраствания
• предишна извънматочна бременност: анамнеза за предходна ектопична бременност значително увеличава рисковете от нова такава и изисква повишено внимание при проследяване на жените
• ин витро оплождане: бременност, осъществена чрез ин витро методи, макар и в много редки случаи, може да причини ектопична бременност

Сред рисковите фактори, които увеличават вероятността от развитие на абдоминална бременност, се включват дългогодишно тютюнопушене, напреднала възраст на майката (над 35 години), вродени аномалии на матката и/или фалопиевите тръби.

Симптоми и усложнения

Симптомите при абдоминална бременност, макар и да показват известна вариабилност при отделните жени, споделят редица общи клинични белези. Сред най-характерните при абдоминална бременност симптоми се включват тъпи болки в корема, гадене, повръщане, метеоризъм (наличие на газове в червата), констипация (запек), диария, понякога има кървене от вагината. Движенията на фетуса са болезнени.

При масаж върху предполагаемата матка не се усеща втвърдяване на маточната стена, което се среща при развитие на нормална бременност с развитие на плода в матката.

При абдоминалната бременност плодът се развива в перитонеалната празнина.

Плодът обикновено е с малформации, резорбира се, мумифицира, калцифицира (плода се огражда от съединителна тъкан и калциеви йони) и загива. Ранното разтройство на абдоминалната бременност настъпва до 24 гестационна седмица. Перинаталната смъртност е висока. Много рядко се стига до доносена бременност, тъй като липсват нормални условия за развитие.

Абдоминалната бременност крие висок риск и за майката, като е налице опасност от вътрешен кръвоизлив, формиране на абсцес, сепсис, увреждане на някои органи във връзка с имплантиране на ембриона върху тях (например черва, черен дроб и други), включително и летален изход.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при ектопична абдоминална бременност изисква комплексен подход с лабораторно потвърждение на бременността и използване на подходящи визуализиращи изследвания за оценка на локализацията, срока на бременността и необходимите терапевтични мерки:

• разпит и преглед: обстоен разпит за субективните оплаквания, обективни промени, предходни операции в тазовата област, провеждане на ин витро процедури, данни за предшестваща ектопична бременност
• лабораторни изследвания: необходимо е изследване на човешки хорионгонадотропин, който присъства задължително в урината на всички бременни жени. Наличието му говори за бременност, но не дава отговор за това дали бременността е нормална или ектопична
• образни изследвания: за установяване на абдоминална бременност се използва ултразвук, компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс, които подпомагат визуализиране на локализацията на ембриона или плода и подпомагат установяването на приблизителния срок на бременността

Диференциална диагноза на абдоминалната бременност изисква различаване от другите форми на ектопична бременност, апендицит, салпингит (възпаление на маточните тръби), руптура на жълтото тяло, маточен аборт и други.

Лечение

Терапевтичният подход при абдоминалната бременност се определя съобразно срока на бременността, локализацията на плацентата и ембриона, наличието на развили се усложнения, индивидуални особености и здравословно състояние на майката и други, но най-често е оперативно, по-рядко е консервативно:

• оперативно лечение: в масовия случай след установяване на абдоминална бременност се предприема своевременно хирургично отстраняване на ембриона или плода с лапароскопия (при ранна бременност) или лапаротомия (при напреднала бременност)
• консервативно лечение: в редки случаи при ранна бременност (преди десета гестационна седмица), липса на масивно кръвотечение, нежизненоспособност на плода, както и след установяване, че плацентата не е прикрепена към важни органи може да се обмисли медикаментозно прекратяване на бременността, като най-често се използва метотрексат
• износване на бременността под наблюдение: в изключително редки случаи под строго медицинско наблюдение, липса на усложнения, кръвоизливи и засягане на други органи, бременността може да се износи до навлизане в седми месец, при което може да се извърши оперативно раждане и грижи за плода

Жените се проследяват с регулярни лабораторни и образни изследвания, като при някои може да се наложи и назначаване на превантивна антибиотична терапия, лечение на възникнала анемия в резултат от тежки кръвоизливи и други.

След прекратяване на абдоминалната бременност е необходима подходяща контрацепция за поне шест месеца за намаляване риска от възникване на нова бременност при липса на пълно възстановяване.

При следваща бременност жените следва да се проследяват стриктно, строго и регулярно във връзка с повишен риск от усложнения.

Изображения: freepik.com