Увреждане на мъжки полови органи, неуточнено МКБ N50.9

Рубриката увреждане на мъжки полови органи, неуточнено, включва заболявания в различните отдели на гениталния тракт при мъжете, които не са описани в другите нозологични единици, срещат се изключително рядко в клиничната практика и обикновено са с неизяснена, неуточнена етиология.

Към увреждане на мъжки полови органи, неуточнено спадат всички състояния и заболявания на тестисите, надсеменниците, семенните мехурчета, уретрата, пикочопроводите и пениса, които все още не са уточнени, не могат да бъдат включени към някоя от известните нозологични единици и не могат да бъдат конкретизирани като отделно заболяване.

Състоянието е изключително рядко, тъй като съвременната медицина позволява локализиране, конкретизиране и уточняване на здравословния проблем с помощта на различни и разнообразни диагностични подходи и изследвания. Могат да се засегнат на практика мъже от всички възрастови групи, без съществени различия от отношение на расовата и етническата им принадлежност.

Етиологията и патогенезата на увреждането обикновено остава неясна, но при някои пациенти могат да се установят някои рискови фактори, допринесли за развитието на състоянието.

Често като такива се категоризират травмите в тазовата област и на гениталния тракт, предшестващи оперативни интервенции в областта, наличието на подлежащи заболявания с различна етиология, включително и със системен характер, имунен дефицит, продължителен прием на някои лекарства (антибиотици, кортикостероиди, химиотерапия, някои антидепресанти и други) и много други.

В много от случаите не може да се установят дори рискови фактори, тъй като състоянието може да се развие при мъже в привидно добро здравословно състояние, без предшестващи травми, увреждания, болести и други.

Клиничното протичане на състоянието обикновено е неспецифично, с нехарактерни, общи симптоми, които се различават в зависимост от локализацията на болестния процес.

Най-често пациентите съобщават за болки, повишена дразнимост и чувствителност, микционни нарушения (болки и парене, затруднения при уриниране, промени във вида на урината, усещане за непълно изхождане и други), оток (подуване), промени в цвета на надлежащата кожа, нарушения в потентността (еректилна дисфункция, еякулаторни нарушения), наличие на видими ранички, лезии и язви, наличие на необичайна секреция, палпиране на необичайна маса, увеличение на регионалните лимфни възли и други.

В хода на прогресията на заболяването при липса на своевременна консултация със специалист и предприемане на съответното лечение е възможно развитието на различни и разнообразни по вид, тежест и характеристики усложнения, като например формиране на абсцес, кистозни изменения, фистули, развитие на неоплазма, дългосрочни увреждания в потентността, нарушения в броя и качествата на сперматозоидите, репродуктивни нарушения, стерилитет и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при увреждане на мъжки полови органи, неуточнено, често е на принципа на изключването, след внимателно, обстойно и подробно изследване и отхвърляне на всички вероятни диагнози.

За целта често се прилагат многобройни, разнообразни по вид и методики диагностични подходи с цел максимално събиране на информация за състоянието на пациента и особеностите на болестния процес.

Анамнезата обикновено е слабо информативна, като може да е от полза за установяване и уточняване на евентуални рискови фактори като операция, травма, подлежащо заболяване и други, както и за уточняване давността на болестния процес.

Клиничният преглед включва подробно оглеждане и палпация на половите органи, като всички необичайни находки (промени в цвета, болки, наличие на секреция, ранички, наличие на необичайна маса и други) се описват подробно. Извършването на ректално туше и палпацията на простатата позволяват детекция на налични увреждания по хода на жлезата. Тъй като при много от пациентите проявите са неспецифични данните от физикалния преглед обикновено също показват слабо информативен характер.

Лабораторните изследвания включват проследяване концентрациите на редица показатели, като за целта се изследват кръв, урина, еякулат. Отклоненията от нормите могат да насочат към инфекциозно огнище, възпалителен процес, наличие на други подлежащи заболявания. При възможност и при необходимост се провежда и микробиологична диагностика (при съмнения за инфекциозна етиология).

С високо информативно значение са образните и инструменталните методи на изследване, които по преценка на лекуващия лекар могат да включват ехографско изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, урография и други, както и извършване на биопсия и хистологично типизиране на получения материал.

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага изключване на редица заболявания, протичащи с идентични симптоми и изменения.

Лечение на болестта

Лечението на пациентите с увреждане на мъжки полови органи, неуточнено, много често е предимно симптоматично, като в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес може да бъде консервативно (лекарства в комбинация с общи мерки) или оперативно (хирургична интервенция с различна инвазивност).

Обикновено при възможност се предпочита консервативният подход, като за целта се използват различни лекарства, приложени локално (върху засегнатото място) или системно (перорално или парентерално).

При съмнения за инфекциозен процес е уместно назначаването на подходящи, широкоспектърни антибиотици в достатъчно висока доза и за достатъчно продължителен период от време.

Често се назначават противовъзпалителни агенти от различни групи (кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства и други), аналгетици (лекарства за облекчаване на болката), антипиретици (при наличие на повишена телесна температура), препарати за лечение на сърбежа, зачервяването, паренето, микционните нарушения, еректилната дисфункция и други.

Препоръчва се подходяща хигиенна грижа за областта с използване на подходящи измивни и козметични средства, въздържане от полови контакти при необходимост, почивка на легло, избягване на тежки натоварвания и интензивен спорт и редица други мерки, спрямо препоръките на лекуващия лекар.

Алтернативната медицина обикновено дава слаби резултати и може да се използва за облекчаване на някои от проявите, но само под надзора на лекуващия специалист.

Оперативното лечение се прилага в ограничени случаи, като обикновено се предпочитат минимално инвазивните процедури.

Прогнозата при увреждане на мъжки полови органи, неуточнено, варира в широки граници при отделните пациенти, но като цяло в редки случаи се наблюдава развитие на сериозни усложнения с дългосрочен характер и последствия.