Други уточнени болести със задебеляване на епидермиса МКБ L85.8

Около 90% от клетките на най-външния епидермален слой са кератиноцити. Основната им функция е образуването на ествената бариерна защита на кожата срещу околната среда. В процеса на кератинизация участват редица протеини, антибактериални пептиди, липиди и ензими. Рубриката "други уточнени болести със задебелване на епидермиса" разглежда нарушенията в кератинизацията, които са:

• Дискератоза
• Корну кутанеум
• Кератозис пиларис

Дискератоза

Състояния на нарушена нормална кератинизация се дефинира като дискератоза. Дискератозата може да обхване отделни клетки или група от клетки. Дискератозата се класифицира като вродена или придобита.

Корну кутанеум

Образувание над повърхността на кожата, формирано от разрастване на епидермиса, което наподобява малък рог е известно като корну кутанеум.

Историческа справка разкрива, че първият документиран случай на пациент с корну кутаеум е от английския лекар Everard Home през 1791 година. Въпреки това има сведения и за по-ранни описания от 16-ти и 17-ти век за подобна кожна аномалия.

Корну кутанеум се образува в резултат на хиперкератоза. Изградено е от плътен кератин. Кожният рог се появява обикновено върху изложените на слънце области на тялото, но може да се открие и върху закритите части.

Етиологията на корну кутанеум не е напълно известна. Предполага се, че не защитеното излагане на слънчева радиация може да бъде отключващ патофизиологичен фактор. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че честотата на локализация по лицето и откритите части на тялото е по-голяма в сравнения със закритите. В етиологията на състоянието намира място и човешкия папилома вирус.

Тъй като кожната аномалия е много рядка, засега няма точно епидемиологично проучване. Среща по-често при расите със светла кожа. Не се наблюдава полово предпочитание. Пикът на изява е възрастта между 60-70 години. Малигнените лезии се срещат по-често при хората над 70 години. В над 50% от случаите е доброкачествено образувание, но в около 20-30% е резултат от премалигнена актинична кератоза.

Към доброкачествените състояния, свързани с възможността за развитие на кожен рог, се отнасят:

• Ангиом
• Фибром
• Епидермален невус
• Пруриго нодуларис
• Пиогенен гранулом
• Себорейна кератоза и други

Съществуват също така редица състояния с малигнен потенциал, които могат да отключат развитието на кожен рог:

• Актинична кератоза
• Базалноклетъчен карцином
• Сарком на Kaposi
• Малигнен меланом
• Болест на Paget
• Сквамозноклетъчен карцином
• Карцином на бъбрека и други

Заболяването протича асимптоматично. Корну кутанеум, от рубриката "други уточнени болести със задебелване на епидермиса", поради стърчащия си вид често се травмира. Това може да доведе до възпаление и болезненост, както и до ускорен растеж.

Изображение: Jojo, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространението на кожния рог е върху изложените на слънце области на тялото - лицето, носа, предмишниците, ушните миди, дорзалната повърхност на ръцете. Образуванието достига големина няколко mm като обикновено височината му е по-голяма от ширината на основата.

Диагнозата се потвърждава чрез кожна биопсия.

При доброкачествените лезии диагностичната биопсия е и терапевтично решение. Злокачествените лезии изискват ексцизия и оценка на регионалните лимфни възли.

Кератозис пиларис

Кератозис пиларис се разглежда като част от класификацията на "други уточнени болести със задебелване на епидермиса". Заболяването се характеризира с груби подутинки по кожата. При светлокожите хора те са леко червеникави, докато при тъмнокожите хора имат кафява оцветка. Най-често се локализират по лицето и ръцете, но могат да се появят по всяка една окосмена част на тялото. Затова и се нарича още фоликуларна кератоза.

Патофизиологията на заболяването разкрива атипична кератинизация, вследствие от свръхпродукция на протеина кератин. В последствие кератинът обхваща и запушва космените фоликули и потните жлези.

Основна симптоматична проява е кожната подутина. В по-голям процент от случаите кератинизацията обхваща минимална част от кожата и остава незабелязана. Рядко се съпровожда от сърбеж. Интензитет на оцветяване може да се увеличи по време на бременност.

Изображение: QuarterNotes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Заболяването се диагностицира от лекар дерматолог. При диагностицирането се извършва физикален преглед, както и преглед с дерматоскоп. Рядко се прилага кожна биопсия. Кератозис пиларис е с добра прогноза. Ако не представлява козметичен проблем, не се лекува. При лечение на кератозис пиларис се прилагат предимно локални кремове и лосиони с кератолитичен ефект, съдържащи:

• Млечна киселина
• Гликолова киселина
• Салицилова киселина
• Витамин A и D

Терапевтичното поведение може да включва още кортикостероидни кремове или лазерна терапия. Препоръчително е и използването на слънцезащитни кремове, както и употребата на качествени козметични продукти.

Заглавно изображение: Klaus D. Peter, Wiehl, Germany, CC BY 3.0 DE, via Wikimedia Commons