Атрофия на тестиса МКБ N50.0

Към други увреждания на мъжките полови органи се включва и развитието на атрофия на тестиса (тестикуларна атрофия).

Състоянието показва сравнително ниска честота, като засяга по-често мъже на възраст над 30 години. Важно е различаване на състоянието от физиологичните промени, които настъпват в тестисите с напредване на възрастта.

Тестикуларната атрофия обикновено е резултат от друго подлежащо заболяване, ангажиращо мъжката полова система, което в хода на своята прогресия води до развитието на атрофични промени в тестиса.

Процесът може да е едностранен (засяга се само единият тестис) или двустранен (при засягане и на двата тестиса). При двустранна атрофия на тестисите е налице промяна на вторичните полови белези (феминизиране на гласа, женски тип окосмяване, женски тип отлагане на мастна тъкан, нарушено либидо, ерекция и еякулация, стерилитет).

Закъснялата диагноза и лечение, както и навременното, но неподходящо и безрезултатно лечение се асоциират с развитието на необратими промени в тестиса, а при двустранно засягане се развиват и репродуктивни нарушения, хормонален дисбаланс и други усложнения, свързани със състоянието.

Атрофия на тестиса: причини, симптоми, особености

Атрофията на тестиса е състояние, при което мъжките полови жлези са с намалена големина (а понякога губят и функцията си). Процесът се развива обикновено в резултат на друго подлежащо заболяване, което може да има както системен характер, така и да е локализирано в половата система или по хода на урогениталния тракт.

Атрофия на тестиса може да се дължи на редица вродени и придобити състояния, като например:

• болести на тестиса: крипторхизъм (задържан тестис в коремната кухина), орхит (възпаление на тестиса най-често с инфекциозна етиология), торзия на тестиса (усукан тестис), рак на тестиса и други в хода на своята прогресия могат да доведат до атрофични изменения
• локални причини: травма на тестиса, хидроцеле (натрупване на течност), хематоцеле (натрупване на кръв), варикоцеле и други в хода на своята прогресия могат да предизвикат атрофични изменения
• инфекциозни заболявания: някои инфекции, като например паротит (заушка), варицела, сифилис, бруцелоза, гонорея и други могат да причинят атрофични промени под въздействието на определени благоприятстващи фактори
• хормонален дисбаланс: при употреба на някои лекарства, естрогени, анаболни стероиди, тестостерон и други може да настъпи хормонален дисбаланс, който от своя страна създава благоприятни условия за развитие на тестикуларна атрофия
• генетични аномалии: при синдром на Клайнфелтър, синдром на Нунън, синдром на Къшинг, прогерия, атаксия-телеангиектазия, хермафродитизъм и други се наблюдават различни по вид изменения, включително атрофия на тестиса
• метаболитни заболявания: хипогонадизъм, панхипопитуитаризъм, атеросклероза, дислипидемия и други могат да станат допълнителна и благоприятстваща тестикуларната атрофия причина
• излагане на радиация: излагането на радиация при практикуването на професионалните си задължения, както и честото облъчване на областта (рентгеново изследване на тазовите органи, лъчетерапия на тазовата област) крият риск от развитие на атрофия на тестиса
• предшестваща операция: възможно е развитие на атрофични изменения вследствие предшестваща операция в областта, като често състоянието се развива след операция за лечение на херния
• алкохолизъм: системната и дългогодишна злоупотреба със спиртни напитки, особено при развитие на чернодробни нарушения, включително и чернодробна цироза са предразполагащ фактор за развитието на тестикуларна атрофия, тъй като повлияват неблагоприятно нивата на мъжките полови хормони, а предизвиканият хормонален дисбаланс може да отключи атрофични изменения

Най-често симптомите на атрофия на тестиса включва забележимо намаляване размерите на единия или двата тестиса, като в зависимост от възрастта на пациента може да се наблюдават и различни други прояви. Така например при атрофия на тестиса преди настъпване на пубертета често се наблюдават и други прояви с подлежаща хормонална етиология (липса на лицево и генитално окосмяване, по-големи размери на половия член), а при настъпване на тестикуларна атрофия след пубертета може да се наблюдават редуцирана мускулна маса, меки тестиси, намалено либидо, редуцирано лицево и/или генитално окосмяване, инфертилитет и други.

В зависимост от етиологията на процеса (хормонална, инфекциозна, автоимунна, генетична и други) могат да се наблюдават и различни по характер системни прояви, като например фебрилитет (висока температура), гадене, умора, слабост, болки, както в областта на тестиса, така и с друга локализация.

При прогресия на основното заболяване, довело до атрофия на тестиса, се развиват необратими промени, които не подлежат на терапевтично повлияване.

