Калцифициращ тендинит МКБ M65.2

Калцифициращ тендинит представлява заболяване, което се характеризира с отлагане на хидроксиапатит (кристали калциев фосфат) в сухожилието, което причинява болка и възпаление. Най-честата локализация на този процес е ротаторния маншон на рамото. Тогава заболяването се асоцира с и може да причини адхезивен капсулит.

Причините за възникване на на калцифициращ тендинит не са напълно изяснени. Съществуват различни теории за поява на това заболяване. Една от теорите предполага, че образуването на калциеви отлаганияв сухожилята е клетъно-медииран процес. Друга теория предполага, че образуването на калциеви отлагания става чрез струпване на ендохондрална осификация. Механизмът включва настъпване на регионална хипоксия, която води до преобразуването на теноцитите в хондроцити. Трета теория предполага ектопично костно формиране от метаплазия на мезенхимални стволови клетки, които се срещат нормално в тъканите на сухожилията, в остеогенни клетки.

Клиничната картина при калцифициращ тендинит се характеризира с болка в мускулите, скованост, чувство за прешракване при движение, слабост на засегнатия мускул. Болката често се засилва при движение на съответния крайник. В някои случаи болката е силна и постоянна и дори да буди от сън пациентите.

Диагнозата калцифициращ тендинит  се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. От образните изследвания рентгенографията, компютърната томография и магнитния резонанс, са изключително полезни за точната локализация на процеса и определяне тежестта на уврежданията.

Лечението на калцифициращ тендинит  е комплексно. Препоръчва се диетичен режим, който да ограничава приема на калций. Това включва избягване на млечни продукти, ядки с високо съдържание на калций и други. Прилаганите лекарства при това заболяване са основно обезболяващи и кортикостероиди. Физикалната терапия играе основна роля за бързото възстановяване на болните. Хирургичното отсраняване на калциевите отлагания е трудоемка и сложна операция, но с голям процент на успех. Необходимост от повторна операция се наблюдава при около 10 % от болните.