Лекарствена фотоалергична реакция МКБ L56.1

Лекарствено-индуцирана фоточувствителност се отнася до развитието на кожно заболяване в резултат на комбинираното въздействие на химикал и светлина. Експозиция само на химикала или само на светлина не е достатъчна, за да предизвика състоянието.

Лекарствената фотоалергична реакция може да е резултат от системни медикаменти или локално прилагани вещества.

Чести фоточувстителни медикаменти и активни вещества са:

• антибиотици
• нестероидни противовъзпалителни средства
• диуретици
• ретиноиди
• невролептици
• парааминобензоена киселина
• салицилати
• цинамати
• 6-метилкумарин
• въглищен катран
• 5-флуороурацил

Фотоалергичните реакции могат да възникнат при хора от всички възрастови групи, но по-предразположени към тях са мъжете.

Лекарствените фотоалергични реакции са клетъчно-медиирани имунни отговори, при които антигенът е светлинно активирано лекарство. Фотоактивацията води до развитие на метаболит, който може да се свърже с протеинови носители в кожата, за да се образува пълен антиген. След това реакцията протича точно както други клетъчно-медиирани имунни отговори. По-специално, Лангерхансовите клетки и други антиген-представящи клетки вземат антигена и мигрират след това към регионалните лимфни възли. В тези места Лангерхансовите клетки представят фотоалергена на Т-лимфоцитите, които експресират антиген-специфични рецептори. Т-клетките се активират и се пролиферират, и се връщат на мястото на депозирането на фотоалергена. В кожата Т-клетките предизвикват възпалителен отговор, който обикновено има екзематозна морфология, ако фотоалергенът е приложен локално, или характеристиките на лекарствена ерупция, ако фотоалергенът е приложен системно.

Лекарствените фотоалергични реакции се появяват по-рядко, отколкото лекарствените фототоксични реакции, и са причинени най-вече от фоточувствителни локални средства. Въпреки че някои орални фотосенсибилизиращи медикаменти могат да предизвикат фотоалергични реакции, повечето причиняват фототоксични реакции.

Фотоалергичните реакции обикновено се развиват в чувствителни индивиди 24-48 часа след експозиция. Реакцията обикновено се проявява като сърбяща екзематозна реакция. Наблюдават се еритема, папули и везикули в острата фаза. По-късно се оформят ерозии, покрити с крусти. Ерупцията може да се разпространи и в области, които не са били изложени на слънце.

Клиничната картина на лекарствената фотоалергична реакция изцяло се припокрива с тази на алергичния контактен дерматит.

Хронична експозиция води до еритема, лихенификация и лющене. Хиперпигментация не се установява при фотоалергичните реакции.

Диференциална диагноза се прави с алергичен контактен дерматит, лекарствени ерупции, булозна епидермолиза, лихен планус, соларна урикария, лекарствена фототоксична реакция.

Диагнозата на лекарствената фотоалергична реакция се поставя въз основа на анамнезата и обективните находки. Фотоепикутанните тестове възпроизвеждат полиморфните възпалителни явления на кожата. Фотоалергичните реакции са хистологично подобни на контактния дерматит. Установява се спонгиоза в епидермиса и лимфоцитен инфилтрат в дермата. Въпреки това, наличието на некротични кератиноцити е показателно за фотоалергия, отколкото за алергичен контактен дерматит.

Целите на лечението на лекарствената фотоалергична реакция включват идентифициране и избягване на причинителя, използване на слънчева защита и мерки за облекчаване на симптомите. Локални се прилагат охлаждащи компреси, линименти, кремове, локални кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства. При необходимост от системно лечение могат да се предпишат кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, цитостатици и имуносупресори.