Хиперстимулация на яйчниците МКБ N98.1

› Въведение

› Какво представлява хиперстимулацията на яйчниците?

› Симптоми и признаци

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

› Как да се предпазим?

Въведение

Хиперстимулация на яйчниците, известна още като овариален хиперстимулиращ синдром, представлява едно от най-сериозните и относително често срещаните усложнения, наблюдавани в рамките на асистираните репродуктивни технологии и ин витро оплождането. Може да протече с тежки клинични прояви и усложнения, като изисква своевременна диагноза и предприемане на съответните терапевтични мероприятия.

Какво представлява хиперстимулацията на яйчниците?

Хиперстимулация на яйчниците е комплекс от патологични симптоми, възникващи на фона на приеманите стимулатори на овулацията, характеризиращ се със значително увеличение на яйчниците, увеличено производство на фоликули, понякога кървене и други симптоми.

Овариален хиперстимулиращ синдром (OHSS) се развива в случаите, при които яйчниците отговарят прекомерно на хормоналната стимулация, което от своя страна води до промени в хормоналния фон, разширяване на яйчниците, болезненост, увеличена съдова пропускливост, с риск от натрупване на течност в коремната кухина, плевралната кухина и перикарда.

През последните години, вероятно във връзка с увеличаване на случаите с лечение на репродуктивни нарушения с помощта на методите на асистираната репродукция, се обръща особено голямо внимание на това състояние и се търсят мерки и начини за намаляване риска от неговото развитие.

Симптоми и признаци

Изложени на по-висок риск от развитие на хиперстимулация на яйчниците или овариален хиперстимулиращ синдром (OHSS) са жените, подлагащи се на асистирана репродукция, при които има подлежаща анамнеза за поликистозни яйчници, възраст над 35 години, ниско телесно тегло (с индекс на телесна маса по-нисък от 20), данни за предишно развитие на хиперстимулация на яйчниците, висок брой антрални фоликули, високи нива на естрадиол и други.

Състоянието протича с различни клинични прояви, като се различават три основни степени при хиперстимулация на яйчниците, а именно:

• лека степен: появява се с чувство на тежест, напрежение в тазовата област, подуване на стомаха, появяването на слаби постоянни болки в корема. Яйчниците са увеличени до около пет до седем сантиметра и в тях има много фоликули и кисти, което се установява при преглед с ултразвук
• средна или умерена степен: болките в корема стават по-интензивни и силни, появява се гадене, повръщане, възможна е и диария. Общото състояние на жената се влошава значително. Подуването на стомаха е още по-изразено и вече се отразява и на теглото. Яйчниците се увеличават до около осем до дванадесет сантиметра, а коремната кухина се пълни с асцитна течност, съдържаща лимфа или кръв
• тежка степен: общото състояние е силно влошено със значителни оплаквания. Освен всички други проблеми има и затруднено дишане, тахикардия. Подуването и напрежението на стомаха се увеличават, както и количеството на асцитната течност в коремната кухина. Има риск от тромбози, хемоконцентрация, бъбречна недостатъчност и полиорганни увреждания

При тежко протичане има риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, по-важните от които включват тромбемболични усложнения (включително дълбока венозна тромбоза, инсулт, белодробна емболия), хиповолемичен шок, перикарден излив, остра бъбречна недостатъчност, тежък електролитен дисбаланс,респираторен дистрес синдром. Състоянието изисква своевременно разпознаване и предприемане на необходимите лечебни мерки във връзка и с риск от торзия на яйчниците (усукване на яйчниците) и вътрешен кръвоизлив.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при хиперстимулация на яйчниците се поставя от специалист, като за целта се назначават съответните клинични, лабораторни и образни изследвания:

