Други уточнени увреждания на мъжките полови органи МКБ N50.8

Рубриката други уточнени увреждания на мъжките полови органи включва няколко рядко описвани в клиничната практика заболявания, които могат да се развият във всяка възраст, но обикновено засягат мъже след 30 години в резултат от въздействието на някои подлежащи рискови фактори.

При някои от състоянията, включени в групата, етиологията е изяснена, но в много от случаите остава неясна, като се обсъжда увреждащото действие на някои подлежащи заболявания, вредни фактори от околната среда, предшестващи оперативни интервенции, травми, прием продължително време на определени медикаменти, имунен дефицит и много други.

Заболяванията, включени в рубриката, могат да засегнат различни отдели на мъжката полова система, а в някои случаи показват и множествена локализация, ангажирайки няколко различни отдела и излагайки на по-висок риск от усложнения пациентите, затруднявайки значително терапията.

Към други уточнени увреждания на мъжките полови органи спадат следните основни състояния:

• атрофия на скротума, семенните мехурчета, семенната връв, тестиса, влагалищната обвивка и/или семенния канал: атрофия на тестиса е състояние, при което мъжките полови жлези (тестисите) са с намалени размери и обем. Може да се дължи на различни причини, като задържан тестис в коремната кухина (крипторхизъм), инфекциозни заболявания (паротит, епидидимит), травма, генетични аномалии, излагане на радиация или други вредности, напреднала възрасти, хормонален дисбаланс и други. Атрофични изменения в другите отдели на мъжката полова система се наблюдават изключително рядко, като обикновено протичат с неспецифични симптоми и често значително затрудняват диагностицирането на болестта
• хипертрофия на скротума, семенните мехурчета, семенната връв, тестиса, влагалищната обвивка и/или семенния канал: хипертрофията на тестиса е състояние, при което мъжката гонада е с увеличени размери и обем. Може да бъде компенсаторно състояние, когато другият тестис липсва или е задържан (крипторхизъм) или да се дължи на прием на стероиди, хормонален дисбаланс, полово въздържание и други. Хипертрофия на структурите от останалите отдели на мъжката полова система може да се развие под въздействието на някои вредни фактори, включително и лекарства, като протичането е неспецифично с наличие на нехарактерни прояви
• оток (подуване) на скротума, семенните мехурчета, семенната връв, тестиса, влагалищната обвивка и/или семенния канал: увеличаването на размерите на съответните отдели в резултат от задръжка на течност се означава като оток, като може да се дължи на различни състояния. Най-често се касае за преживяна травма в областта на слабините, нарушен лимфен или венозен дренаж, при носене на тесни дрехи, тумори в малкия таз, елефантиаза, орхит, епидидимит и други. Клиничните прояви включват видимо увеличение обема на съответния орган, изпъване на кожата, болки в областта, наличие в някои случаи и на общи прояви
• афтозна язва на скротума, семенните мехурчета, семенната връв, тестиса, влагалищната обвивка и/или семенния канал: нарушението в целостта на епитела, покриващ скротума, се означава като язва. Тя може да се дължи на различни инфекциозни заболявания като например първичен сифилис, генитален херпес, туморни образувания, както и на редица травми или отваряне на скротален абсцес. Оплакванията на пациента могат да включват болка в областта, изтичане на различен по вид секрет, увеличаване на съседните лимфни възли и други. Развитието на язва на другите отдели на мъжката полова система се описва рядко и обикновено е в резултат от продължително протичащо подлежащо увреждане, като язвата се развиват като усложнение на друго основно заболяване
• уретроскротална фистула: образуването на патологичен канал между скротума и уретрата се означава като уретроскротална фистула. Причините за образуването са предимно с възпалителен характер. Пациентите се оплакват от подуване, дразнене и болка в скротума, засилващи се при уриниране, възможни са и системни прояви, като например фебрилитет, влошаване на общото състояние, слабост и други
• стриктура на семенната връв и/или семенния канал: по същество терминът стриктура означава развитието на болестни изменения, които водят до значително стеснение на съответния канал или семенната връв, което от своя страна води до промени в тяхната функционална активност и различни по вид, често неспецифични клинични симптоми

В рубриката се включват и наличието на тестикуларна микролитиаза, тестикуларна болка с неизяснен произход и етиология, кистозни образувания по хода на семепроводите и други, които се срещат изключително рядко в клиничната практика и често протичат нехарактерно.

