Други нарушения, свързани с намалено образуване на меланин МКБ L81.6

Меланинът при хората е основният фактор, определящ цвета на кожата. Пигментът отговаря също за оцветяването на косата, ириса на очите, пигменти субстанции се намират още в субстанция нигра (структура в главния мозък), зона ретикуларис (надбъбрек). Меланинът се продуцира от клетки, наречени меланоцити. Меламиновата продукция се активира от меланин — стимулиращ хормон. Нарушеният меланин синтез се следва от хиперпигментация или хипопигментация. Хипопигментация се дефинира като намалено образуване на меланин. Заболявания свързани с хипопигментация са албинизъм и витилиго. Рубриката "други нарушения, свързани с намалено образуване на меланин" разглежда пойкилодерма.

Пойкилодерма е кожна дерматоза, характеризираща се с кожни изменения, изразяващи се в хипопигментация, хиперпигментация, телеангиеказии и атрофия. Заболяването за първи път е диагностицирано от френския дерматолог Civatte.

Честотата на пойкиодерма не е известна. Голяма част от заболелите не търсят медицинска консултация или имат много лека форма на заболяването, която не предизвиква тревога у болните. Но епидемиологичните данни при диагностицираните посочват, че заболяването е характерно при жени на средна възраст, предимно със светла кожа.

Заболяването се предизвиква от вродени, наследствени или придобити причини.

Вродени причини на пойкилодерма, като част от полиетиологичната класификация, включва:

• Синдром на Rothmund-Thompson
• Вродена дискератоза
• Синдром на Mendes da Costa

Към наследствените причини на пойкилодерма се причисляват:

• Синдром на Degos-Touraine
• Дифузна и макулна атрофична дерматоза
• Наследствена склерозираща пойкилодерма на Weary
• Синдром на Kindler
• Пигмента ксеродерма

Причини за развитие на придобита пойкилодерма са:

• Лихен панус
• Дерматомиозит
• Лупус еритематозус
• Системна склероза
• Кожен Т-клетъчен лимфом

Друга, много честа причина за придобита пойкилдера е незащитеното излагане на студ и йонизиращи лъчения. Излагане на химикали, освен причина за левкодерма, некласифицирана другаде е част от етиологичнат характеристика на пойкилодерма. Нерядко като водещ етиопатогенетичен фактор се посочва ултравиолетовата радиация.

Заболяването клинично се изявява с поява на асиметрични петна. Тези петна при някои болни са хипопигментирани, а при други се наблюдава червеникавокафяво оцветяване. Лезиите са локализирани по бузите и шията. Появата на петната протича предимно асимптоматично. Въпреки това някои пациентите съобщават за парене, сърбеж и хиперестезия.

Заболяването няма специфично лечение. Лекува се първичното заболяване. За да избягва кожни реакции, пациентът трябва да спазва препоръките на лекар — специалист дерматолог. Част от тези препоръки са:

• Протектиране на кожата от слънчева радиация чрез използване на слънцезащитни кремове
• Избягване на лосиони за тяло, парфюми, сапуни, които имат дразнещ ефект върху кожата.

Козметичните средства могат да бъдат заменени с дерматологично утвърдени продукти.

Пойкилодерма от рубриката "други нарушения, свързани с намалено образуване на меланин" е състояние, което може да представлява козметично неудобство, но въпреки това не представлява риск за здравето. Затова и много специалисти смятат, че пойкилодерма не трябва да се класифицира като заболяване, а като кожна реакция.