Поставяне на диагнозата при атрофия на тестиса

За поставяне на диагнозата при атрофия на тестиси и установяване на причините, довели до развитието на състоянието, обикновено са необходими комплексни мерки и различни диагностични подходи.

Най-често специалистите се уповават на информацията, получена и обработена от следните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на засегнатия пациент е насочен към откриването и установяването на налични подлежащи рискови фактори, като например скорошна операция (особено при херния), травми, прекарани инфекции, наличие на системни заболявания, имунен дефицит, необходимост от продължителен прием на лекарства (антибиотици, кортикостероиди, химиотерапия, хормони), алкохолизъм, наркомании, практикуване на непротектирани полови контакти и други, които могат да се окажат основната (или една от основните) причина за появата и развитието на болестта. Клиничният преглед обикновено включва оглед, палпация на тестисите, описване на наличните необичайни находки (очевидно по-малък размер на засегнатия тестис, промени в позицията на тестиса, данни за подлежаща инфекция и други)
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания включват голямо разнообразие от показатели, чиито концентрации се проследяват с цел установяване на наличните промени. Извършва се пълна кръвна картина, изследване нивата на някои хормони (по-ниските до липсващи нива на тестостерон и някои други хормони могат да насочат към основния проблем, довел до атрофия на тестиса), уринен анализ (може да докаже наличието на подлежаща урогенитална инфекция), изследване на еякулат, спермограма (налични промени в броя и качеството на сперматозоидите насочват към проблема) и други
• образна диагностика: образните методи на изследване най-често включва извършване на ехографско (ултразвуково) изследване на засегнатия тестис с цел обстоен оглед и регистрация на налични промени в структурата и кръвотока. В редки случаи може да се наложи извършване на биопсия на засегнатия тестис (при наличие на диагностични противоречия, както и за изключване на подлежащ неопластичен процес, който може да причини атрофия на тестиса)

Диференциалната диагноза при тестикуларна атрофия е широка във връзка с многобройните причини, които могат да доведат до развитие на състоянието. Изясняването на етиологията на болестта има ключово значение за последващото успешно лечение.

Лечение при атрофия на тестиса

Терапевтичният подход при тестикуларна атрофия е индивидуален, обикновено комплексен и целенасочен, като е необходимо съобразяване с общото състояние и индивидуални особености на пациента, както и етиологията на болестния процес.

Лечението на атрофията на тестиса е насочено предимно към основното заболяване и цели неговото лечение или поне поставяне под контрол и ремисия.

За целта се прилагат различни лечебни подходи, съобразени с етиологията на заболяването:

• антиинфекциозни средства: при доказване на инфекция като основна причина за развитие на атрофичните изменения, основното лечение е насочено към нейното изкореняване с помощта на подходящи антиинфекциозни лекарства. В зависимост от конкретния етиологичен агент се използват препарати от различни групи, като например антибиотици (при изолиране на бактерии), антивирусни лекарства (при подлежаща вирусна инфекция, например херпес), антимикотици (при доказване на гъбична инфекция), антипаразитни лекарства (при наличие на паразитоза). В зависимост от особеностите при отделните пациенти лекарствата могат да се прилагат перорално или парентерално, като е необходимо използване на оптимални дози и достатъчна продължителност на терапевтичния курс за постигане на желаните резултати
• хормонална терапия: при доказване на хормонален дисбаланс като причина за тестикуларната атрофия се назначава заместителна хормонална терапия, най-често с тестостерон и/или някои от неговите аналози. Терапията при ранно приложение може да повлияе както атрофията на тестиса, така и редица системни прояви на хормоналните нарушения
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва отказ от вредните навици (тютюнопушене, алкохолна консумация), здравословно и пълноценно хранене, осигуряване на достатъчно движение, поддържане на оптимално тегло, контрол и лечение на наличните подлежащи заболявания и други мерки, насочени към цялостно подобряване на здравословното състояние на пациента
• оперативно лечение: в някои случаи се налага оперативна намеса за повлияване на атрофичните изменения в тестиса, като методиката на избор се определя от лекуващия специалист. Оперативна намеса от спешен порядък най-често се налага при торзио на тестиса (ранното хирургично лечение е от ключово значение за добрата прогноза и изход от състоянието)

Прогнозата при атрофия на тестиса не е особено благоприятна, тъй като всяко забавяне в диагностицирането и лечението на болестта намалява шансовете за обратно развитие на процеса. При засягане от процеса само на единия тестис обикновено не се нарушават репродуктивните възможности, но при двустранен процес настъпва азооспермия.

При всяка промяна в обичайния вид на тестисите се препоръчва своевременна консултация със специалист за изясняване на промените и предприемане на ефективно лечение.