Други увреждания на мъжките полови органи МКБ N50

Болестите, ангажиращи мъжката полова система, показват различно висока честота в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес, етиологията и патогенезата на заболяването.

Рубриката други увреждания на мъжките полови органи включва няколко срещани по-рядко в клиничната практика заболявания, ангажиращи различни отдели от гениталния тракт при мъжете.

Могат да се проявят във всяка възраст, но засягат по-често представителите на възрастовата група между 30 и 60 години, като не се описват съществени различия по отношение на расовата принадлежност.

Други увреждания на мъжките полови органи: видове, особености, симптоми

Различните заболявания, включени в рубриката, показват различна етиология, която в много от случаите остава неизяснена или непълна. Обсъжда се въздействието на различни, многобройни и многообразни по вид и особености рискови фактори, които могат да благоприятстват развитието или прогресията на болестния процес.

Като такива най-често се обсъждат травми в областта, подлежащи заболявания (болести по хода на урогениталния тракт, предавани по полов път инфекции, системни заболявания, диабет, имунен дефицит, неоплазми и други), оперативни интервенции, дългосрочен прием на лекарства (например провеждане на продължителна химиотерапия, продължителен прием на антибиотици, кортикостероиди, имуносупресори и други), алкохолизъм, наркомании, облъчване, професионални вредности и много други.

При много от пациентите не само етиологията остава неясна, но също и рисковите фактори, тъй като състоянията могат да се развият и при напълно привидно здрави мъже, без подлежащи вредни въздействия.

При някои от включените в рубриката заболявания ранната диагноза е от ключово значение за намаляване на дългосрочните неблагоприятни последици и усложнения, докато при други лечението е предимно симптоматично (ранното или късно откриване на болестта не оказва толкова съществено влияние върху риска от развитие на усложнения).

Към други увреждания на мъжките полови органи се включват следните заболявания:

• атрофия на тестиса: тестикуларната атрофия обикновено се развива в резултат от друго подлежащо заболяване или увреждане, хормонален дисбаланс, генетични аномалии и други, като характерно за състоянието е значително намаление размерите на тестиса с възможна загуба на функционалната активност при липса на своевременно лечение, често в комбинация с различни системни прояви, резултат от хормоналния дисбаланс, който се развива. При двустранна атрофия настъпва азооспермия
• съдови увреждания на мъжките полови органи: съдовите увреждания включват хематоцеле, хеморагия (кръвотечение), тромбоза (формиране на кръвен съсирек) и някои по-редки състояния и много често се развиват под въздействието на различни увреждащи фактори, коагулационни и хематологични нарушения, криейки риск от некротични и атрофични изменения впоследствие
• други уточнени увреждания на мъжките полови органи: групата включва различни по вид увреждания (атрофия, хипертрофия, оток, язви, фистули, стриктури), ангажиращи различни отдели от мъжките полови органи (семенни мехурчета, семенна връв, влагалищна обвивка, семенен канал и други), често протичайки нехарактерно
• увреждане на мъжки полови органи, неуточнено: при невъзможност за категоризиране на увреждането към някое от добре познатите заболявания и нозологични единици се касае за неуточнено увреждане на мъжките полови органи

Някои от тях, като например тестикуларната атрофия, тромбозата и другите съдови увреждания, изискват своевременна медицинска намеса поради високия риск от развитие на сериозни усложнения, докато при други рисковете от усложнения са по-малки, но не бива да се пренебрегнат, тъй като в дългосрочен план подлежащите заболявания могат да се окажат основна (или една от основните) причина за репродуктивни нарушения.

Поставяне на диагнозата

За диагностициране на заболяванията, включени в рубриката, в някои случаи е достатъчен единствено физикален преглед, като диагнозата се потвърждава от последващите образни и лабораторни изследвания. В други случаи диагнозата е значително затруднена и дори след провеждане на многобройни и разнообразни изследвания не е напълно потвърдена и са налице известни съмнения.

