Синовиална поплитеална киста [Baker] МКБ M71.2

› Въведение

› Причини

› Рискови фактори

› Усложнения

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Превенция 

Въведение

Синовиална поплитеална киста [Baker] представлява кистозно образуване изпълнено с течност, локализирано в задколянната ямка. Нарича се още Бейкерова киста или киста на Бейкър (Baker’s Cyst). Често състоянието няма симптоми, а ако се появят такива, те могат да включват оток, болка зад коляното и ограничение в движението. Диагнозата може да бъде потвърдена с ултразвук или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Обикновено не изисква лечение, освен в случаите на поява на симптоми. При нужда може да се извърши аспирация, инжектиране на кортикостероиди или хирургично отстраняване.

Синовиална поплитеална киста [Baker] е резултат на херниране на синовиалната мембрана през задния отдел на ставната капсула или комуникация между ставното пространство и бурсата. Най-често се локализира в областта на медиалната глава на m. gastrocnemius, m. semimembranosus или m. popliteus, като почти винаги кистата е свързана със ставното пространство. Хронично рецидивираща благодарение на помпения механизъм, осъществяващ се при флексия на колянната става.

Кистата на бейкър се среща при около 20% от населението, като често се открива случайно. Най-често засяга хора на възраст между 35 и 70 години. Кръстена е на хирурга, който я е описал за първи път, Уилям Морант Бейкър (1838-1896).

Причини

В колянната става нормално се образува смазваща течност, наречена синовиална течност, която помага за плавното движение на коляното. Различни заболявания и травми могат да доведат до производството на твърде много синовиална течност. Тази течност може да се натрупа в задната част на коляното, което да доведе до образуването на киста на Бейкър.

Всяко увреждане или заболяване ангажиращо колянната става, може да причини оток и да доведе до поплитеална киста. Най-честите причини са артрит на коляното и травми.

Причините за киста на Бейкър могат да включват:

• Ставен излив - Различни състояния могат да доведат до прекомерно образуване на синовиална течност. Когато налягането в ставата се повиши, течността се избутва в задната част на коляното и се образува кистата.
• Артрит и артроза - При хората с различни форми на артрит и артроза по-често се образуват кисти на Бейкър.
• Подагра - Тя заболяване, което ангажира и ставите и може да доведе до киста на Бейкър.
• Травми на коляното - Някои увреждания на коляното могат да доведат до образуване на киста на Бейкър. Такива са разкъсване на предна кръстна връзка (ACL) и разкъсване на менискуса. Спортна травма или удар на коляното също може да причини киста на Бейкър.

Рискови фактори

Киста на Бейкър може да се появи при всеки, но при някои групи хора рискът е по-висок:

• Хора на възраст между 35 и 70 години
• Спортисти
• Хора, които натоварват значително коленете по време на работа или физически занимания
• Хора с артрит и ставни заболявания

Усложнения

С увеличаването на размера на кистата на Бейкър, тя може да причини проблеми, особено ако расте бързо. Голяма киста на Бейкър може да притисне околните кръвоносни съдове или нерви, причинявайки оток, изтръпване и болка.

Руптура на кистата на Бейкър

Понякога, ако налягането в кистата се увеличи бързо или стане твърде високо, тя може да рубтурира (разкъса). Това може да причини болка, оток и синина в задната част на коляното и прасеца. Болката може да се влошава при пълно разгъване коляното или при движение. Поради сходните симптоми, това състояние може да се обърка с дълбока венозна тромбоза.

Оток

Когато кистата на Бейкър притиска околните съдове, тя блокира притока на кръв и течности в и извън областта. Това причинява подуване (оток). Ако кистата нарасне достатъчно, за да засегне мускула на прасеца, може да се наблюдава подуване на глезените, стъпалата и пръстите на краката.

Синдром на притискане (компартмент синдром)

Компартмент синдром възниква при повишено налягане в ограничено пространство на тялото. Това налягане пречи на кръвта, кислорода и хранителните вещества да достигнат до тъканите в областта. Това състояние е много болезнено и може да доведе до усещане за уплътняване и твърдост на прасеца и трудно разгъване на мускулите му.

Симптоми

Изображение: researchgate.net/Creative Commons Attribution 4.0 International

Клиничната картина при синовиална поплитеална киста [Baker] се характеризира с наличие на добре локализирано, еластично на консистенция образувание в задколянната ямка. Не ангажира покриващата кожа и е добре ограничено от меките тъкани. Кореспондиращата става е без ограничение в движенията, ако липсват артрозни изменения в нея. Най-добре се визуализира кистата при сонографично изследване или с инвазивен метод - контрастна артрография на ставата.

