Спазъм на сфинктера на Oddi МКБ K83.4

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Храносмилането, чрез което тялото трансформира храната, която приемаме, в енергията, от която се нуждаем, е сложен процес. Черният дроб, панкреасът и сфинктерът на Оди играят жизнено важна роля в този процес.

Черният дроб секретира така наречената жлъчка за храносмилателния процес, а панкреасът осигурява панкреатичен сок. Двата секрета се секретират в тънките черва, където активно участват в процеса на храносмилане. Потокът на секретите се контролира от мускул, наречен сфинктер на Оди.

Сфинктерът е мускул, който може да се отваря и затваря. Когато функционира правилно, той се отпуска, за да позволи на жлъчката и панкреатичния сок да преминат към тънките черва и след това отново се затваря. Въпреки това, в състояние известно като дисфункция на сфинктера на Оди, мускулът на сфинктера не се съкращава и отпуска, когато трябва. Това предотвратява изтичането на жлъчка и панкреатичен сок. Това може да причини различни смущения в храносмилането и силна болка в коремната област.

Има два основни типа на спазъм на сфинктера на Oddi:

• Жлъчна дисфункция (храносмилателните сокове се задържат в жлъчните пътища и черния дроб)
• Панкреатит (секретираните храносмилателни сокове се задържат в панкреаса, което води до неговото възпаление)

Причини

Спазъм на сфинктера на Oddi най-често се среща след холецистектомия. Като едно функционално заболяване, то се среща сравнително рядко в медицинската практика. В някои случаи това може да се дължи на трудното диагностициране на това състояние.

Като характерно за заболяването се счита удължаването на затвореното време на сфинктера на Oddi при дуоденално сондиране, както и евентуално забавяне и прекъсване на изтичането на жлъчка.

Смята се, че причината за спазъма е промяна в локалните хормони на червата и пептиди, като холецистокинин, които действат на сфинктера или променен нервен контрол на сфинктера.

Точната причина за спазъм на сфинктера на Oddi не е уточнена, но въпреки това са доказани някои рискови фактори, които могат да доведат до това състояние. Най-голям риск от неговото развитие имат пациентите, които са били подложени на оперативно отстраняване на жлъчния мехур. Като други рискови фактори се посочват:

• Женски пол (много по-често се проявява при жени, отколкото при мъже)
• Напреднала възраст
• Рецидивиращ панкреатит
• Бариатрична операция (ръкавна гастректомия)

Симптоми

Основният симптом при спазъм на сфинктера на Oddi е силна болка в коремната област, която се усилва и намалява по интензитет. Симптомите могат да наподобяват жлъчна криза. Болката обикновено обхваща горната част на корема, която сякаш се разпространява към дясното рамо. Именно тази болка е характерна при възпаление на жлъчния мехур и се характеризира като симптом на Мърфи. Той е патогномоничен за възпалителен процес на жлъчния мехур. Наличието на този симптом след хирургичното отстраняване на мехура, може да говори за спазъм на сфинктера на Oddi.

Има няколко критерии характерни за болката при дисфункция на сфинктера на Oddi:

• Болката е в горна част на корема или горен десен квадрант
• Епизодичните болки продължават най-малко 30 минути
• Симптомите се повтарят на различни интервали
• Болката се увеличава постепенно до едно устойчиво ниво
• Болката е достатъчно тежка да затруднява ежедневните дейности на пациента
• Болката не се променя при движение

Много често при спазъм на сфинктера, пациентите са с панкреатит. Панкреасната тъкан е силно оточна и възпалена, което може да се визуализира при скенер на корем. Панкреатит води до наличието на болка около пъпа и под лявото подребрие. Други симптоми, които могат да се проявят при това състояние са:

• Гадене
• Повръщане
• Загуба на апетит
• Отслабване на тегло

Диагноза

Сигурната диагноза е трудна и изисква пълно изследване на жлъчните пътища. Структурни аномалии се потвърждават чрез ултразвук и ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП). Дисфункцията на сфинктера най-добре се диагностицира чрез манометрия - измерване на налягането в канала и да се определи дали е нормална функцията на мускулите.

Изследванията, които най-често се правят при това състояние са:

• Кръвни изследвания - от кръвните изследвания, най-често се наблюдават по-високи стойности на чернодробните ензими, билирубин, както и панкреасните ензими.
• Ехография на корем - използва се за директно визуализиране на жлъчния мехур, панкреаса и жлъчните пътища.
• Магнитно-резонансна холангиопанкреатография (MRCP)
• Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP) - енскопско изследване, при което директно се достига до самия сфинктер и екстрахепаталните жлъчни пътища, където може да се направят различни тестове за неговата функция.
• Ендоскопски ултразвук - прилага се по време на ендоскопско изследване на горен етаж на гастроинтестинален тракт.

Лечение

Дисфункцията на сфинктера на Оди е трудно за диагностициране състояние, към което трябва да се подхожда и да се лекува със значително внимание.

Леките форми на състоянието могат да бъдат третирани с различни лекарствени средства, които предотвратяват самия спазъм на сфинктера (спазмолитици).

Когато симптомите и болката причиняват значително нарушение на ежедневните дейности на пациентите, трябва да се вземе решение дали се използват различни инвазивни методи. Един от ефективните методи е сфинктеротомията, която се извършва по време на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП). С този метод се подобрява дренажът на жлъчните пътища и води до подобряване на състоянието на пациентите.

От своя страна извършването на сфинктеротомията крие риск от усложнения, като кървене и перфорация, в допълнение към панкреатит. Според различни проучвания, рискът от панкреатит след извършването на сфинктеротомия е около 20%.

Трансдуоденална сфинктеропластика е метод на избор при пациенти, които са претърпели предишна стомашна операция. Друго използвано средство за справяне със спазъм на сфинктера е инжектирането на ботулинов токсин.

Усложнения

Както вече споменахме, основното усложнение при спазъм на сфинктера на Oddi е панкреатитът. Той може да бъде леко проявен, като при някои пациенти може да протича и тежко. Може да възникне от ЕРХП процедурата или лечението, извършено по време на самата процедура. При пациентите, подложени на сфинктеротомия, възможните усложнения са:

• Кървене
• Инфекция
• Забавено стесняване на сфинктера поради образувана съединителна тъкан
• Рецидив на състоянието

Изображения: freepik.com