Невромускулна дисфункция на пикочния мехур, неуточнена МКБ N31.9

Нарушаването на нормалния механизъм на уринирането, дължащо се на неизяснено увреждане на неврорегулацията на пикочния мехур се означава като невромускулна дисфункция на пикочния мехур, неуточнена.

Първични нарушения в уродинамиката се проявяват при някои патологични процеси в главния, гръбначния мозък и периферните нерви. Невромускулна дисфункция се среща при болни с паркинсонизъм, мултиплена склероза, напреднали атеросклеротични промени на мозъчните съдове, дегенеративни деменции, хередодегенеративни малкомозъчни атаксии, състояния след остри нарушения на мозъчното кръвообращение, след оперативни интервенции в малкия таз или тазовото дъно и други.

Морфологичните увреди на мозъка могат да доведат до нарушена централна регулация на функцията на долните пикочни пътища, клинично проявяваща се с полакиурия (често уриниране), дизурия (болезненост при уриниране), инконтиненция (незадържане) на урината или невъзможност за спонтанно уриниране.

Диагнозата при тези заболявания се поставя посредством уродинамичните изследвания, урофлоуметрията, цистотонометрията и сфинктерната електромиограма. С тях се определя типът невромускулна дисфункция на пикочния мехур и нейната степен.

Хроничната задръжка на урината в пикочния мехур може да причини рефлукс на урина в уретерите, мегауретери и хронична бъбречна недостатъчност. Затова болните с неврогенен пикочен мехур се изследват не само уродинамично, но и рентгенологично и ендоскопско. Това става с помощта на рентгенопозитивно контрастно вещество по метод, наречен микционна урография. Ендоскопското изследване става чрез въвеждане на специален уред - цистоскоп, през уретрата. С ехография може да се установи наличието на остатъчна урина след уриниране, както и начеваща рефлуксна нефропатия (увреждане на бъбреците).

Лечението на невромускулната дисфункция на пикочния мехур е насочено към етиологичния фактор, довел до микционните смущения. Бива консервативно и оперативно.

Консервативната терапия е с патогенетична насоченост. Използват се медикаменти, повлияващи вегетативната нервна система самостоятелно или в комбинация помежду си. При понижен детрузорен тонус с хипоконтрактилитет се прилагат холиномиметици, адреноблокери, простагландини. Диссинергията на уретралните сфинктери се лекува с централни миорелаксанти. Лечението на уреоинфекциите е задължително.

Хирургичните намеси върху долните пикочни пътища са многобройни и имат за цел да доведат до континентност на урината, да повишат, респективно намалят, тонуса на детрузора, да увеличат контрактилната сила на пикочния мехур и други. При неповлияващите се на лечението случаи като последна алтернатива остава дефинитивната деривация на урината от горните пикочни пътища чрез поставяне на уретерален катетър или цистофикс.