Някои кисти на Бейкър не причиняват симптоми и се откриват случайно по време на физикален преглед или когато се извършва ЯМР поради друга причина. Когато се появят симптоми, те могат да включват:

• Чувство за уплътняване или бучка зад коляното
• Болка в/зад коляното
• Скованост или стягане в задната част на коляното
• Оток в коляното и долната част на крака

Ако кистата стане много голяма, тя може да попречи на венозното кръвообращението на крака. Това може да причини болка, оток, слабост или дори изтръпване, ако има притискане на нерв. Много рядко кистата може дори да се спука.

Диагноза

Първоначалното диагностициране на киста на Бейкър включва физикален преглед при ортопед. Той сваля се подробна анамнеза на пациента, за да се установи кога се е появила кистата, дали има и други симптоми, има ли подлежащи заболявания или травми, свързани с нея. По време на прегледа палпира и търси подутина или бучка зад коляното, за да установи нейната големина и консистенция. На следващ етап се назначават образни изследвания, с които да се направи по точна диагностика и да се изключат други заболявания.

Такива изследвани са:

• Рентгенография
• Ехография на колянна става
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Изображение: Hellerhoff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Златният стандарт за диагностициране на кисти на Бейкър и диференцирането им от други състояния е ядрено-магнитния резонанс (ЯМР). Той позволява оценка на аномалии на меките тъкани и има допълнителното предимство, като помага за откриването на свързани ставни заболявания. Така чрез него е възможно да се направи много по-точна оценка на целият спектър от свързани заболявания.

Диференциална диагноза

Понякога симптомите на киста байкър може да наподобяват тези на дълбока венозна тромбоза, която е много по-сериозен проблем. Ако пациента има нарастваща болка и оток в прасеца, е важно незабавно да потърси мецинска помощ, за да изключите кръвен съсирек.

Диференциална диагноза на синовиална поплитеална киста [Baker] се прави с:

• Мускулна контузия, разтежение или хематом
• Разкъсване на фасция с мускулна херния
• Осифициращ миозит
• Дълбока венозна тромбоза (ДВТ)
• Доброкачествени или злокачествени мекотъканни тумори (липома, невринома, хемангиом, неврофиброма, варикозен възел).

Лечение

Кистата на Бейкър обикновено се подобрява и изчезва сама с течение на времето. Тя обаче може да персистира месеци или дори години, преди да изчезне. Повечето хора нямат значителни симптоми и не е необходимо специфично лечение.

Според причините за появата и наличните симптоми се прилагат различни стратегии за лечение.

Лечение и контрол на основно заболяване

Ако кистата е резултат от ставно заболяване е важно то да бъде правилно лекувано. Това може да помогне за намаляване на размера на кистата на Бейкър и на симптомите, които тя причинява. Например при гонартроза, инжектирането на кортикостероиди може да помогне за облекчаване на болката и възпалението.

Ако има травма на коляното, като например разкъсване на менискуса, лечението му може да помогне и за лечението на кистата на Бейкър.

Лечение, свързано облекчаване на симптомите

Ако кистата на Бейкър причинява болка или дискомфорт, могат да се приложат:

• Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС): Те помагат за облекчаване на болката и ограничаването на възпалението и отока. Някои лекарства като ибупрофен и кетопрофен могат да бъдат закупени без рецепта. За
• Обезболяващи: Ако кистата се спука, това може да причини силна болка. В тази ситуация може да са необходими по-силни обезболяващи лекарства, които са с рецепта.
• Компреси с лед: За да се намали болката може да се правят ледени компрес, като се увият кубчета лед в найлонов плик или кърпа и се поставят върху засегнатата област за 10-30 минути. (Ледът никога не трябва да се поставя директно до кожата, тъй като може да причини увреждане на кожата)
• Помощни средства: Много рядко може да се наложи използването на патерици, за да се облекчи тежестта от засегнатия крак. Те обикновено се използват в продължение на няколко дни, докато симптомите отшумят.
• Физиотерапия: Поддържането на движението на колянната става и упражнения за укрепването й са изключително важни за бързо възстановяване.

Инвазивно лечение

• Дренаж - В някои случаи може да се препоръча дрениране на излишната течност от колянната става с игла, за да се облекчат симптомите. Въпреки това, обикновено кистата на Бейкър се образува отново с течение на времето.
• Инжектиране на кортикостероиди - В някои случаи след дренажа на течността се инжектират кортикостероиди, за да се намали болката и възпалението, причинени от кистата. Този тип лечение облекачава симтомите, но е възможна повторната поява на кистата.
• Хирургично отстраняване на кистата - Ако кистата е много голяма или болезнена и/или други лечения не са дали резултат, се препоръчва хирургичното и отстраняване. Хирургичното отстраняване може да се извърши едновременно с лечение на основен проблем (например за възстановяване на разкъсване на менискус).

Превенция 

Най-добрата профилактика на кисти на Бейкър е ограничаването на травмите в коляното. Това включва носене на удобни обувки при тренировка, добра загрявка преди тренировка и лечение на получени травми.