Ранното откриване на измененията и поставянето на диагнозата подпомагат последващото лечение и подобряват значително прогнозата при отделните пациенти.

Диагностициране на болестта

За поставяне на диагнозата често се налага провеждането на многобройни и разнообразни изследвания от една страна във връзка с не особено специфичното протичане на състоянието и от друга страна с ниската честота и рядко описване в клиничната практика.

Обикновено информацията, получена от следните диагностични методи, е достатъчна за поставяне на диагнозата:

• разпит и преглед: при разпита на пациента е необходимо уточняването давността и някои особености на наличните симптоми, изясняването на налични рискови фактори, като например други подлежащи заболявания с различен характер, предшестващи травми и оперативни интервенции, алкохолизъм, наркомании и други. Клиничните находки при отделните пациенти в зависимост от състоянието варират, като при някои са богати и могат да насочат поне към изясняване конкретната локализация на процеса, докато при други пациенти физикалните находки са изключително оскъдни и слабо информативни
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторни изследвания се назначават при значителен процент от пациентите, като могат да включват освен изследване на кръв и урина, извършване и на спермограма и изследване на еякулат с цел установяване на налични отклонения в някои важни показатели и насочване на клинициста към конкретна диагноза. При съмнения за инфекциозен процес се препоръчва микробиологична диагностика с цел изолиране на патогенната флора и оптимизиране по този начин на последващата терапия. В зависимост от локализацията на болестния процес микробиологичната диагностика се извършва върху различни телесни течности и секрети с помощта на специални методики
• инструментални и образни изследвания: при много от пациентите диагнозата се поставя или потвърждава след образната диагностика, която най-често включва ехография (ултразвуково изследване) и позволява визуализация на наличните структурни увреждания, регистрация на нарушения в кръвотока и други. При затруднения и по преценка на лекуващия лекар могат да се приложат и други образни методи на изследване (ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и други), а при необходимост (главно за изключване на неопластичен процес, както и при значителни диагностични противоречия) може да се наложи извършването на биопсия

Диференциалната диагноза често е обширна и налага различаване от редица други, идентично протичащи, но с различна етиология и особености, заболявания, ангажиращи съответната зона от мъжката полова система.

Лечение на заболяването

Лечението при други уточнени увреждания на мъжките полови органи варира при отделните пациенти в зависимост от особеностите, локализацията и етиологията на болестния процес, наличието на развили се усложнения, както и редица индивидуални фактори от страна на пациента (възраст, подлежащи заболявания, общо здравословно състояние и други).

В зависимост от гореизброените фактори могат да се приложат някои от следните терапевтични методи (по преценка на лекуващия лекар могат да се приложат и средства, които не са включени тук):

• антимикробна терапия: подходяща антимикробна терапия се назначава във всички случаи при изолиране на микробна флора. Изборът на конкретни лекарства е в зависимост от особеностите на изолираните микробни агенти (антибиотици при бактериална инфекция, антимикотици при гъбична инфекция, противопаразитни лекарства при някои паразитози и други). Обикновено се налага продължителен прием на оптимални дози (ниските дози не водят до желания ефект, а по-високите дози крият риск от поява на странични ефекти)
• симптоматични лекарства: симптоматичните лекарства включват широка гама от медикаменти, които се прилагат или като допълнителна терапия (при инфекция успоредно с антиинфекциозните лекарства) или като основна терапия (при неинфекциозна етиология на болестта) и могат да включват противовъзпалителни средства, обезболяващи, препарати за корекция на микционните нарушения и други
• оперативна намеса: оперативно лечение се налага при липса на ефект от консервативните мерки, наличие на тежки усложнения, както и при липса на друга алтернатива за лечение (при някои състояния хирургията е единствена опция). Предпочитат се минимално инвазивни техники, максимално щадящи за пациентите и с добра прогноза и нисък риск от постоперативни усложнения
• общи мерки: общите мерки са разнообразни и включват осигуряване на почивка, хигиенни мерки, въздържане от полови контакти до приключване на терапията, прилагане на компреси при нужда, прием на витаминни добавки (по преценка на лекуващия лекар) и други

Прогнозата при други уточнени увреждания на мъжките полови органи се определя индивидуално като основно значение има терапевтичният отговор спрямо приложените лечебни мерки.