Дифузна кистозна мастопатия МКБ N60.1

Като последица на цикличната хормонална стимулация в продължение на годините на активна овариална функция в гърдата може да се развие широко многообразие от патологични процеси, които отразяват повтарящи се хипертрофични тласъци, последвани от неепълно обратно развитие.

Дифузната кистозна мастопатия, е сравнително рядко срещано заболяване, което включва кистозна млечна жлеза.

Кистозната млечна жлеза представлява заболяване, което се характеризира с наличие на множество кистични обезувания изхождащи от млечната жлеза.

Напоследък има, макар и недоказани, твърдения, че кофеинът индуцира дифузна кистозна мастопатия. Настъпва както епителна, така и стромална пролиферация. Образуват се кисти, чиято големина варира от 1-2 милиметра до няколко сантиметра в диаметър.

Когато доминира епителната пролиферация, се използва терминът склерозираща аденоза, която понякога трудно се отдиференцира хистологично от карцинома. Когато доминира стромалната пролиферация, се говори за фиброзна дисплазия. Някои свързват тези промени с небалансиран отговор на гръдната жлеза спрямо стимулации с естрогени, прогестини и пролактини.

Клиничните прояви на фиброкистозната болест почти не се наблюдават след менопаузата, макар че хистологични находки, подобни на дифузната кистозна мастопатия, се наблюдават при 70 % от жените, навлезли в осмото десетилетие.

При физикално изследване на гърдата при жени с дифузна кистозна мастопатия обикновено се установява известна напрегнатост и дифузна възловатост. Може да се установи и по-голяма туморна маса. Ако се отнася за киста, тя обикновено е добре маркирана, гладка и подвижна. Съответното лечение за кистата е аспирацията.

Диагнозата дифузна кистозна мастопатия се поставя посредством прегледа, огледа, палпацията и клиничната картина. Голямо значение се отдава на образната диагностика.

Цитологичното изследване на аспирираната течност рядко е полезно в диагностично отношение.

Ако аспирираната течност е кървава, ако кистата се появи отново след няколко дни или туморната маса не изчезне напълно след аспирацията, може да възникне подозрение за кистозен карцином. Тогава е необходимо отстраняването й с хистологично потвърждение на характера на туморната маса. Хистологичните критерии, които означават повишен риск за възникване на рак на гърдата при случаите с дифуза кистозна мастопатия, се свързват с картината на пролиферативен растеж и по-специално с атипична дуктална или лобуларна дисплазия. Макар такъв атипизъм да се установява при по-малко то 4 % от жените с дифузна кистозна мастопатия, рискът от възникването на рак е 4 пъти по-голям, отколкото в контролните групи. Ако атипизмът е съчетан с фамилна обремененост по отношение на рака на гърдата, повишението на риска е деветкратно.

Лечението при дифузната кистозна мастопатия обикновено се овладява с аналгетици. Андрогенните стероиди могат да отстранят болката, но използването им е неоправдано поради настъпването на маскулинизация и появата на увеличено либидо

Използването на диуретици може да доведе до намаляване на пременструалния дискомфорт на нивото на гръдната жлеза.