Най-често за откриване и потвърждаване на съответното заболяване се използва информацията, получена от следните диагностични подходи:

• анамнеза и клинични данни: разпитът на пациента има за цел установяване давността на проявите и въздействието на някои рискови фактори (подлежащи заболявания, травми, вредни навици и други) и обикновено има слабо информативен характер. Физикалният преглед при някои от състоянията (например при тестикуларна атрофия) има важно значение и насочва клинициста към диагнозата, но в повечето случаи находките не са особено съществени и/или специфични и данните от клиничния преглед също показват слабо диагностично значение
• лабораторна диагностика: лабораторните изследвания включват проверка на концентрациите на някои основни показатели, отговорни за нормалната функционална активност на редица органи и системи, както и установяване на инфекциозно или възпалително огнище, диагностициране на заболяване (някои пациенти не подозират подлежащата инсулинова резистентност и диабет). При съмнения за инфекциозен процес може да се назначат микробиологични изследвания и по този начин да се изолира етиологичният агент и съответно да се оптимизира последващата терапия
• образна и инструментална диагностика: образните методи в много от случаите са с важно информативно и диагностично значение и потвърждават диагнозата, като могат да включва ултразвуково изследване, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и други, по преценка на лекуващия лекар. При значителни диагностични затруднения, както и при съмнения за подлежаща неоплазма в областта, може да се назначи извършването на биопсия и последваща обработка и типизиране на получения материал

Диференциалната диагноза в много от случаите е обширна и налага различаване от множество, срещани много по-често и протичащи с идентични симптоми и диагностични находки заболявания.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при други увреждания на мъжките полови органи е строго индивидуално и се определя въз основа на наличните оплаквания на болния, локализацията и особеностите на болестния процес, неговата етиология (в случаите, в които е изяснена) и редица други фактори.

Ефективната терапия намалява риска от развитие на усложнения и подобрява значително и бързо състоянието на пациентите.

В зависимост от особеностите на болестния процес терапията най-общо бива консервативна, като се използват лекарства и общи мероприятия за лечение или оперативна, при която се прилагат различни хирургични техники за постигане на желаните цели.

Консервативното лечение от своя страна показва голяма вариабилност и може да включва лекарства от различни групи, които често се комбинират по подходящ начин в зависимост оплакванията на болния.

Най-общо при различните пациенти за постигане на лечение или ремисия на заболяването се използват следните лечебни мерки:

• антимикробна терапия: антимикробната терапия се прилага в случаите, при които етиологията на заболяването е инфекциозна, като в зависимост от конкретния агент се прилагат антибиотици (при бактериална флора), антимикотици (при гъбички), антипаразитни лекарства (при различни паразити) в достатъчно високи дози и достатъчно продължителен период от време за постигане на оптимални резултати и намаляване риска от рецидив на инфекцията и развитие на лекарствена резистентност
• противовъзпалителна терапия: при възпалителна етиология на заболяването се назначават подходящи противовъзпалителни средства (нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и други), приложени локално и/или системно (по-често) в подходящи дози и дозов режим, като следва да се имат предвид рисковете от поява на различни по вид странични ефекти при продължителен прием
• симптоматично лечение: симптоматичното лечение е разнообразно и строго съобразено с оплакванията на конкретния пациент, като може да включва агенти за лечение на сърбеж, парене, микционни нарушения, нарушения в потентността и много други, включително и системни прояви (например лекарства за лечение на висока температура)
• оперативно лечение: оперативна намеса се налага при липсата на друга ефективна алтернатива, както и при неуспех от продължителното консервативно лечение с цел намаляване рисковете от допълнителни увреждания и усложнения. Обикновено се предпочитат минимално инвазивните техники, но в някои случаи може да се наложи премахване на конкретната структура или орган (например при атрофия на тестиса може да се наложи извършване на орхиектомия)
• общи мерки и препоръки: най-общо се препоръчва подходяща хигиенна грижа за гениталната област, осигуряване на почивка, пълноценно хранене, при нужда прием на витаминни добавки, въздържане от полови контакти (при необходимост) и много други по преценка на лекуващия лекар

Прогнозата при други увреждания на мъжките полови органи варира при отделните пациенти в зависимост от множество фактори, като с най-голямо значение са ранното откриване на заболяването и терапевтичният отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.