Лошо зараснала фрактура МКБ M84.0

Лошо зараснала фрактура представлява заболяване, което се характеризира със спиране на всякакъв процес на зарастване, но при все още неразстроен конституент. В Съединените Щати се регистрират близо 2 милиона фрактури на дълги кости годишно, с около 100 000 нови случа на несрастване. Фактори, които могат да повлият процесите на зарастване и да доведат до лошо зараснала фрактура са липса на коректно наместване на фрактурата, мекотъканно прекъсване, недобре направена имобилизация, дистракция на фрагментите и дефектна остеосинтеза.

Признаците и симптомите при лошо зараснала фрактура се характеризират с увеличаващи се болки при опит за функционално използване на засегнатия крайник. Наличността на болки във фрактурата със сигурност подсказва несрастване, обаче липсата на болка не го изключва. По-голяма част от болните с несрастване ходят с анталгична походка или помощни средства. Персистиращият едем на крайника е също симптом на несрастването.

Диагнозата лошо зараснала фрактура се поставя главно рентгенологично. Склерозата на костните краища на фрагментите в миналото се смяташе като много сигурен белег на несрастването, тъй като тя не позволява да се открият пътища за кръвоснабдяване през фрактурните краища и да се осигури фрактурното оздравяване. Установено е, че склерозни промени се наблюдават в около 25% при тези болни. Намирането на склерозни ръбове на костните фрагменти дефинитивно показва несрастване. Отсъствието на склероза не е показателно за несрастване. Прогресивна деформация на фрактурата на поредни рентгенографии след един продължителен период подсказва несрастване. Повишаване степента на костната атрофия от двете страни на фрактурата подсказва несрастване. Остеопоротични промени се наблюдават в около 25% при несрастванията.

Голяма калусна формация около фрактурните краища с транслуцентна  зона през калуса категорично показва несрастване. Ремоделиране на фрактурата не се наблюдава в случаите с несрастване. Присъствието на ремоделиране в костната структура около фрактурата е белег за това, че фрактурата притежава известна стабилност и може да се очаква срастване.

Костното сканиране може да се използва при диагностициране развитието на несрастване или псевдоартроза. Радиоизотопния скенер може успешно да се използва за диференциална диагноза между несрастване и псевдоартроза. При несрастване на фрактурата костното сканиране показва нисък процент на изотопна концентрация на мястото на фрактурата. Това е в контраст с истинската псевдоартроза, при която се наблюдава увеличаващо се поле в центъра на фрактурната зона с увеличаващ се радиоактивен материал от всяка страна.

Лечението на лошо зараснала фрактура е главно хирургично. Преди да се пристъпи към такова лечение е необходимо да се направи оценка на засегнатата кост, продъжителността на несрастването, състоянието на меките тъкани, алинирането на фрактурата, степента на остеопороза на костните фрагменти, степента на скъсяване на засегната кост и други. Лечението се осъществява от специалист.