• разпит и преглед: оценка на общото състояние, данни за предшестващи проблеми, подлежаща поликистоза на яйчниците, оценка на наличните субективни оплаквания в комбинация с обстоен клиничен преглед, като се следи за признаци на асцит (подуване на корема), плеврален излив (тежък задух), тромбоза (често започва с подуване на долните крайници)
• лабораторни показатели: назначават се разширени кръвни изследвания, като чести находки са повишените нива на хемоглобин и хематокрит, повишен брой левкоцити, влошаване на бъбречната функция с промени в креатинин, урея и електролитите. Допълнително се проследяват нивата на албумин, чернодробни ензими, D-димер, маркери на възпалението и други по преценка на лекуващия лекар
• образни изследвания: диагнозата обикновено се базира на резултатите от ехографското изследване на малкия таз, като се установяват разширени яйчници, наличие на множество кистозни фоликули и свободна течност в корема. При диагностични затруднения може да се наложи извършване на рентгенография или компютърна томография и други

Диференциалната диагноза при овариален хиперстимулиращ синдром (OHSS) включва различаване от тазова възпалителна болест, торзия на яйчниците, асцит с друга етиология (цироза, инфекция) и други.

Лечение

Терапевтичният подход при жени с овариален хиперстимулиращ синдром се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения и риск от поява на нови увреждания. Основната цел е стабилизиране на състоянието, овладяване на водно-електролитните нарушения и превенция на усложненията:

• лечение при лека степен: при леката форма на усложнение обикновено не трябва медикаментозно лечение. В повечето случаи се налага най-вече почивка, приема на много течности и наблюдаване на общото състояние. При нужда се назначават обезболяващи средства, антиеметици при гадене. Жените се проследяват регулярно с лабораторни и ехографски изследвания
• лечение при средна степен: за овладяване на наличните оплаквания и превенция на усложненията обикновено се препоръчва хоспитализация на жените, включване на интравенозни инфузии за корекция на електролитния дисбаланс, често се налага и включване на нискомолекулни хепарини за профилактика на тромбоза
• лечение при тежка степен: наличието на сериозни оплаквания изисква спешна хоспитализация на жените, стартиране на своевременна интензивна инфузионна терапия, кислородотерапия (при наличие на плеврален излив), антикоагулантна терапия за намаляване риска от тромбоза, а при наличие на масивен асцит се налага пункция (парацентеза)

Състоянието не бива да се подценява и при съмнения за прогресия и влошаване жените подлежат на спешна хоспитализация и интензивни лечебни мероприятия за намаляване риска от сериозни усложнения с дългосрочни последици.

Прогноза

Прогнозата при хиперстимулация на яйчниците обикновено е добра, особено при ранно диагностициране, леко до умерено протичане и своевременно лечение. При леките форми симптомите отшумяват за около една до две седмици, липсва риск от дългосрочни усложнения и е възможно нормално последващо забременяване и износване на плода.

Тежките форми крият известен риск от сериозни усложнения, като при около пет процента от всички жени с тежко протичане е възможно развитие на дългосрочни последици и сериозни усложнения.

Липсват данни за сериозни дългосрочни последици след хиперстимулация на яйчниците, но следва да се вземе под внимание рискът от последваща хипертония или прееклампсия по време на бременност.

Как да се предпазим?

Мерките за превенция на овариалния хиперстимулиращ синдром са ключови, особено при жени, изложени на по-висок риск (напреднала възраст, подлежаща поликистоза, високи нива на естрадиол).

Основните мерки включват контрол на овариалната стимулация с цел избягване на прекомерен отговор.

Добре е в началото да се отчитат изходните нива на естрогена и размерите на яйчниците.

Препоръчва се персонализиране на хормоналната стимулация с използване на ниски или умерени дозови режими на гонадотропини, мониторинг, при възможност използване на някои алтернативни средства за стимулиране на овулацията, а при нужда може да се предприеме и медикаментозна профилактика, съобразена с рисковете при конкретната жена (при риск от тромбоза се назначава аспирин в ниски дози или нискомолекулни хепарини, при риск от асцит може да се назначат допаминови агонисти).

В определени случаи може да се наложи отлагане на трансфера за следващ цикъл и замразяване на всички ембриони.

Изображения: freepik.com