Мукозен проктоколит МКБ K51.5

Към рубриката улцерозен колит се включват различните форми на заболяването в зависимост от конкретната локализация, особеностите на болестния процес и някои клинични и диагностични характеристики на болестта.

При левостранен колит, наричан още дистален колит или мукозен проктоколит, болестният процес е локализиран в крайните отдели на дебелото черво, предизвиквайки характерни възпалителни изменения с хроничен характер. Клинично състоянието протича идентично на останалите форми на улцерозен колит и макар да липсва разработено етиологично лечение, при своевременна диагностика и ранна терапия е възможно овладяване прогресията на заболяването и подобряване качеството на живот на засегнатите.

Мукозен проктоколит

Улцерозният колит представлява хронично-рецидивиращо възпаление на дебелото черво, което клинично се изявява са слузно-кървави диарии, като най-често се локализира по хода на колона.

Мукозен проктоколит е хронично, рецидивиращо възпалително заболяване на колон десценденс и ректума, като се нарича още дистален колит или левостранен колит. Възпалителният процес е ограничен в лигавицата на лявата част на дебелото черво и ректума, като мукозата е оточна, хиперемирана, хеморагична с ерозии и язви.

Болестният процес при мукозен проктоколит се отличава със следните характерни особености по отношение на етиологията, клиничното протичане и рисковете от развитие на различни по вид усложнения:

• причини за развитие на мукозен проктолит: етиологията на заболяването все още не е изяснена, като се предполага въздействие на неправилна или свръхреакция от страна на имунната система спрямо инфекциозни или други дразнители
• рискови фактори за поява на болестта: редица фактори се спрягат като рискови, като такива например са предшестващи инфекции по хода на храносмилателната система, продължителна терапия с антибиотици или нестероидни противовъзпалителни средства, особености в хранителния режим, вредни навици като тютюнопушене и други. Генетичната предиспозиция (наличието на близък роднина с възпалително интестинално заболяване) повишава вероятността от отключване на болестта под въздействието на рисковите фактори
• характерни симптоми: макар диарията да е сред характерните и отличителни белези на улцерозния колит, при тази форма на болестта при много от засегнатите се съобщава за констипация (запек) или редуване на констипация с диария и наличие на примеси във фекалните маси (кръв, гной, слуз). Други чести прояви са тенезмите (болезнени и обикновено безрезултатни позиви за дефекация), болки в коремната област или аноректалната област, редукция на теглото и други. При наличие на допълнителна инфекция често се описват температура, остро влошаване на общото състояние, дехидратация и други
• характерни усложнения: сред характерните усложнения при мукозен проктоколит или левостранен колит се включват токсичен мегаколон (протича с фебрилитет, дехидратация, малнутриция, силна коремна болка), създавайки риск от руптура на колона, развитие на анемия във връзка с честите окултни кръвоизливи. Описва се и по-висок риск от развитие на рак на дебелото черво в сравнение с общата популация

Ранното разпознаване симптомите на заболяването и назначаването на целенасочено и адекватно лечение редуцира рисковете от поява на усложнения и се асоциира с по-добра прогноза.

Диагностика на болестта

Поставянето на диагнозата при пациентите с тази форма на улцерозен колит изисква комплексни изследвания, като клиничните и лабораторни находки насочват към болестта, но потвърждението се осъществява в хода на образната диагностика.

Целта е уточняване на формата на заболяването, установяване на налични усложнения, диференциране от идентично протичащи интестинални заболявания, като това се постига с помощта на следните диагностични методи и средства:

• клинични находки: данните от физикалния преглед са разнородни и варират при отделните пациенти, като може да са налице известна палпаторна болезненост по хода на засегнатия участък, промени в перисталтичната активност и други. При разпита на пациента се обръща внимание на генетична предиспозиция, давност и особености на оплакванията, вредни навици, рискови фактори, приемани лекарства, подлежащи заболявания и други
• лабораторна диагностика: с важно значение са резултатите, получени при изследването на кръв (хемопоеза, коагулационен статус, електролитен баланс, маркери на възпалението), както и резултатите от извършването на фекален тест (микроскопски, микробиологичен и химически анализ), като находките могат да насочат към конкретното заболяване, но подпомагат и диференциалната диагноза
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно и диагностично значение са резултатите от образните изследвания, като най-често се назначава ендоскопско изследване (колоноскопия, сигмоидоскопия) с последваща биопсия, при нужда може да се назначи и контрастна рентгенография

Комплексният анализ на резултатите от клиничните, лабораторни и образни изследвания позволяват акуратно поставяне на диагнозата и минимизират рисковете от погрешно диагностициране.

В диференциална диагноза трябва да се имат предвид бактериални, паразитни и автоимунни колити, болест на Крон, а също и някои неоплазми (в някои случаи карцинома на ректума също може да провокира подобни оплаквания).

Лечение на мукозен проктоколит

Терапевтичният подход при левостранен колит или мукозен проктоколит включва комплексни и целенасочени мероприятия с цел овладяване симптомите на болестта, подобряване състоянието на засегнатите, навлизане в ремисия, установяване и лечение на налични усложнения. Това се постига с помощта на консервативни (различни лекарствени средства и общи мерки) и оперативни методи.

Обикновено се започва с консервативен подход, като при липса на резултат се преминава към хирургично лечение:

• противовъзпалителни лекарства: едни от най-често прилаганите средства за лечение на състоянието са противовъзпалителни агенти, главно от групата на ацетилсалициловата киселина (месалазин, сулфасалазин) и кортикостероиди, приложени локално (под формата на супозитории, свещички), перорално (таблетки, капсули) и по-рядко парентерално (ампули или флакони за инжекционно приложение)
• имуносупресивни средства и биологична терапия: при липса на ефект от лечението с противовъзпалителни средства към терапията може да се включва подходящ имуносупресивен препарат (азатиоприн, метотрексат и други), а при липса на ефект и след тези мерки може да се обмисли провеждане на лечение с биологична терапия (например инфликсимаб). Много от пациентите с умерени по тежест форми на болестта се повлияват добре след няколко курса с имуносупресивни средства или след провеждане на лечение с биологични препарати
• симптоматично лечение: леките форми на заболяването могат да се повлияят само от приложението на симптоматични средства с или без включване на противовъзпалителен агент. Симптоматичната терапия варира в широки граници при отделните пациенти в зависимост от естеството на техните оплаквания (често се прилагат антидиарийни препарати, спазмолитици, подходящи аналгетици, ензими, витаминни добавки и други)
• оперативна намеса: хирургично лечение се налага при известен процент от засегнатите, главно при липса на ефект от консервативното лечение, при наличие на развили се тежки усложнения, както и по медицинска преценка при липса на друга подходяща алтернатива. Оперативната намеса може да включва резекция на малки или по-големи сегменти от интестиналния тракт или хемиколектомия, колостомия и други

Прогнозата при отделните пациенти, диагностицирани с мукозен проктоколит, се определя строго индивидуално, като важно значение оказват тежестта и особеностите на болестния процес, ефективността и бързото повлияване от назначеното лечение, както и наличието или липсата на развили се усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com